Решение № 138 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520202108 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ДЛВ" ЕООД, ЕИК 113553048, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ж.к. „Църква“, ул. „Кралевски път“ № 1, чрез адв. В. Л., с лич. № ***, от АК – София, със съдебен адрес ***, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504893676, с който на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен, защото бил издаден в противоречие с общностното право, при несъставомерност на деянието и в нарушение на процесуалните правила, алтернативно да се приеме, че случаят бил маловажен. Разпоредбата на чл.

179, ал. 3б ЗДвП противоречала на общностното право съгласно Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС. Към момента на връчване на електронния фиш била изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, приложима според чл. 11 ЗАНН. Нарушението било извършено 1 и установено на 24.09.2021 г., от който момент започвала да тече тригодишната давност, а връчването на фиша било едва на 21.11.2024 г., т.е. извън рамките на този давностен срок. Обжалваният фиш бил издаден при изначална липса на основание за издаването му, тъй като към него момент в чл. 189ж ЗДвП не била уредена възможност да бъдат издавани електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Едва с изменение от 13.02.2024 г. била предвидена такава възможност. Дори и да не бъдело прието това становище, то електронният фиш страдал изначално от липса на императивно предвидените в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП реквизити. Нямало въведени данни за това какво било конкретното изминато разстояние, тол сегментите, в което процесното ППС навлязло, както и какъв бил сборът на изчислените за съответните тол сегменти такси и техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Поради това нямало подробно и ясно описание на нарушението в електронния фиш, не били посочени всички относими обстоятелства към фактическия състав на нарушението, поради което административното обвинение останало неясно. Не ставало ясно дали според чл. 8, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е признато за конкретното ППС правото на по-ниска такса за това. В електронния фиш не била посочена дата на издаването му, което било в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН. Това ограничавало възможността на съда да изчисли сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи се, че в съдебната практика, без да се цитират конкретни съдебни актове, се приемало, че „съкратеното производство“ по издаване на електронни фишове било изключение от общите правила на ЗАНН, но ЕФ бил своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, т.е. бил приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие и задължителните реквизити. Началото на производството се поставяло със заснемането на нарушението посредством техническо средство, което заменяло фазата на съставяне на АУАН. Така от заснемането течал срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото то било приравнено на съставяне на АУАН. Издаването на ЕФ или НП извън сроковете по чл. 34 ЗАНН съставлявало съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на издадения ЕФ като незаконосъобразен. Дори и да бъдело доказано, че фишът е издаден в сроковете по чл. 34 ЗАНН, то липсвало дата на издаването 2 му, която да даде възможност на съда да изчисли давностните срокове по чл.

82 ЗАНН или чл. 81 НК. Обжалваният електронен фиш бил издаден при недоказаност на деянието. Жалбоподателят имал сключен договор с „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД, национален доставчик на услуги, като жалбоподателят непрестанно е следял за изправността на бордовите устройства и поддържал депозит в достатъчно голям размер да покрие целия маршрут, поради което неправилно била ангажирана отговорността му. В условията на евентуалност, ако се приемело, че е налице извършено нарушение, същото било маловажно, защото не били настъпили каквито и да е било вредни последици, алтернативно дължимата такса е в изключително нисък размер, а наложената санкция била несъразмерно голяма.

Моли за отмяната на обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е становище от упълномощения защитник, в което моли жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени разноски в полза на неговия доверител, за което представя договор и платежен документ.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, се явява юрк.

З.С., която оспорва жалбата, моли електронния фиш да бъде потвърден, като представя подробно писмено становище. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 02.12.2024 г. по куриер, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 21.11.2024 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8504893676 е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против "ДЛВ" ЕООД, ЕИК 113553048, за това, че на 24.09.2021 г., в 12,26 ч, влекач марка „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“, с рег. № РК 5165 ВТ, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси на състава 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Иваново, при движение по път 3

I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № **********, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

На първо място, основателни са аргументите на жалбоподателя, че е изтекла предвидената давност за реализиране на административнонаказателната му отговорност. На основание чл. 11 ЗАНН и дадените задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона в т. 2 на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС приложимият давностен срок в настоящия случай е този по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и за да се погаси административнонаказателната отговорност е необходимо да изминат три години от извършване на нарушението. В настоящия случай нарушението е извършено на 24.09.2021 г., а електронният фиш е връчен на жалбоподателя едва на 21.11.2024 г., т.е. след изтичането на три години от нарушението. Не са налице доказателства този срок да е бил прекъсван. Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

Единственото действие, предприето спрямо лицето, срещу което е насочено преследването през тези три години е било изпращането на електронния фиш за връчване.

На следващо място съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на 4 националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Видно от становището на доставчика на ЕУЕСТ бордовото устройство, асоциирано с процесното пътно превозно средство, е било изключено на 24.09.2021 г. в 11,57 ч и е включено малко по-късно на същия ден – в 13,15 ч. Наказващият орган е представил доказателства, от които се установява, че това превозно средство се е движило по маршрута Разград-Русе-Перник, като от Русе до района на Горна Студена – 5 обл. Велико Търново, намиращ се на път I-3, процесното ППС се е движило без бордовото му устройство да е било включило. Този маршрут, през който превозното средство се е движило с изключено бордово устройство, е с приблизителна дължина от 71 км, като чл. 27, ал. 1 от действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, дължимата сума за километър първокласен път за движение на превозно средство от тази категория е 0,10 лв. на километър или това прави общо дължими 7,10 лв.

Дори и да се приеме за технически възможно процесното превозно средство да измине максималното разстояние за деня, презумирано от наказващия орган, то имуществената санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 21 пъти определената в чл. 29, ал. 1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н. „максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че бордовото устройство е било изключено през други периоди, доколкото не е установено, че МПС е било действително управлявано, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение - т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните административни и санкционни действия за тяхното преустановяване.

Разпечатката съдържа 24 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eed44322-99b5-4d18-954d-a0e686a1f398