Решение № 18846 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18846 гр. С., 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110120144 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 225254/14.07.2026 г. /с дата на пощенско клеймо 13.07.2026 г./, предявена от името на „********“ ЕООД, ЕИК ******** против „********“ ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.07.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „********“ ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно Договор №******** с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и ответното дружество „********” ЕАД. Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и фактурира в повече за един и същ таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава.

Твърди, че ответникът е издал фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 1

27.08.2023 г. за мобилни услуги № ******** – 6,43 лева без ДДС.

Поддържа, че е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала на общо 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/.

Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********.

Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.07.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „********“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „********“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********; 2/ че във връзка с Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № ********, ответното дружество е издало фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********, както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, която е предмет на предявения за 2 разглеждане в настоящото производство иск.

Оспорва се твърдението че именно ищецът „********“ ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка се поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следвало извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора, а услугите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „********“ ЕООД. В тази връзка се сочи, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „********“ ЕАД от такова лице, в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „********“ ЕООД, тъй като в противен начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата.

Предвид гореизложеното, моли, за постановите решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /13.07.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца 3 и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „********“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „********“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, предмет на Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********; 2/ че във връзка с Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № ********, ответното дружество е издало фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********, както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Спорният по делото въпрос е дали за ответника е било налице основание за получаване, респективно, за задържане на сумата от 2,92 евро /с вкл. ДДС или 2,43 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № ********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № ******** за периода 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. за мобилни услуги № ********.

От събраните в производството писмени доказателства се установява по делото, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и съществуващо правоотношение по Договор № ********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********.

Същевременно, от събраните в производството доказателства се установява, че на 03.12.2021 г. между страните по процесното правоотношение по Договор № 4

********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********, са уговорили тарифен план за ползваните електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********, както следва: – от клиента/абоната е избран тарифен план „******** M XXS“.

От представеното и приобщено към доказателствения материал Приложение № 2 от 03.12.2021 г. към Договор № ******** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********, се установява в производството, че ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № ********, с тарифен план „********“, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,00 лева без ДДС /без включена отстъпка/ и 1,40 лева без ДДС /с включена отстъпка/.

Тук, следва да бъде изследван въпросът какви суми и на какво основание е начислил ответникът с процесната фактура № ******** /03.07.2023 г./, респективно, дали същите суми са правилно начислени, като се направи съпоставка между уговорените между страните по процесния договор условия, касаещи процесния период.

Установява се от събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че фактура № ******** /01.09.2023 г./, за мобилна услуга № ******** касае начислени абонаментни такси и стойност на потребление на услуги, съгласно подписаното между страните Приложение № 2 от 03.12.2021 г. към Договор № ******** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ******** и уговорените със същото приложение условия, съгласно които за ползваната услуга, чрез мобилен телефонен № ********, с тарифен план „********“, била договорена месечна абонаментна такса в размер на 3,00 лева без ДДС /без включена отстъпка/ и 1,40 лева без ДДС /с включена отстъпка/.

Между страните не е спорно, установява се от събраните в производството доказателства и се признава изрично от ищеца, че съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на ******** ЕАД и Раздел V, 2 т.2.1 от Приложение № 2 от 03.12.2021 г. към Договор № ******** за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********, месечните абонаментни такси /включително процесните, начислени във фактура № ******** /01.09.2023 г./, за мобилна услуга № ********/ се предплащат от абонатите на съответната мрежа ежемесечно, съгласно уговореното в договора и/или съответните приложения към него.

5

Видно от доказателствата по делото, ответното дружество е начислило в процесната фактура № ******** /01.09.2023 г./, за мобилна услуга № ********, с период на фактуриране 28.07.2023 г. – 27.08.2023 г. суми, както следва: 1/ месечна абонамента такса - „********“ за период 28.08.2023 г. – 27.09.2023 г. на стойност от 1,67 лева без ДДС; 2/ такса пакет с мобилен интернет „ 5 GB_промо“ за период 28.08.2023 г. – 27.09.2023 г. на стойност от 4,76 лева без ДДС.