Решение № 769 от 21.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Варна , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. ШаК.а като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500415 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по две жалби, както следва:

1.На З. М. К., Г. В. С. и М. В. В., чрез адв.С. против Решение № 261141 от 11.11.2020 година, постановено по гр.дело № 2736/2020 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата над 20 022.32 лева до претендирания размер на 150 000 лева за всяка от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени вследствие от претърпяната от В.Г.К., ЕГН *********, трудова злополука на 19.08.2019г., която причинила смъртта му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука – 19.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излага, че съдът превратно е тълкувал както закона, така и представените от тях писмени и гласни доказателства.Излага се още, че основна вина за настъпилата смърт има Работодателя, т.к. не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд; че Работодателя ползва позитиви от своето негативно поведение ; че механизма на злополуката се дължи на действията на Б. и М.; че всички доказателства, в своята съвкупност обуславят един значително по – висок размер на обезщетението, какъвто е претендирания.В заключение се настоява, въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт в тази му част и да присъди пълния размер на претенцията.

В срока по чл.263 ГПК по делото е постъпил отговор от страна на адв.Р., като процесуален представител на „Технокар“ ЕООД, които настоява съдът да потвърди решението и излага нарочни аргументи в тази насока.

1

2.В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена и насрещна въззивна жалба – от страна на „Технокар“ ЕООД против № Решение № 261141 от 11.11.2020 година, постановено по гр.дело № 2736/2020 година, по описа на ВРС, в частта, в която са били уважени претенциите до размера на 20 022.32 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени вследствие от претърпяната от В.Г.К., ЕГН *********, трудова злополука на 19.08.2019г., която причинила смъртта му, ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука – 19.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

В насрещната въззивна жалба се излага, че пострадалия работник е допуснал сам груба небрежност и следователно сам е отговорен за настъпилите вреди.Излага се още, че тези вреди по отношение на близките на покойния не са засегнали тежко тяхното социално функциониране и че присъденото обезщетение за всеки един от тях се явява прекомерно и неадекватно на наличните по делото доказателства.Излага се още, че В.К., бидейки водач на МПС е бил отлично запознат с неговите характеристики и е допринесъл изцяло за настъпилия резултат.По същество искането е атакувания съдебен акт в тази му част да бъде отменен, а претенциите отхвърлени.

Отговор против тази жалба не е постъпил.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците са редовно призовани, явяват се лично и с адв.Н.С., които поддържа въззивната жалба и моли съда, като отмени решението в атакуваната му част, като уважи претенциите в пълен размер.

Въззиваемата страна, в лицето на „Технокар“ ЕООД, се представлява от адв.Д., която намира, че въззивната жалба е неоснователна, като поддържа насрещната въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред решаващия съд, съдебното производство е започнало по искови претенции на З. М. К., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН ********** и М.В. В., ЕГН ********** против „Технокар” ЕООД, ЕИК 103093128, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на всяка една от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000.00 лв. (по сто и петдесет хиляди лева), получени вследствие на претърпяната от В.Г.К., ЕГН *********, трудова злополука, която причинила смъртта му на 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане.

Според изложеното в исковата молба от 22.05.2007г. до смъртта си на 2

19.08.2019 година покойния В.К. е изпълнявал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, като заедно с това му били вменени и други функции - изпълнявал задълженията на организатор по транспорта на събраните отпадъци в Община Провадия.Според твърденията в молбата на 19.08.2019 година в гр. Провадия, Северна промишлена зона, в нает от ответника гараж, се извършвали товаро-разтоварителни действия по прехвърлянето на битови отпадъци от повреден камион на друг камион, посредством багер на Община Провадия. След разтоварването на сметта багерът трябвало да избута посредством метална тръба повредения камион в една от гаражните клетки. В момента на злополуката В.К. се намирал между кофата на багера и кабината на камиона. Багерът избутал камиона на около два метра, след което спрял, тъй като металната тръба започнала да се криви и да се изплъзва. След спирането на багера, камионът тръгнал напред и притиснал В.К. към греблото на багера. В резултат на притискането на тялото между камиона и кофата на багера В.К. получил остра кръвоизливна анемия, кръвоизлив с обем от 2000 мл. в коремната кухина, разкъсване на слезката, контузии на двата бели дроба, счупвания от 3-то до 10-то десни ребра по предна мишична линия, счупвания от 3-то до 7-мо леви ребра по средноключична линия, ретроперитонеален кръвоизлив в областта на левия бъбрек с обем от 300 мл., счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на таза, оток на мозъка и белите дробове, умерено изразена хипертрофия на миокарда, коронаросклероза, ожулване в областта на лявата мишница.

Причина за настъпване на смъртта била острата кръвоизливна анемия в резултат на разкъсване на слезката и кръвоизлив от около 2000 мл. в коремната кухина. Ответникът декларирал трудова злополука. Длъжностно лице на ТД НОИ – Варна извършило проверка и съставило протокол.

Злополуката била приета за трудова по смисъла на чл. 55 КСО. Ищците са наследници по закон на В.К. – съпруга и дъщери. Емоционалните преживявания от загубата влошили здравето на всички ищци и променили живота им.Не е спорно между страните, че ЗД „Уника” е превела на всяка от ищците обезщетение на вредите от по 24 977.68 лева.

Претенцията е била оспорена от дружеството – ответник, което заявило, че исковете са изцяло неоснователни и че вина за настъпилата смърт има основно пострадалия.

Пред решаващия съд несъмнен е било установено, а не се спори и от страните, че наследници по закон на пострадалия са имено ищците - З.К.

/съпруга/, Г.С. и М.В. /дъщери/.Не е спорно още, че по силата на Трудов договор № 62 от 21.05.2007 година „Технокар“ ЕООД и В.Г.К. били в трудови правоотношения, като той е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона“. Като част от неговата Длъжностна характеристика е включвала и запознаване на Правилника за безопасност на труд, Наредба за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на специализиран автомобил, Наредба за движение на тежки и извънгабаритни ППС, Закона за автомобилните превози, ЗДвП и правилника за прилагането му.

3

Не е спорно между страните, и съдът приема също така, че с Разпореждане от 30.10.2019 година, издадено от НОИ – ТП Варна, се установява, че злополуката, декларирана от „Технокар“ ЕООД, станала с В.К. на 19.08.2019г. се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

От наличния по делото аутопсионен протокол става ясно, че в резултат на претърпяната трудова злополука на 19.08.2019г. К. получил остра кръвоизливна анемия, кръвоизлив с обем от 2000 мл. в коремната кухина, разкъсване на слезката, контузии на двата бели дроба, счупвания от 3-то до 10-то десни ребра по предна мишична линия, счупвания от 3-то до 7-мо леви ребра по средноключична линия, ретроперитонеален кръвоизлив в областта на левия бъбрек с обем от 300 мл., счупване на горния и долния клон на лявата лонна кост на таза, оток на мозъка и белите дробове, умерено изразена хипертрофия на миокарда, коронаросклероза, ожулване в областта на лявата мишница. Причината за смъртта е острата кръвоизливна анемия в резултат на разкъсване на слезката и кръвоизлив от около 2000 мл. в коремната кухина.

Не е спорно още, че В.К. е бил запознат с комплексната оценка на риска при работа за изпълняваната от него длъжност, както е бил информиран за рисковите фактори, произтичащи от работното място, при използване на работното оборудване, работните помещения, организацията на труда и използваните суровини и материали.Наличен е и Правилника за вътрешния ред и други писмени документи, удостоверяващи, че В.К. е преминал първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана.

От изготвената пред ВРС Съдебно техническа експертиза се установява, че при избутването на процесния специализиран товарен автомобил с комбинирания багер – товарач в кабината на камиона не е имало водач.

Тръбата, която починалият е придържал, е била кинематичната твърда връзка между двете машини. Приложената от багера сила се е превърнала в огъващ момент. Тъй като тръбата не е притежавала достатъчно якост за извършване на операцията по избутването, тя е започнала да се огъва поради огъващия момент. Машинистът на багера е преустановил движението на машината и прилаганата сила върху тръбата. Товарният автомобил не е бил обезопасен с клин срещу придвижване напред. Поради наклона на равнината, върху която е бил и теглото си, специализираният автомобил е тръгнал в посока багера – върху другия край на тръбата е приложена инерционната сила на товарния автомобил. Поради въздействие на волана на процесния автомобил, тръбата е изменила първоначалното си разположение спрямо нормалата на предницата на автомобила и не е била перпендикулярна спрямо нея. Когато камионът е тръгнал по инерция надолу по наклона в резултат на собствената си маса към багера тръбата е приплъзнала, тъй като не е била надлежно закрепена и кинематичната връзка между двете машини е била нарушена, в резултат на което камионът е притиснал починалия върху кофата на багера. От техническа гледна точка причината за инцидента е решението да се извърши операцията по избутването на товарния автомобил с багера, чрез тръба, която 4 не е притежавала достатъчно якост и не е била пригодена и подходяща за тази операция. Тръбата не е била закрепена неподвижно към двете машини.

Същата е била къса и не е имало време за реакция от страна на починалия да избяга. Необходимо е било да се обезопаси товарният автомобил чрез клин, като по този начин е нямало да тръгне по инерция. В кабината на камиона е следвало да има водач.

В допълнително заключение се установява както механизма на и поведението на всеки един от участниците в инцидента.Експерта сочи, че извършената операция по избутване на камиона е била неподходяща и много опасна, и лошо организирана.Според него не са били взети за обезопасяването на камиона при движение напред и в кабината не е имало водач, който да активира ръчната спирачка. Техническите причини за инцидента са, че използваната тръба не е била надлежно закрепена към двете машини и не е била с необходимата дължина, което да даде възможност на пострадалия да избяга от мястото на инцидента. Лоша е била организацията по маневрирането. След като багерът е прилагал сила от едната страна на тръбата и същата не е била надлежно закрепена към двете машини, то е било ясно, че когато се въздейства върху воланите и машините изменят траекторията си на движение, тръбата ще приплъзне, тъй като няма да е перпендикулярна на нормалата на предницата на товарния автомобил.