Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 20.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
361/2022
Подписан
20.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, б. "а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 50а, ал.1 · Закон за държавния служител
  • чл.50а, ал.2 · Закон за държавния служител
  • чл.67, ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.1, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.86, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.142, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл.142, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.149 · Кодекс на труда
  • чл.150 · Кодекс на труда
  • чл.262, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
  • чл. 8, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Кюстендил, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Росица Б. Савова

Членове:Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“46, чрез юрисконсулт Д. М., против Решение №260059/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 381 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2020 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Било и необосновано.

Сочи, че досежно дължимото възнаграждение на служителите в МВР за положен от тях нощен труд, са приложими специални правни норми, но не и предвидената в чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ, която следвало да се прилага само ако продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай се установявал с КТ – 7 ч. нощен и 8 ч. дневен. За служители на МВР се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, според които предвид специфичния характер на работата била установена еднаква продължителност на дневния и нощния труд по 8 ч.

– чл. 187, ал. и 3 от ЗМВР. Споделя се в тази насока съдебна практика по приложението на чл. 9 от НСОРЗ, вкл. решение на СЕС по дело № С-262/202 от 24.02.2022 г., постановено по преюдициално запитване на РС-Луковит в рамките на производство с идентичен предмет. Относими към нощния труд на държавните служители в МВР били чл. 187, ал. 1, във вр. с ал. З и в чл. 179 ЗМВР, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Посочените разпоредби изчерпателно уреждали правната регламентация на нощния труд на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР, поради което не била налице празнота на нормативната уредба и необходимост от 1 субсидиарното приложение на НСОРЗ.

При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение в атакуваната част.

В противен случай претенцията би била основателна за сумите 1242,77 лв. главница и 188,23 лв. мораторна лихва, която сума би била дължима при съобразяване на установената продължителност на работното време на ищеца с действително отработените от него часове през съответните тримесечни периоди, след преобразуването им в нощни.

Твърди се още, че присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар следвало да се намали до минимума.

Не ангажира доказателствени искания.

Претендират се сторените пред тази инстанция деловодни разноски, а при възприета неоснователност на въззивната жалба се поддържа възражение по см. на чл.

78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. Сочи се, че макар да е допустима и редовна, въззивната жалба е неоснователна. Изложени са съображения по същество, като не се споделя становището в жалбата, че не са налице кумулативните предпоставки за въвеждане на увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Въз основа на пространен анализ на действащото законодателство за процесния период се твърди, че първоинстанционния съд е приложил правилно закона. Позовава се в тази насока и на решение на СЕС по дело № С-262/202 от 24.02.2022 г., постановено по преюдициално запитване на РС-Луковит в рамките на производство с идентичен предмет.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че дори и да се приеме за неоснователна жалбата, то исковата претенция би била основателна в друг размер с оглед отработените за съответното тримесечие норми.

Поддържа искане за присъждане на разноски по повод процесуалното представителство и пред въззивната инстанция.

Оспорва възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна постъпилата жалба и отговорът по нея се поддържат.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, ***, с адрес за връчване гр. Кюстендил, ул.

„***“ № 35, партер, чрез адв. Д. З. от АК-Кюстендил, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, 2 седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, съдържаща искане за присъждане на сумите, представляващи представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарните 2017, 2018 и 2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2017г. до 17.02.2020г.

Сезираният съд е приел, че „старши полицай – водач на патрулен автомобил“ в 02 група „Охрана на държавната граница“ от ГПУ – Гюешево при РД „Гранична полиция“ - Кюстендил за процесния период.

От представените 35 бр. платежни бележки (л.24 до л.59 от делото) са установени плащания в полза на ищеца, начислени за период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.

Анализирани са и представени по делото и протоколи за положен труд от държавни служители, работещи на смени в ГОДГ-02 ГПУ Гюешево за периодите 01.10.2017г. до 31.12.2017г., 01.10.2018г. до 31.12.2018г., 01.04.2019г. до 30.06.2019г., 01.07.2019г. до 30.09.2019г. и от 01.10.2019г. до 31.12.2019г. (л.19-23 от делото).

Прието е заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р.Й., въз основа на което сезираният съд е приел за установен факта на положен нощен труд от ищеца за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. – 1496 часа. За периода от м.01.2017г до м.12.2017г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 673 лева, като за периода от м.01.2018 до м.02.2018 е вече в размер на 728 лева, от м.03 до м.12.2018г. е в размер на 809 лева и за календарната 2019г. е в размер на 890 лева. Изяснено е допълнително, че за процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлиза в размер на 1534,02 лв. главница и 212,59 лева законна лихва.

При тези факти исковата претенция е била възприета за основателна, поради което и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 1534,02 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год., от която за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 476,20 лв., за календарната 2018 год. в размер на 519,01 лева и за календарната 2019 год. в размер на 538,81 лева, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба /17.02.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 212,59 /двеста и дванадесет и петдесет и девет/лева.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски, възлагайки ги на ответника, в чиято тежест са възложени следващите се държавни такси и разноски.

Проверявайки постановеният съдебен акт в пределите на въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

3

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Исковата претенция е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по това, че са били обвързани от съществуващото между тях служебно правоотношение, по същността на заеманата от ищеца длъжност, по организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

При правилно изяснена фактическа обстановка първостепенният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, без установена необходимост тя да се преповтаря в настоящото решение.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав, а въведените с въззивната жалба оплаквания намира за неоснователни.

Този извод е мотивиран от анализа на действащото в процесния период законодателство.

Действително законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.

3 ЗМВР, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Понятието „извънреден труд” е дефинирано в нормата на чл.143, ал.1 КТ, според която такъв е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител, от работника или служителя извън установеното за него работно време.

С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета преди процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Ал.2 на този текст допълва, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда. Тази уредба е приложима и тук, доколкото ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. В този смисъл правилно и логично е позоваването на решението в чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто, както вече се посочи, несъмнено е и ищецът.

Уредено в чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР е още, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им 4 работно време.

В същото време с нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР (редакцията преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020 г.) е прието, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.