Решение № 350 от 08.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500296 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 13.08.2020г по гр.д. № 252/2019г СГС,ІГО, 18 състав е осъдил ЗД”Бул инс”АД да заплати на Х. П. Д. сумата от 64 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, настъпило на 11.06.2018г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 200 000лв. Съдът е приел, че ищецът е съпричинил своето увреждане в обем на 1/5.С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

С определение от 12.10.2020г по същото дело СГС е изменил своето решение в частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати разноски на ответника, на осн. чл.248 от ГПК.

Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за сумата до 10 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

Произнасянето на СГС с отхвърлителен диспозитив по иск за заплащане на 1 обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 100 000лв до 200 000лв е недопустимо, тъй като съдът не е сезиран с такъв иск, но решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на обжалване. Като влязло в сила решението, макар и недопустимо, не подлежи на обезсилване. Следва да се посочи, че според настоящият съдебен състав това произнасяне на СГС не е ОФГ, тъй като същият размер на претендирано обезщетение съдът е посочил и в мотивите на своето решение- посочил е, че е сезиран с искова претенция за сумата от 200 000лв. Не е налице разминаване между формирана и изразена воля на съда.

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Х.Д., в отхвърлителната му част за сумата до 100 000лв, с оплакване за незаконосъобразност.

Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Поддържа още, че обема на съпричиняването е съобразен при определяне на размера на исковата претенция. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в осъдителната част за сумата над 10000лв , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че обемът на определеното съпричиняване е занижен.

Въззивникът- ответник моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено по размер. Претендира разноски.

Ищецът Х.Д. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата.

Ищецът е депозирал и частна жалба против определението на СГС постановено по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа, че същото е недопустимо, поради липса на представен списък по чл.80 от ГПК, което лишава застрахователя от право на процедура по чл.248 от ГПК.

В о.с.з. въззивникът- ищец не се представлява. Депозира писмена молба чрез адв.

Х., с която заявява, че поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата на ищеца.

Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

2

Въззивникът – ответник ЗД”Бул инс”АД се представлява от адв. Илиев, който поддържа жалбата на застрахователя и оспорва жалбите- въззивна и частна – на ищеца.

Моли жалбата на застрахователя да бъде уважена по съображенията изложени в нея.

Поддържа, че не се установява по делото ищецът да е претърпял сериозни увреждания, а от друга страна е занижен обема на съпричиняването. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде частично отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за сумата от 10 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , дължими се от ответника на ищеца на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено 3 нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „Бул инс” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца за причинените му вреди от ПТП настъпило на 11.06.2018г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Спорен е и въпроса за обема на съпричиняването на увреждането от страна на ищеца, след като във въззивната си жалба ищецът признава наличието на съпричиняване.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на 38 години.

От изслушаната СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б. Б., неоспорена от страните се установява, че вследствие на ПТП ищецът е счупване на горната челюст, счупване на фронталния синус и травматично изкривяване на хрущялна носна преграда, пневмоцефалия /навлизане на свободен въздух/ под мозъчните обвивки, диафизарно счупване на костите на лявата предмишница, фрактура и изкълчване на лявата акромио-клавикуларна става, разкъсване на латералния /вътрешен/ лигамент на дясната колянна става, контузия на гърдите, контузионни огнища в белите дробове.

Вещото лице сочи, че получената черепно-мозъчна травма е причинила на ищеца разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според вещото лице ищецът е претърпял две операции за наместване на счупените кости на лявата предмишница и стабилизиране на фрактурите с плаки и винтове и открито наместване на изкълчена ключично – лопатъчна става и стабилизиране с плака и винтове. Установява се, че в периода от 29.06.2018г до 03.07.2018г ищецът е провел ново болнично лечение в Клиника по лицево – челюстна хирургия, където е направено закрито наместване на изкривена носна преграда и поставена предна тампонада. На 27.05.2019г е претърпял операция , при която е извадена металната плака от зарасналата клюцица и е възстановена деформация на лявата акромио-клавикуларна става. Според вещото лице за период от 5 месеца ищецът е провеждал лечение повече на постелен режим, като в началото на 6 месец е започнал натоварване на левия горен крайник и е започна рехабилитация на съседните на фрактурните стави. Вещото лице посочва, че общо оздравителния период е приключил за срок от 11 месеца. Според вещото лице в този период ищецът е търпял болки и страдания, които през първите 3-4 месеца и след всяка 4 операция са имали интензивен характер. Според вещото лице, освен болките, в първите 5 месеца от лечението си ищецът не е можел да се предвижва с патерици, като е бил принуден да провежда лечението си при постелен режим и е имал нужда от помощ. Вещото лице е извършило преглед на ищеца и е констатирало, че към настоящия момент в резултат на черепно-мозъчната травма не са останали постравматични неврологични усложнения. Носната преграда е изкривена, но дишането е възстановено през двете ноздри. Счупената ключица е възстановена без остатъчна деформация. Лявата акромио-клевикуларна става е възстановена.

Движенията на горния крайник са в норма. Металните плаки не са извадени, поради което предстои нова операция, след която ищецът ще търпи отново болки за срок до 30 дни. Вещото лице е констатирало, че външната колатерална връзка на лявото коляно не е зараснала въпреки проведеното консервативно лечение и движенията на долния крайник са в пълен обем , но се наблюдава остатъчна задно-латерална нестабилност на коляното, поради което е необходимо оперативно лечение – свободна сухожилна пластика със сухожилие от бедрен мускул.

В о.с.з. на 05.12.2019г е изслушан свид. Т. , приятел на ищеца, който установява,че е видял ищеца 2-3 дни след инцидента. Установява, че ищецът бил зле, целият бил гипсиран, цялото му лице било подуто. Бил контактен и адекватен. Според свидетеля ищецът престоял около месец в болница. През целия болничен престой се нуждаел от чужда помощ, тъй като не можел да си движи ръката, а на крака не можел да стъпва. Бил на легло. След изписването му за него се грижели майка му и баща му.

Според свидетеля около 2-3 месеца ищецът бил на легло. Психически бил зле, получавал световъртежи, причернявало му. Разстроил се като разбрал, че ще го уволнят. Работел като електроинженер, но една година бил в болничен. След това се върнал на работа, но не можел да си изпълнява задълженията заради ръката и крака и го съкратили. Според свидетеля ищецът понастоящем е безработен. Едната си ръка почти не вдигал. Установява още, че след травмата пиел главно течности, защото имал изкривяване на носа и не можел да дъвче твърда храна. В момента още не можел да се движи както трябва, не може да изпълнява трудни физически неща, имал главоболие.

Според свидетеля кракът му не бил възстановен, бягал му и му било трудно да слиза и да се качва по стълбите. Имал болки в коляното, тъй като имал скъсани връзки.

Останали му белези по едната ръка, предмишницата и на рамото, а носът му е изкривен от удара. Свидетелят установява у чи ищецът сега не може да кара мотор, а и кола не можел да управлява заради крака и ръката си.