Решение № 325 от 28.07.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Перник, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500360 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7/31.01.2023 г. по гр.д. № 42/2022 г. на Трънския районен съд е признато за установено по отношение на Т. Т. М., М. Т. М., А. В. Т., А. В. И., К. Л. Д., Г. М.

Л. и Община Трън, че В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р. са собственици на недвижим имот, а именно: реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 2 522 кв.м., находящ се в ***, защрихована в зелен цвят на комбинирана скица 1 на стр. 4 от заключението на вещото лице А. Ц., при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени в гореописания недвижим имот, в която попадат като част от него имот с идентификатор *** - с 1268 кв.м. записан на община Трън като имот по чл.19 от ЗСПЗЗ, при граници: ПИ с идентификатор ***, ПИ *** и ПИ *** и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1216 кв.м. възстановен на наследници на М. И. В. с решение № ***г. на ОСЗ-Т. в стари реални граници, при граници: от две страни ПИ *** и ПИ ***, към момента на създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, съгласно скица от заключението на вещото лице, която приподписана от съда да се счита неразделна част от решението.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК Община Трън е обжалвала първоинстанционното решение като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, 1 постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че районния съд е постановил своя акт единствено на базата на свидетелски показания, като е игнорирал и не е обсъдил останалите налични по делото доказателства, което е довело до неправилни изводи на съда и постановяване на неправилен съдебен акт. Сочи, че по делото са предявени два иска, като първата инстанция неправилно е обсъдила предявените претенции от ищците общо към двата имота, като не е разграничил, че всеки от ответниците пред първата инстанция твърди, че е собственик на различен имот и всеки от тях твърди, че е собственик на различно правно основание. Твърди се, че районния съд не е разграничил и не е обсъдил двата иска по отделно, като се твърди, че общото им обсъждане е довело до процесуално нарушение. На следващо място се сочи, че процесния имот на община Трън не може да бъде придобит по давност. Сочи се, че от събраните по делото доказателства било ясно, че същият бил земеделска земя, собственост на община Трън и винаги е бил такъв. С жалбата се твърди, че съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ е предвидено, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ /бивши земеделски имоти/, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, което е станало на 21.11.1997г., от което счита, че по безспорен начин се установява, че е невъзможно ищците и техния наследодател И. С. Р. да са придобили посочения в Нот.акт № ** том ** рег.№ *** дело № 298/2006 г. на В. М.-съдия по вписванията към Районен съд - гр.Трън имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се в ***. С жалбата е направено възражение, че липсва идентичност между имота за който ищците представят нотариален акт и са събирали гласни доказателства и този на община Трън. Въз основа на подробно изложени доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в цялост. Прави искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

По въззивната жалба на община Трън е постъпил отговор от Т. Т. М., А. В. Т., А. В.

И., Г. М. Л., М. Т. М. и К. Л. Д., чрез адв.А. К. Д., с който се изразява становище, че същата е основателна и допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р., чрез адв. Б., оспорват въззивната жалба с твърдение, че е неоснователна и недоказана. Намират решението на РС за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал. Сочи се, че ищците са наследници на И.

Р., която е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м.,находящ се в ***, при граници: Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени имота. Сочи се, че имота - предмет на иска е притежание на наследодателката на ищците по наследство от нейния прадядо и от нейния дядо, който е работил имота през целия си живот, а след неговата смърт имота се обработвал от И. С. Р., което включвало периода от 1968 г. до нейната смърт, след което същия е обработван и владян от ищците - наследници на имота. Наведени са твърдения, че наследниците на М. И.

В. никога не са имали имот на това място, нито са владели същия в реални граници. Сочи се, 2 че имота не представлява земеделски имот - ливада, както се води по КККР, а е жилищен имот-дворно място, който е застроен със жилищна сграда и стопански постройки, поради което не би могъл да бъде земеделски имот по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.

В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от Т. Т. М. , А. В. Т., А. В. И., Г. М. Л., М. Т. М. и К. Л. Д., чрез адв.А. К. Д., с която се твърди, че постановеното от РС решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като районния съд не се е произнесъл по наведените от ответниците доводи и не е обсъдил направените възражения.

Сочи се, че съдът не е обсъдил изцяло събраните по делото доказателства, което е довело до грешни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. Наведени са твърдения, че процесното решение е постановено в противоречие със съдебната практика, като се цитира и конкретна такава. Оспорено е обстоятелството, че „С нот. акт № ** том ** рег. № *** дело № 298/2006 г. на В. М. - съдия по вписванията към Районен съд - гр.Трън наследодателката ни И. Р. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху недвижим имот: „неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се в ***, граници. Оспорена е верността и твърденията в констативния нот. акт № ** том ** рег.

№ *** дело № 298/2006 г. на В. М.-съдия по вписванията към Районен съд - гр.Трън, като се твърди, че лицето И. Р. не е собственик на посочените недвижими имоти, защото не е владяла никога имотите, нито тя, нито нейните наследодатели. С жалбата се възразява, че посочените от ищците неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м., находящ се в ***, граници: Е. г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени в гореописания недвижим имот, са абсолютно различни и не са идентични с имота, собственост на Т. Т. М., съсобственик на 1/10 ид.ч. по наследство от наследодателя си М. И. В., починал ***г. от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 1 216 кв.м., представляващ Ливада, 10 /десета/ категория, ***, трайно предназначение на територията: Земеделска, Преходен ид.: ***, номер по предходен план: ***, при съседи: ПИ с ид. ***, ***, *** и ***. Направено е възражение, като се твърди, че е невъзможно ищците и техния наследодател И. Р. да са придобили процесния недвижим имот по давност и наследство, тъй като имота, представляващ поземлен имот с ид.

***, находящ се в ***, с площ от 1 216 кв.м., представляващ Ливада, 10 /десета/ категория, ***, трайно предназначение на територията: Земеделска, Преходен ид.:

***, номер по предходен план: ***, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ***, *** и *** е възстановен на М. И. В., наследодател на Т. Т. М., съгласно Решение № *** г. на Общинска служба по земеделие, гр. Т., влязло взаконна сила на 31.02.2020г. като това е началната възможна дата за упражняване на Фактическа власт върху съшия недвижим имот, защото е бивша земеделска земя, която е възстановена от Поземлената комисия. Въз основа на подробно изложени доводи се моли съда да постанови решение, с което изцяло да бъде уважена въззивната жалба, като основателна и доказана, а обжалваното Решение бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

3

Прави се искане за присъждане, на основание чл.38, ал.2, т.2 от ЗА на адвокатско възнаграждение за адвокат А. К. Д. от САК в размер определен от съда, съгласно Наредба №1 от 09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като адвокат на всеки един от ответниците. Моли се за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. В. Р., Д. В. Р. и В. В. Р., чрез адв. Б., с който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че всички направени с нея доводи и възражения са неоснователни. Твърди се, че решението на районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал. Намира, че същото е постановено при задълбочено изследване на представените по делото доказателства, от което правилно е установена фактическата обстановка. С жалбата се сочи, че ищците са наследници на И. С.

Р., която е призната за собственик на основание наследство и давностно владение върху недвижим имот: неурегулиран поземлен имот с площ от около 3 400 кв.м.,находящ се в ***, при граници : Е. Г. от две страни и ливада, ведно с масивна жилищна сграда и стопанска сграда, построени имота. Сочи се, че имота - предмет на иска е притежание на наследодателката на ищците по наследство от нейния прадядо и от нейния дядо, който е работил имота през целия си живот, а след неговата смърт имота се обработвал от И. С. Р., което включвало периода от 1968 г. до нейната смърт, след което същия е обработван и владян от ищците - наследници на имота. С жалбата са наведени твърдения, че наследниците на М. И. В. никога не са имали имот на това място, нито са владели същия в реални граници. Сочи се, че имота не представлява земеделски имот - ливада, както се води по КККР, а е жилищен имот - дворно място, който е застроен със жилищна сграда и стопански постройки, поради което не би могъл да бъде земеделски имот по смисъла на чл.

19 от ЗСПЗЗ. Въз основа на изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Прави се искане за присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община Трън.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска, въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум, като съдът не е ангажиран да се съобразява с посочената от ищеца правна квалификация. Дали предявеният положителен установителен иск ще бъде квалифициран по чл. 54 ал. 2 ЗКИР или по чл. 124 ал. 1 ГПК зависи единствено от твърденията, с които е обоснован правният интерес. Ако същите са свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в кадастралната карта, искът е с правно основание чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, а ако правният интерес се извежда от други твърдения - по чл. 124 ал. 1 ГПК. Спорът за материално право, като спор за собствеността на реална част от един недвижим имот, заснета към съседен имот или цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е 4 инкорпориран в съседен имот, има правната квалификация на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, и цели да установи пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта при безспорно установена принадлежност на вещното право. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, имплицитно включва и положителен установителен иска за собственост (в този смисъл Решение № 11 от 10.04.2020 г. по гр. д. № 1950/2019 г. на ВКС, 2 ГО). С оглед разясненията по ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК спор по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице при съществуването на конкуриращи вещни права върху една и съща част от земната повърхност. Доколкото в исковата молба са изложени твърдения за наличието на конкуренция на вещни права с позоваване на факт, пораждащ правото на ищеца и индивидуализиране неговия пространствен обхват, обосноваващи наличието на спор относно материалното право на собственост върху описаните реални части от имоти, които реални части се претендира от ищците, че са част от техния имот, който не е заснет като самостоятелен и се твърди, че при одобряване на кадастралните карта и регистър, са били собственици на засегнатия от претендираната грешка недвижим имот, сочат основанията за придобиването и обема на претендираното право на собственост, то искът следва да се квалифицира като такъв по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР с предмет установяване на твърдяната грешка в кадастралната основа и съществуването на спорното материално право на собственост върху сочените реални части от имотите на ответниците в полза на ищците - изводим освен от посоченото в исковата молба правно основание на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл. 124 от ГПК, така и от обоснования в исковата молба правен интерес за предявяване на иска, произтичащ от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка, а не общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно квалификацията в решението на РС.