Решение № 4110 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4110 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20231100510267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Е.П.“ АД срещу разпореждане от 24.07.2023 г. за отказ за намаляване на размера на приетите по изпълнително дело № 20238440401747 на ЧСИ С.Я. разноски за адвокатски хонорар.

В жалбата се поддържа, че на 07.07.2023 г. му е съобщено, в качеството на длъжник по горецитираното изпълнително дело, че е увеличен размера на адвокатското възнаграждение на общо 400 лв., след като с поканата за доброволно изпълнение първоначалния размер на възнаграждение е 200 лв., срещу който няма възражения. Поддържа се, че определените разноски следва да са в минимален размер от 200 лв., като делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение се явява явно несъразмерно и несъответстващо на усилията за защита при упражняване на процесуалните права. Жалбоподателят счита, че формалното разделяне на действията по изпълнителното дело на действия за образуване и действия за водене на изпълнителното дело, цели с чисто технически действия на процесуалния представител на взискателя да увеличи възнаграждението си по изпълнителното дело. Сочи, че от електронната му страница са известни, най малко четири банкови сметки, по които винаги има наличности, като същите са посочени и във фактурите, издавани от дружеството. Самото качество на дружеството на лицензиант по ЗЕ и обществено известното обстоятелство, че е краен снабдител и ежедневно има значителни постъпления по тези сметки, изключва предполагането на каквото и да е затруднение за изпълнението.

Ето защо, жалбоподателят моли да бъде отменен обжалвания отказ по въпроса с разноските, обективиран в писмо с изх. № 34285/26.07.2023 г. на ЧСИ С.Я., като съдът постанови намаляване на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение от общо 400 лв. на 200 лв.

1

Взискателят Н.М.К. е депозирал отговор в който поддържа, че жалбата е неоснователна, като сочи, че след изтичане на срока за доброволно плащане, е сключил нов договор с пълномощника си и го е и упълномощил да предприема изпълнителни действия по своя преценка. С молба от 03.07.2023 г. пълномощника му е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки. Счита, че извършените действия съответстват на начисленото възнаграждение в общ размер на 400 лв.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото адвокатското възнаграждение не е прекомерно, и е съобразено с НМРАВ. Счита, че адвокатският хонорар е доказан по основание и размер, като хипотезата на чл. 78, ал. 5 представлява правна възможност, но не и задължение за намаляване.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество и е основателна.

Изпълнително дело № 20238440401747 на ЧСИ С.Я. e образувано на 20.06.2023 г. по молба от Н.М.К., чрез адв. М.С., за вземане в размер на 15 лв., обективирано в изпълнителен лист от 16.06.2023 г., издаден въз основа на решение № 292/09.05.2023 г. по гр.д. № 28/2023 г. на РС – Козлодуй, представляващо направени разноски. В молбата не е посочен изпълнителен способ, което е задължително изискване за редовността й, с оглед чл. 426, ал. 2 ГПК.

Към молбата е представен е договор за правна защита и съдействие от 19.06.2023г., в което е посочено, че за оказване на правна защита и съдействие по изпълнителното дело е договорено и платено възнаграждение в размер на 200 лв.

На длъжника, е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 22.06.2023 г.

С допълнителна молба от 03.07.2023 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземания на „Е.П.“ АД по посочена банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и да бъде начислено на основание чл. 10, т. 2 НМРАВ допълнително възнаграждение за адвокат от 200 лв.

С разпореждане на ЧСИ С.Я. от 05.07.2023 г. е наложен запор и е присъединен за събиране адвокатски хонорар в размер на 200 лв.

Длъжникът е депозирал възражение на 18.07.2023 г. срещу допълнително присъединения хонорар от 200 лв., като с разпореждане от 24.07.2023 г. (което се обжалва в настоящето производство), е оставен без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в релевантната на договаряне на адвокатското възнаграждение дата - ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и 2 съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В случая не се спори за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., срещу което длъжникът не е възразил и което се дължи.Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, която задължава взискателя в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят да посочи начина на изпълнението. В случая това е сторено едва с допълнителна молба, като от този момент съдебният изпълнител дължи извършване на изпълнителни действия.

Налагането на запор, е извършено след депозиране на допълнителната молба и за него не следва да се калкулира отново адвокатско възнаграждение.

Следователно частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Е.П.“ АД, разпореждане от 24.07.2023 г. за разноските, по изпълнително дело №20238440401747 на ЧСИ С.Я., с което е отказано да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност от сумата от 400 лв. до 200 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя Н.М.К. до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело № 20238440401747 на ЧСИ С.Я.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3