Определение № 324 от 19.06.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324 гр. В., 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500291 по описа за 2026 година

С разпореждане №1980/20.05.2026 г. по гр.д.№/20261310100058 на Районен съд – Б. е прекратено производството по гр.д. № 58/2026 г. по описа на БРС в частта му относно предявения от Г. П. Г. с/у Община Р., обл. В. иск за прогласяване нищожност на заповед № 22/14.11.2025 г. и Заповед № 23/17.11.2025 г. на кмета на Община Р., обл. В..

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от Г. П. Г. ,ЕГН:

**********,Адрес: гр. М.,ул. „ *** .

Подддържа,че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно определяне предмета на предявения иск, при смесване на въпросите за допустимост и основателност на иска и при предварително разрешаване на спорни фактически и правни въпроси, които следва да бъдат обсъждани след събиране и анализ на доказателствата по делото.

I. Поддържа ,че Съдът неправилно е определил предмета на предявения иск.В мотивите си съдът приемал, че цели да установи каква трудова функция е изпълнявала през периода 17.11.2025 г. - 22.12.2025 г., респективно каква 1 длъжност е заемала през този период. Такъв иск не бил предявен.

От изложените от нея в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум било видно, че предмет на спора е какъв е бил действителният трудовоправен статус на изпълняваните от нея юридически функции по проекта след формалното прекратяване на правоотношението й като юрисконсулт и какви са правните последици от обстоятелството, че изпълнението на задълженията й по проекта е било обвързвано от работодателя с последващото прекратяване на второто трудово правоотношение.

Следователно спорът не бил относно установяване на изолиран факт или заемана длъжност, а относно съществуването, изпълнението и прекратяването на трудово правоотношение, което попада в предметния обхват на чл.357 КТ.

По този начин съдът бил подменил действителния предмет на предявения иск и бил постановил прекратяване по съображения, които не съответствали на въведените от нея фактически твърдения.

II. Твърди ,че Съдът бил изградил правните си изводи върху факти, които не са въведени в исковата молба

В мотивите си съдът приемал, че в рамките на трудовото правоотношение било извършено преназначаване от една длъжност на друга.

Подобно твърдение не било въведено в иска.

В исковата молба изрично се посочвало, че са налице два различни трудови договора за различни длъжности, без сключено допълнително споразумение за изменение на длъжността и без извършено преназначаване по установения в закона ред.

Твърдението било за продължаващо фактическо изпълнение на същата юридическа дейност по проекта след формалното прекратяване на трудовия договор за длъжността „юрисконсулт“, а не за извършено преназначаване. В исковата молба била изложила, че прекратяването на трудовия договор било представено като продиктувано от указания на Министерството на образованието и науката. Поради това първоначално приела, че се касае за външно наложено организационно решение и продължила да изпълнявам възлаганите й юридически дейности по проекта. Към онзи момент не разполагала със Заповед №23/17.11.2025 г., нито и било известно нейното 2 съдържание. Едва на 09.12.2025 г., след нейни изрични настоявания и многократни опити да получи информация относно трудовоправния си статус, и й бил изпратен работен вариант на Заповед №23/17.11.2025 г., с който не се съгласила, тъй като считала, че чрез нея се прави опит изпълняваните от нея юридически функции по проекта да бъдат прехвърлени към друго трудово правоотношение за длъжност с напълно различен характер и съдържание, без необходимото трудовоправно уреждане на тези отношения.

След това последвали множество писмени искания от нейна страна за изясняване на правното основание, на което продължавала да изпълнява юридическите функции по проекта/предвид и искания за отчети от МОН с указания за работата на юристите по проектите/но без да получи ясен и конкретен отговор, като същевременно от нея продължавало да се изисква извършване на дейности по обществени поръчки и други юридически дейности по проекта.

При тези обстоятелства не можело да се приеме за безспорно установено наличие на „преназначаване“, както бил възприел съдът в мотивите на обжалваното разпореждане, тъй като именно това било сред основните спорни въпроси по делото.

Следователно съдът бил изградил извода си върху фактическа предпоставка, която е предмет на спора и която не е безспорно установена.

III.Твърди,че Съдът бил разрешил спорни въпроси по същество под формата на проверка за допустимост .

В мотивите на разпореждането съдът приемал, че след 17.11.2025 г., не било възникнало валидно трудово правоотношение за длъжността „юрисконсулт“ поради неспазена писмена форма.

Подобен извод представлявал произнасяне по същество на спорния въпрос по делото.

Тя не твърдяла възникване на ново трудово правоотношение след 17.11.2025 г.

Твърдението й било, че след формалното прекратяване работодателят продължил да възлага и да използва същия юридически труд по проекта, като едва впоследствие възникнали съмнения относно действителните основания за прекратяването, включително след получен отговор от Министерството на 3 образованието и науката, че не са давани указания за прекратяване на трудовия договор и преструктуриране на дейността по друг ред.

Дали тези обстоятелства са доказани и какви правни последици следват от тях било въпрос по съществото на спора, който следвало да бъде разрешен след събиране и обсъждане на доказателствата.

I V . Неправилно се смесвали допустимостта на иска с неговата доказуемост

В мотивите си съдът обсъждал дали трудовото правоотношение може да бъде доказвано чрез свидетелски показания и други доказателствени средства.

Тези съображения били относими към доказването на основателността на иска, но не и към неговата допустимост. На етап проверка на допустимостта съдът не следвало да преценява дали твърденията на ищцата ще бъдат доказани, а единствено дали е налице спор, подлежащ на съдебна защита.

В случая безспорно бил налице правен спор относно характера на извършваната дейност след 17.11.2025 г., действието на Заповед №22/ 14.11.2025г., /връчена на 18.11.2025г./ и 23/17.112025 г./невръчена/, последиците от поведението на работодателя и връзката между тези обстоятелства и предявените искове по чл.344 КТ.

V.

Налице бил правен интерес от разглеждането на иска.

Спорните обстоятелства относно дейността, изпълнявана след 17.11.2025 г. имали пряко значение за основните искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Поради това имала пряк и непосредствен правен интерес от съдебно установяване на спорните правоотношения и факти, свързани с този период.

Предварителното прекратяване на производството я лишавало от възможността спорът да бъде разрешен след пълно изясняване на релевантните факти и събраните доказателства.

VI.

Допълнително относно извършената първоначална проверка Следвало да се отбележи, че още с Разпореждане № 242 от 19.01.2026 г. съдът бил извършил проверка на допустимостта на предявените искове по реда на чл.311 ГПК и се бил произнесъл по част от тях, като бил прекратил производството единствено относно исковете за прогласяване нищожност на Заповед №22/14.11.2025 г. и Заповед №23/17.11.2025 г. Искът, предмет на 4 настоящото обжалване, бил част от първоначално предявените искове и бил известен на съда още към момента на извършване на първоначалната проверка. Независимо че недопустимостта се следяла служебно във всеки стадии на производството, обстоятелството, че съдът е достигнал до извода за недопустимост едва след връщането на делото от въззивната инстанция, допълнително показвало, че въпросът не е еднозначен и предполага преценка, свързана със съществото на спорното правоотношение и изложените фактически твърдения.

С оглед на горното се иска да бъде отменено Разпореждане №1980/20.05.2026 г. по гр.д, №58/2026 г. на Районен съд – Б. и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства,Окръжен съд-В. прие за установено от фактическа страна следното :

Районен съд-Б. е констатирал, че с исковата молба освен обективно съединени искове за прогласяване нищожност на заповед № 22/14.11.2025 г., с която е прекратено ТПО на ищеца и Заповед № 23/17.11.2025 г. и обективно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ е предявен и иск за установяване съществуването на ТПО за изпълнявана длъжност „юрисконсулт“ за периода 17.11.2025 г.-22.12.2025 г.

Съдът е приел, че предявения иск за установяване съществуването на ТПО за изпълнявана длъжност „юрисконсулт“ е недопустим и производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.

Мотивирал се е с това,че съгласно чл. 124, ал.4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон и че не може самостоятелно да се предявява по съдебен ред иск за установяване на заеманата от ищеца длъжност, доколкото няма нормативен акт, който да допуска установяване съществуването на този факт с правно значение, извън иска за установяване на трудовия стаж по ЗУТОССР.

Поради горното с обжалваното разпореждане съдът е прекратил производството по гр.д. № 58/2026 г. по описа на Районен съд-Б. в частта му относно предявения от Г. П. Г. с/у Община Р., обл. В. иск за установяване съществуването на ТПО за изпълнявана длъжност „юрисконсулт“ за периода 5

17.11.2025 г.-22.12.2025 г.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. прие за установено от правна страна следното :

Видно от частната жалба , в исковата молба се формулира петитум относно това какъв е бил действителният трудовоправен статус на изпълняваните от ищцата юридически функции по проекта след формалното прекратяване на правоотношението й като юрисконсулт и какви са правните последици от обстоятелството, че изпълнението на задълженията й по проекта е било обвързвано от работодателя с последващото прекратяване на второто трудово правоотношение.По същество се иска установяване на юридически факт и районният съд е направил правилния извод,че тази иск е недопустим ,тъй като не е изрично предвиден в закона (Чл.124 ГПК).Когато се претендира незаконност на уволнението ищецът следва да ограничи своята защита единствено до четирите иска ,предвидени изрично в Чл.344 ал.1 т.1-4 КТ.

Следва да се отбележи ,че при решаване на делото по същество Районният съд ще следва да се произнесе по абсолютно всички искания ,правни доводи и пр.,развити от частния жалбоподател и ищец Г. П. Г. в исковата молба и в настоящата частна жалба ,тъй като те касаят законността на уволнението и се явяват преюдициални .Както обаче се посочи по-горе ,предявяването им под формата на отделни искове е недопустимо.

От съдържанието на петитума на исковата молба е видно ,че се иска да се признае ,че „трудовото правоотношение … е продължило да съществува и в периода 17.11.2025 г.-22.12.2025 г.“.Районният съд е изразил подробни доводи относно недопустимостта на иска ,които напълно се споделят и от въззивната инстанция .Следва да се посочи ,че в частната жалба частния жалбоподател и ищец Г. П. Г. уточнява ,че „не твърди възникване на ново трудово правоотношение след 17.11.2025 г.“.

Водим от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане

№/20261310100058 на Районен съд – Б.

№1980/20.05.2026 г. по гр.д.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда и при 6 условията на Чл.274 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________