Решение № 1482 от 18.10.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ V – 97

18.10.2018г.

В И М Е Т О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова

2.Мл.с. Ваня Ванева при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1087 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №22818/01.06.2018г., от М.С.П., с ЕГН: **********, и С.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Петя Михнева, с която се обжалва Решение №735 от 27.04.2018г., постановено по гр.д.№8148/2016г. по описа районен съд Бургас.

С обжалваното решение Районният съд е приел за установено на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между А.Д.Т. с ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, М.С.П. с ЕГН ********** и С.С.П. с ЕГН **********, двамата с адрес:

***, че А.Д.Т. с ЕГН ********** и М.Д.Т. с ЕГН ********** са собственици на 21 кв.м., заснети в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот, извършено със Заповед № 18-4683/18.06.2015 г. на началника на СГКК- Бургас, адрес на поземления имот: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. „Дружба“ №

33, площ от 777 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 112, кв. 15, парцел IV, съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, които 21 кв.м. са с триъгълна форма, намиращи се по дължината на границата между поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, отразени в комбинирана скица - приложение № 5 /лист 153 от дело/ към основното заключение на вещото лице под триъгълна форма, заключена между зелената и черната линия на границата между двата имота.

Районният съд е отхвърлил иска на М.С.П. с ЕГН **********, адрес: ***, против А.Д.Т. с ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за осъждането им да премахнат незаконно изградената от тях в имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас ограда, както и за премахването на гаража, изпълнен в имота на Трандеви – поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карата и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, без последващо изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, адрес на поземления имот: гр.

Бургас, п.к. 8000, ***, площ от 394 кв.м., с предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 112, кв. 15, парцел V, съседи: ***, ***, ***,

***.

Осъдени са М.С.П. и С.С.П., да заплатят на А.Д.Т. и М.Д.Т., сумата от 1 522 лв., представляваща направените по делото разноски.

Осъдена е М.С.П., да заплати на А.Д.Т.М.Д.Т., сумата от 150 лв., представляваща направените по делото разноски по насрещния иск.

Във въззивната жалба се посочва, че първоинстанционният съд не е съобразил събраните гласни и писмени доказателства, които удостоверяват, че твърденията на ищците не съответстват на действителното фактическо положение.

Твърди се, че съдът е кредитирал само показанията на свидетелката на ищците, въпреки съдържащите се в тях противоречия, като са напълно игнорирани показанията на свидетелката на ответниците.

Посочва се, че изводите на съда, основани на заключението на вещото лице са неправилни.

Твърди се, че не е било проведено пълно и цялостно доказване на изложените с исковата молба твърдения от страна на ищците, като събраните по делото доказателства са в противоречие с изложените в исковата молба твърдения и с постановеното от районния съд решение.

С оглед гореизложеното считат обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото гласни и писмени доказателства и молят съда да го отмени изцяло и да постанови решение, с което да отхвърли установителния иск за собственост на 21 кв.м. от собствения на ответницата недвижим имот и да уважи предявения насрещен иск за премахване на незаконно изградената ограда и метална постройка – гараж. Претендират всички направени разноски по делото.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивна жалба от А.Д.Т. с ЕГН ********** и М.Д.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.Г., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Посочва се, че първоинстанционният съд, обсъждайки всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност е приел, че са налице основанията за уважаване на предявения положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР.

На следващо място се сочи, че районният съд правилно е приел предявеният насрещен иск за неоснователен, тъй като от събраните доказателства безспорно се е установило, че в имота на ищците няма извършено незаконно строителство.

Поради гореизложеното считат, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и молят да бъде потвърдено. Претендират направените пред настоящата инстанция разноски.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание въззивниците М.С.П. и С.С.П., не се явяват. Представляват се от адв. Петя Михнева, която поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият А.Д.Т., редовно призован, не се явява. Явява се въззиваемата М.Д.Т.. Представляват се от адв. Грънчева. Оспорват въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената правна защита, районният съд е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, а насрещния иск – с правно основание чл. 109 ЗС.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от А.Д.Т., ЕГН **********, М.Д.Т. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. В.Г., с адрес ***, срещу М.С.П.,*** и С.С.П. с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от 21 кв.м., заснета в кадастралната карта на гр. Бургас, кв.“Горно Езерово“ като част от имот с идентификатор *** и намираща се по дължината на границата между два поземлени имота, както и да приеме, че в кадастралната карта има допусната грешка при отразяване на границата между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“, представляващо към момента на закупуването му парцел V в кв. 9 по плана на с. Горно Езерово, целият с площ 830 кв.м., като в нотариалния акт е посочено, че ищците ще ползват площ от 415 кв.м. Посочва се, че с регулационния план на гр. Бургас, кв. „Горно Езерово“ от 1987г. за владяното от тях дворно място е отреден УПИ V 113 в кв. 15 с площ 415 кв.м, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас имотът им представлява ПИ с идентификатор ***, с адрес гр. Бургас, ***, с площ 394 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.

Твърди се, че от момента на закупуването до настоящия момент ищците владеят имота в едни и същи граници и с една и съща площ – 415 кв.м.

Посочва се, че частта от мястото, посочена в нотариалния акт е оградена от ищците през 1977г., с телена мрежа и бетонови колове, като през годините оградата не е била променяна и местена, две – три години след закупуване на имота са построили в него жилищна сграда, по-късно и гараж и оттогава живеят постоянно в него.

Сочи се, че по кадастралната карта реална част от процесното дворно място с площ 21 кв.м. попада в ПИ с идентификатор ***. Ищците са подали заявление до СГКК – гр. Бургас с искане за промяна на кадастралната карта, но директорът на СГКК отказал за издаде заповед за такава промяна, тъй като ответницата подала възражение и административният орган приел, че се касае за спор за материално право.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.М., с който предявеният иск се оспорва като недопустим.

Посочва се, че през 2009г., с договор, обективиран в НА №142, том I, рег. №3664, дело №120 от 2009г. по описа на нотариус Ангел Николов, рег. №426 на НК, С. П. е продал на сестра си М.П. собствената си идеална част от недвижим имот с идентификатор *** и към настоящия момент М.П. е единствен собственик на посочения имот, поради това искът насочен срещу С. П. се явява недопустим и производството спрямо него следва да бъде прекратено. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Навеждат се доводи за недопустимост на исковата претенция спрямо С.С.П., поради обстоятелството, че същият от 2009г. не е собственик на недвижим имот с идентификатор ***.

Представят се жалби от ответницата до

РДНСК Бургас и Община Бургас, съгласно които компетентните органи следва да извършат проверка и да издадат заповед за премахване на незаконно изградените от ищците гараж и ограда, като се твърди, че този въпрос е преюдициален, тъй като констатациите на административния орган са от съществено значение за допустимостта и основателността на исковата претенция, поради което се иска спиране на исковото производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по жалбите.

Посочва се, че са неверни твърденията на ищците относно реалните граници на закупения от тях пред 1997г. недвижим имот, тъй като по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри административният орган е заснел и определил границите на имотите в съответствие със старите регулационни планове.

На следващо място се твърди, че оградата към момента на заснемане и изготвяне на актуалните регистри не е съществувала или не е била поставена на мястото, където е сега.

Твърди се, че е преклудирана възможността на ищците да предявяват претенции към настоящия момент, тъй като са имали възможност да подадат възражение срещу проекта преди влизане в сила на сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри.

Оспорва се и твърдението на ищците за спокойно и непрекъснато владение на процесната част от имота.Твърди се, че до 2001г. оградата на ищците е била поставена по реалните граници между двата имота, но след това ищците се опитали да завземат част от имота, собствена на ответниците като преместили оградата и изградили още един обект – метална конструкция тип гараж в процесните 21 кв.м., която впоследствие била премахната.

Посочва се, че през 2009г. ответницата се е снабдила с документ от Община Бургас, от който се установява, че оградата навлиза в нейния имот. Ищците обещават да преместят оградата, но не го правят.

На следващо място се посочва, че на

21.05.2014г. е възложено изготвяне на протокол за трасиране на имота, като поставената маркировка ясно показва, че ищците навлизат в имот, който не е тяхна собственост. Те, от своя страна, на следващия ден премахват поставените от геодезиста отличителни белези, определящи реално съществуващите граници на имота.