Решение № 16430 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16430 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110124738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на М. И. Ц., с ЕГН: **********, с адрес: ж. к. С, чрез адв. Д. М. М., адрес: гр. С против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ " АД, с ЕИК: 131576434, представлявано от .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру " № 28, ет. 2, aп. 40- 46.

Предявени са за разглеждане против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД искове, както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № .........../.....г. поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/. 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 5 лева /частичен иск от 1500 лв/, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № .........../.....г., представляваща заплатена договорна лихва ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба – 26.04.2024 г. до погасяването.

С протоколно определение от 16.04.2025 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 1296,63 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожен договор.

Ищецът твърди, че на ..... г. бил сключен договор за паричен заем № ........... между него и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с предмет парична сума в размер на 5500.00 лева, със седмична вноска, без посочен месечен лихвен процент. Твърди, че в чл. 4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, или с банкова гаранция, или чрез дружество – поръчител, одобрено от заемодателя. Твърди, че на същата дата ..... г. бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ..........., по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ " ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца. Твърди, че въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1471,50 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът 1 следвало да предоставя дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя. Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по процесния кредит. Излага доводи, че възнаграждението по процесния договор за предоставяне на гаранция представлява скрита възнаградителна лихва, тъй като ответниците са свързани лица, още повече, че заемодателят по договора за кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Счита, че възнаграждението за гаранта е уговорено за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същото е следвало да се включи в ГПР. Посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият води до нищожност на целия договор за кредит – чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Счита, че последният изначално е лишен от основание, тъй като потребителят не получава насрещна престация по него. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който ответникът изразява становище за недопустимост поради липса на правен интерес и неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че ГПР се определя към момента на сключване на договора, а възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № .........../.....г. се установява, че същият е сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – като заемодател, и М. И. Ц. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 5500,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне сума в общ размер на 7402,50 лева, при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт EasyIncredo; 2./ размер на месечна погасителна вноска: 411,25 лева; 3./ срок на заема в месеци: 18; 4./ брой вноски: 18, от които първата, платима на 05.09.2021 г., и последната, платима на 28.01.2023 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./ годишен процент на разходите /ГПР/ 48,34 %.

Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на гаранция № .........../.....г. се установява, че същият е сключен между „Файненшъл България“ 2

ЕООД – като гарант, и ищеца – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем, в т. ч. главница в размер на 5500,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т.

2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 1471,50 лева, платимо разсрочено на вноски от по 81,75 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.

В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения на страните експертното заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съгласно констатациите на вещото лице по ССчЕ, изготвена на база доказателствата по делото и на допълнително изискана и получена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД информация, М. И. Ц. е изплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ обща сума в размер на 8 268,13 лв. за погасяване на задълженията по Договор за паричен заем № ........... и Договор за поръчителство № ...........г. С общо постъпилата сума от М. И. Ц. в размер на 8 268,13 лв. (6796,63+1471,50=8268,13) са погасени задълженията по Договор за паричен заем № ........... и по Договор за поръчителство №..........., както следва: Към „Изи Асет Мениджмънт“ АД - главница 5500,00 лв. и възнаградителна лихва - 1 296,63лв. Към „Файненшъл България“ ЕООД - 1 471,50 лв. – поръчителство. При включване на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, то последният възлиза на 92,59 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете за нищожност:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете за нищожност срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, 2./ че част от съдържанието на договора за заем е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, 3./ че договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В доказателствена тежест на ответника по исковете за нищожност е да докаже възраженията си, в това число, че договорите за потребителски кредит и за предоставяне на гаранция са действителни.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.

Сключеният между ищеца и ответника – „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия 3

ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.