Решение № 1353 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330119889 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Х. С. Б., ЕГН: **********, с адрес:

******, чрез пълномощника *** Р. Р., против „Фератум България“ ЕООД. ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9. ап. офис 20, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 685 лева – платена без основание сума над главница по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/30.08.2024г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/30.08.2024г., при следните параметри: заемна сума - 1 700 лева, ГПР- 49,03 %, ГЛП - 26,96 % и общо дължима сума - 1 814, 58 лева. Твърди се, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита. На същата дата 30.08.2024 г. ищецът бил сключил с посредничеството на „Фератум България“ ЕООД, договор за гаранция /поръчителство/ с „Multitude Bank“ P.l.c., за което поръчителства кредитополучателят дължал такса на дружеството - гарант на осн. т. 1.6 в общ размер от 680 лв., платима разсрочено на месечни вноски заедно с погасителните вноски по потребителския кредит. С исковата молба се поддържа, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1

******/30.08.2024г. е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посоченият годишен лихвен процент в размер на 26,96 % не отговарял на размера на възнаградителната лихва от 114,58 лв., като ищецът счита, че същият бил в по-висок от посочения размер. Твърдя и че посоченият ГПР в договора не отговарял на реално приложения, тъй като при изчисляването му било включено единствено вземането за възнаградителната лихва, но не и възнаграждението за поръчителя, като така реално приложимият ГПР бил различен от посочения в договора за кредит. В тази връзка развива съображения, че уговорената такса „гарант“ – възнаграждението за осигуряване на дружеството поръчител, било разход по кредита по смисъла на ЗПК и следвало да се отчете при изчисляването на процента годишно оскъпяване на кредитния продукт.

Посочено е че ищецът бил заплатил сумата от общо 2385 лв., но предвид недействителността на кредитното правоотношение, то на основание чл. 23 ЗПК на връщане подлежала единствено сумата от 1700 лв. – главница по договора. Разликата от 685 лв. била недължимо платена и подлежала на връщане от ответното дружество. По изложените съображения се предявява настоящия иск, като се моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Фератум България“ ЕООД, със становище за неоснователност на исковата претенция. Възразява се срещу твърденията за недействителност на договора за кредит. Счита, че задълженията по договора за гаранция не следва да се включват като разходи по кредита, респ. и да се отразяват на ГПР. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото, че между ищеца Х. Б. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/30.08.2024г. за сумата от 1700 лв. Копие от договора е представено с исковата молба. Не се спори, че договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Безспорно е още, че кредитът е усвоен от ищеца, като в тази връзка не без значение е и обстоятелството, че той е извършвал плащания на „Фератум България“ ЕООД за погашение на свои задължение към дружеството във връзка с процесния договор.

При това положение съдът приема, че между ищеца Б. и „Фератум България” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/30.08.2024г., сключен по реда на ЗПФУР. С договора за кредит на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 1700 лв. за срок от 90 дни, при фиксиран ГЛП по заема 26,96 %, и посочени ГПР от 49,03 % и обща дължима сума – 1814,58 лв.

Съгласно чл. 5 от Договора, заемът се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на ответното дружество. С исковата молба е 2 представено и копие на сключения договор за гаранция № ******/30.08.2024г. между Х. Б.и „Multitude Bank“ P.l.c., с уговорено възнаграждение за гаранта от 680 лв.

Във връзка с възраженията на ищеца относно действителните параметри на заемното правоотношение по делото е изслушано заключение по ССчЕ.

Видно от същото при изчисляването размера на ГПР по договора за кредит е включена само възнаградителната лихва. При отчитане и на възнаграждението на гаранта от 680 лв., то процента на оскъпяване на кредита би бил 879,54 %.

Посочено е още, че по заложените в договора параметри, възнаградителанта лихва, начислена в размер на 114,58 лв., не отговаря за ГЛП от 26,96 %, а за посочения в договора ГЛП от 26,96 %, сумата е 81,61 лв.

При съобразяване с гореизложеното съдът споделя развитите аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank“ в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договор за гаранция е условие за отпускане на кредита. Действително, потребителят може да избере и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв, алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за гаранция с „Multitude Bank“.

За отбелязване е още, че „Multitude Bank“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитор „Фератум България” ЕООД, поради което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство конкретно от „Multitude Bank“ и в частност с възмездния характер на предоставената гаранция. Т.е. насочвайки потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още при сключването му.

Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 1814,58 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство на стойност 680 лв., и реалните разходи по кредита, които ще направи – размерът на ГПР по кредита, при отчитане на възнаграждението за гаранта, е 879,54 %, видно от заключението по ССчЕ. В тази връзка се извежда извод, че посочения в договора процента на разходите 3 на годишна база не съответства на действително приложимия между страните.

Последното мотивира извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

От заключението на вещото лице по ССчЕ е видно още, че посочения в договора ГЛП от 26,96 % не е реално прилагания в отношенията между страните, предвид паричната стойност на начислената възнаградителна лихва – 114,58 лв., не отговаряща на въпросната годишна лихва изтъкната в текста на договора. Това обосновава извод пък за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, което има същите последици за валидността на правоотношението, визирани в чл. 22 ЗПК

Доколкото договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Видно от приложено към исковата молба платежно нареждане от 16.10.2024 г., Х. Б. е изплатил на „Фератум България” ЕООД сумата от общо 2 385 лв. по процесния договор.

Това плащане не се оспорва от ответното дружество. Следователно разликата над главницата от 1700 лв., която разлика е в размер на 685 лв., се явява недължимо платена по нищожния договор за потребителски кредит и подлежи на връщане. За тази сума искът е основателен и доказан по размер. Липсват данни по делото някакви суми да се превеждани на гаранта „Multitude Bank“, което обосновава извода, че единствено ответното дружество се е обогатило от извършения превод.

С оглед на горното осъдителната искова претенция ще се уважи изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество ще бъде осъдено да заплати в полза на ищеца сумата от общо 230 лв. – съдебно-деловодни разноски, от които 50 лв. – държавна такса за настоящото производство, както и 180 лв. – възнаграждение на вещото лице по приетата ССчЕ. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на ******. Р. Р. от ****** следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ******, сумата в размер на 685 лева, представляваща платена без основание сума над главница по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/30.08.2024г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба - 19.11.2024 г., до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и 4 адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ******, сумата от общо 230 лева – съдебно-деловодни разноски, сторени по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, оф. 20, ДА ЗАПЛАТИ, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ******. Р. Н. Р. от ****** със съдебен адрес ******, сумата от 300 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5