Решение № 90 от 02.06.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр.Мадан, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100038 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. Ч. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждането на Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Д. М. Ч. сумата от 166,65 лева (след допуснато изменение в о.с.з), представляваща недължимо заплатена възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № */*, както и за осъждането на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на Д. М. Ч. сумата от 793,35 лева (след допуснато изменение в о.с.з), представляваща недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от * В исковата молба се твърди, че на * ищцата сключила Договор за паричен заем № * с първия ответник, по силата на който заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД й предоставил заем в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева при следните параметри на договора: сума на кредита - 1500,00 лева, срок на заема в седмици - 30, брой вноски - 15, дата на първа вноска - 29.04.2022г., размер на двуседмична погасителна вноска - 111,11 лева., обща сума, дължима от заемателя -1666,65 лева, годишен процент на разходите по заема 40,41%, В исковата молба се сочи, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит. В същия ден между ищеца и втория ответник е сключен договор за предоставяне на гаранция, по който ищецът е поел задължение да заплати на „Файненшъл България" ЕООД възнаграждение за поръчителство в размер на 883,35 лева. Сочи се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При сключването му била нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, 1 възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Сочи се, че действителният размер на ГПР надвишава 50%, което води и до недействителност на договора. Освен това сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради противоречието му с добрите нрави чл. 26, ал.1, предл. III ЗЗД. Сочи, че договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на гаранция са функционално свързани, защото договорът за гаранция е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор. Сочи, че с уговарянето на възнаграждение по договора за гаранция, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК,потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл.

11 ЗПК. Стигало се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита.

В исковата молба се твърди, че в изпълнение на договор за паричен заем № * ищецът е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК * сумата от 1667,00 лева. С оглед недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата стойност на кредита, а именно - главницата от 1500,00 лева. Поради това разликата в размер на 167,00 лева се явява платена при липса на основание и подлежи на връщане от заемодателя на заемополучателя. В изпълнение на договора за предоставяне на гаранция от * ищецът бил заплатил на „Файненшъл България“ ЕООД сумата от 745,00 лева.

Доколкото възнаграждението от 745,00 лева било заплатено по нищожен договор, същото подлежи на връщане. Плащанията били направени чрез внасянето на пет погасителни вноски в размер на 170,00 лева всяка от тях, една вноска от 152,00 лева и сумата от 1411,00 лева чрез рефинансиране при сключването на Договор № * По изложените съображения моли за уважаване на искововете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражение за нередовност на исковата молба. Посочва, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Д. М. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД, урежда отношенията между страните по договора - възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител Д. М. Ч., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - Д. М. Ч., се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение. Сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор е с характер на двустранен договор - Файненшъл България ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за обезпечаване на задълженията на ищеца по кредит. Сочи, че Договорът за предоставяне на гаранция е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Не е било налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочва, че дружеството-кредитор не би могло, а и няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляване на размера на ГПР по договора за кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, , с който взема становище за неоснователност на иска. Въвежда възражение за нередовност на исковата молба. Ответникът сочи, че получената от него сума в размер на 1 619,92 лв. е получена на валидно правно основание - за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № *. По силата на договора за паричен заем, дружеството е предоставило кредит в размер на 1500 лв. Общата дължима сума по договора е била в размер на 1666,65 лв., в това число лихвено задължение в размер на 2

166,65 лв. Предсрочното погасяване на задълженията по договора е довело до редуциране на лихвеното задължение и то е било заплатено в размер на 119,92 лв. Дори съдът неоснователно да приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен, то дружеството, на основание чл. 23 ЗПК, би дължало връщане само на сумата в размер на 119,92 лв. В ОИМ се сочи, че договор за паричен заем № * е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Договорът не страда от визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до недействителност на договора. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т.

10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания. Сочи, че релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на т. 2, § 1 от Допълнителните разпоредби към закона.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в т. 1, § 1 ДР ЗПК. Заемателят, уведомен предварително за условията по кредита и решил да сключи договор за заем при тези условия, със сключване на договора е поел задължение да представи избраното от него обезпечение в тридневен срок. Както сключването на договора за паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение и неговото представяне в срок зависят изцяло от волята на потребителите.

По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е сключила с Изи Асет Мениджмънт АД договор за паричен заем № * (л. 10-15 д.), по силата на който заемодателят Изи Асет Мениджмънт АД предоставило на ищцата Д. М.

Ч. заем в размер на 1500 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на двуседмичена погасителна вноска 111,11 лева, срок на договора 30 седмици, брой вноски 15, краен падеж 11.11.2022 г., фиксиран ГЛП 35%, обща дължима сума 1666,65 лева, ГПР 40,41 %. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата – * между ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Д. М. Ч. е сключен договор за предоставяне на гаранция № * (л. 38-42 д.), по силата на който ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител - потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1500 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на 3 забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 793,35 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 52,89 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договор за гаранция в случай, че поръчителят изпълни задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения на потребителя по Договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

Разпечатката съдържа 20 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eed51081-1502-4b89-bb2a-5285a174d687