Определение № 325 от 01.10.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 487/2024
- Вид
- Определение № 325
- Подписан
- 01.10.2024
- В сила
- 13.12.2024
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20245001000487 по описа за 2024 година намери следното:
Производство по чл.274 във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК, образувано по повод подадена частна жалба от адвокат П. К., като пълномощник на Р. А. А. и правоприемниците на Е. Д. А., против постановеното определение №535 от 24.06.2024 г. по търг.дело №232/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на адвокат П. К., като пълномощник на Р. А. А., за изменение на решение №111 от 29.03.2024 г., постановено по търг.дело №232/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта за разноските, като неоснователна.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на така посоченото определение, тъй като при определяне размера на следващото се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв. не е приложена Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в последната и редакция, а тази, действаща към момента на сключването на договора за правна помощ, определени са различни разноски за ищците, без да е отчетено оказването на еднаква по обем правна помощ. Посочени са съдебни актове, в които се приема, че следва да се приложи, при изчисление на размера на разноските за оказана безплатна помощ, действащата наредба към датата на приключване на устните състезания, тъй като се касае за процесуално правна норма. Моли се да се отмени обжалваното определение, 1 след което се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение с още 6 408 лв. с ДДС.
Ответната страна Д** О. з. ЕАД, ЕИК *********, представлявано дружество от изпълнителнителните директори К. Ч., Б. В., Е. Б. и Б. П., чрез процесуалния си представител адвокат К. Г., е подал отговор, в който моли да се остави без уважение подадената частна жалба, тъй като са неоснователни наведените оплаквания в нея.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и съдържанието на делото, по което същият е постановен, намери за установено следното:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателите на 08.07.2024 г., частната жалба срещу него е постъпила по пощата на 22.07.2024 г., което е в законно определения срок за обжалване, посочен в закона – чл.248,ал.3 от ГПК. Ето защо, частната жалба не е просрочена, подадена е от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.248 от ГПК, няма пречка съдът да допълни или измени постановеното си решение в частта му за разноските с изключение на случая, когато се иска изменение на решението и не е предоставен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
От данните по делото се установява, че ищците Р. и Е. А.и са предявили искова молба срещу ответното застрахователно дружество за присъждане на застрахователно обезщетение за починалата им дъщеря в резултат на пътнотранспортно произшествие. Първоначално претенциите им са били частични, а в последното съдебно заседание – изменени, като претендират по 200 000 лв. Постановено е съдебно решение, като са уважени частично претенциите им - за сумата от по 150 000 лв. за първия ищец и също толкова за правоприемниците на втората ищца, починала в хода на производството. Определено е и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ за защита на ищците в общ размер от 16 362 лв., съразмерно уважената част от исковете.
Видно от мотивите на съда за разноските, при определянето на размера на разноските е приложена наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на двата приложени по делото договора за правна помощ, съответно с първия ищец и с 2 правоприемниците на починалата ищца, поради материално правния характер на разпоредбите и непредвиждането на обратно действие, като е посочена съдебна практика.
След изчисления е прието, че за осъществена правна помощ по първия иск за първия ищец Р. А. се дължи сумата от 5 530 лв. на основание чл.7,ал.2,т.5 от старата наредба, която е действала към момента на сключването на договора за правна помощ от 23.11.2021 г. + ДДС, или общо 6 636 лв., като съразмерно уважената част на иска се следва сумата от 4 977 лв.
По втория иск размерът е изчислен по сега действащата наредба, доколкото вторият договор на правна помощ е сключен на 17.01.2024 г. – 12 650 лв. + ДДС, или общо 15 180 лв., от която се следва на правоприемниците сумата 11 385 лв. съразмерно уважената част на иска.
Общото възнаграждение е 16 362 лв.
С молба по чл.248 от ГПК е поискано увеличаване на възнаграждението от 16 362 лв. на 22 770 лв., като се присъди за защитата по първия иск още сумата от 6 408 лв., доколкото и по двата иска е осъществена еднаква по обем правна помощ, като единствената разлика е в датите на подписване на договорите за правна помощ – вторият с правоприемниците на починалата в хода на производството ищца. По тази молба е постановено обжалваното определение.
Предмет на настоящото производство са разноските, представляващи адвокатско възнаграждение пред първата инстанция – дали общо определеният размер следва да бъде увеличен, за да се достигне до еднакво определено възнаграждение по всеки един от исковете при прилагането на действащата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на приключване на устните състезания.
Настоящата инстанция намира, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, следва да се приложи действащата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на приключване на устните състезания, но с отчитане и на други обстоятелства. Предвид задължителното решение на СЕС по дело С-438/22 по преюдициално запитване, националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, ако се нарушава забраната 3 по чл.101,пар.1 от ДФЕС, уреждаща правилата на конкуренцията. Ето защо, от значение се явяват правната и фактическата сложност на делото, броя на исковете, които се разглеждат, обема на извършената дейност, съпоставени и с ответната страна. При отчитане на тези критерии, имайки предвид, че се касае до субективно съединени искове, част от фактическите обстоятелства, на които се основават, са едни и същи и по двата иска, възникналите усложнения по отношение на една от страните и необходимостта от конституиране на правоприемниците и, предмета на исковете и ангажираните доказателства, размера на исковете, който първоначален е бил частичен – по 26 000 лв. от по 200 000 лв., а в последното съдебно заседение е изменен до по 200 000 лв., съпоставени с общия определен размер разноски 16 362 лв., както е посочил жалбоподателя върху пълния размер и механизъм, и заплатения адвокатски хонорар на ответника, съгласно приложения от него списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащането му в размер на 7 248,40 лв., отговарящ на частичната претенция, следва да се приеме, че няма основания за увеличение на посочения в решението размер. Ето защо, не се налага исканото изменение на решението в частта му за разноските за първата инстанция, а постъпилата молба не следва да се уважава. До този краен извод е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното определение по чл.248 от ГПК следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №535 от 24.06.2024 г. по търг.дело №232/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К., като пълномощник на Р. А.
А., за изменение на решение №111 от 29.03.2024 г., постановено по търг.дело №232/2022 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в частта за разноските, като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение от 16 362 лв. с още 6 408 лв. с ДДС, като неоснователна.
Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5