Решение № 3421 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3421 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100514209 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15448/25.09.2023 г., изменено с определение № 36797/17.10.2023 г., постановени по гр.д. № 12790/2023 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, е отхвърлен искът с правно основание чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК: 130175000, срещу Е. Н. Т., с ЕГН **********, Н. Х. Т., ЕГН: **********, Е. Х. Т., ЕГН ********** и Д. Х. Т., ЕГН **********, за признаване за установено, че:

1.Е. Н. Т. дължи на „Софийска вода“ АД сумата 579,93 лева - главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. „****“1, бл.****, за периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55154/2022 г. по описа на СРС;

2. Н. Х. Т., дължи на „Софийска вода“ АД сумата 579,92 лева - главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. **** 1, бл.****, за периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнени

3. Е. Х. Т. дължи на „Софийска вода“ АД сумата 579,93 лева - главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. „****“1, бл.****, за периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело 1

№55154/2022 г. по описа на СРС.

4. Д. Х. Т. дължи на „Софийска вода“ АД сумата 579,92 лева - главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. „****“1, бл.****, за периода 01.07.2012-23.07.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №55154/2022 г. по описа на СРС.

В полза на ответниците са присъдени и сторените по делото разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Софийска вода“ АД, в която се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. Сочи, че електронната справка от имотния регистър и писмото от СО кои лица са данъчно задължени за процесния имот установяват титулярството на правото на собственост от страна на ответниците. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените разноски.

Въззиваемите Е. Н. Т., Н. Х. Т. и Е. Х. Т. са депозирали отговор на въззивната жалба, с който излагат становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че ищецът не доказал наличието на облигационно правоотношение с ответниците с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот, като не се установило и влизане в сила на общите условия на ищцовото дружество. Твърди се, че от изготвената комплексна експертиза се установявало, че клиентският номер на апартамента бил сменен през 2020 г. Отделно се поддържа, че ищцовото дружество не изпълнявало задълженията си да издава ежемесечно фактури, като не се доказвало количеството и стойността на доставените ВиК услуги. В отговора на въззивната жалба се твърди, че липсвало доказателства по какъв начин се извършвало преразпределението на разликата между сбора от индивидуалните водомери и показанията на общия водомер в блока. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият Д. Х. Т. не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото е представена справка № 737656/15.06.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, по персонална партида № 632460, според която на 24.07.2020 г. по партидата на ответниците е 2 отбелязано вписването на договор за покупко-продажба, по силата на който същите са продали процесния недвижим имот - ап.100, находящ се в гр. София, ж.к. „****“- 1, бл.****. От справката е видно, че преди това са вписвани и заличавани възбрани по отношение притежаваното от ответниците право на собственост върху имота.

Действително, представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, съответно не обвързва съда с материални доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства.

Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство.

По делото е представено и писмо от СО, дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Искър“, от което е видно, че в периода 24.12.2015 г. – 23.07.2020 г. ответниците са декларирали, че процесният недвижим имот е тяхна собственост.

Писмото е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и се ползва с материална доказателствена сила по отношение удостовереното обстоятелство, а именно, че ответниците са декларирали имота като собствен в посочения период. При съвкупна преценка на така представените доказателства съдът приема за безспорно установено, че ответниците са били собственици на процесния имот през исковия период. Процесуалният закон не поставя изискване за доказване притежание право на собственост депозирането на титул за собственост, както неправилно е приел първоинстанционният съд, като ответниците не са навели никакви конкретни възражения по отношение на представената справка и писмо от СО, нито са провели насрещно доказване по отношение правото на собственост върху процесния имот По смисъла на §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следователно, ответниците са потребители на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само 3 един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.

София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния период приложение намират ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 17.07.2006 г. и влезли в сила на 01.09.2006 г., както и последващите ОУ, действащи и към настоящия момент, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г. и влезли в сила на 28.08.2016 г.

Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия.

По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице облигационни отношения по неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период Общи условия.

Изготвената комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза е установила, че процесният имот е бил присъединен към сградната водопроводна и канализационна инсталация и съответно към уличната инфраструктура на ищеца, а количеството доставена вода се е начислявало на база с оглед липсата на годно СТЕ в имота /поставеният водомер е бил непломбиран/. Експертизата установява още, че количеството потребена вода през процесния период е 1110,63 куб.м., от които 1008,64 куб.м. индивидуална консумация на абоната и 91,99 куб.м. дял от общо потребление.

Експертизата е изготвена въз основа на съставените в съответствие с действащата нормативна уредба документи и въз основа на тях и притежаваните от вещите лица специални знания е установена реална доставка на ВиК услуги за имота през исковия период и тяхната стойност. Ответниците не са оспорила своевременно експертизата, нито е поискали допускането на допълнителни задачи. Ето защо и въззивният съд намира за доказана реалната доставка на ВиК услуги на посочената от вещите лица стойност. Вещите лица са изчислили, че за процесния период 01.07.2012 г. – 23.07.2020 г. е дължима стойност на доставени В и К услуги в размер на 2319,7 лв.