Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 253 от 31.03.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 130/2026
Вид
Определение № 253
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 253 гр. Габрово, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500130 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. К., срещу разпореждане №472/15.02.2026г. на Районен съд- Трявна по ч.гр.д.№113/2026г., с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК.

В жалбата се излага, че заявителят е изпълнил дадените от съда указания за отстраняване на нередовности в тридневен срок, като представил исканите уточнения и документи. Въпреки това съдът отхвърлил заявлението, като приел, че указанията не са изпълнени точно. Съдът не конкретизирал в какво се състои твърдяната неточност, а процесуалният закон не допускал отхвърляне на заявление при формално или предполагаемо неизпълнение, без мотиви и възможност за реално отстраняване на нередовности. Съдът следвало или да приеме, че указанията са изпълнени, или да даде допълнителни ясни указания, а не директно да отхвърля заявлението.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С разпореждане №242/ 26.01.2026г. заповедният съд е указал ясно, точно и кратко на заявителя нередовностите по заявлението, които следва да отстрани: да посочи има ли погасени от длъжника суми по процесния договор за кредит и ако да, какви по вид и размер са те.

С молба от 30.01.2026г. заявителят е отказал да посочи има ли погасени от длъжника суми по процесния договор за кредит и е поискал отново да му бъдат дадени нови указания и нов срок за изпълнение.

С повторно разпореждане №368/01.02.2026г. заповедният съд е указал отново, ясно и конкретно на заявителя, че в тридневен срок от уведомяването следва да посочи има ли погасени от длъжника суми по процесния договор за 1 кредит и ако да, какви по вид и размер са те.

С молба от 04.02.2026г. заявителят отново е отказал да посочи има ли извършени плащания по кредита от страна на длъжника и ако има- какви по вид и размер са те.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Профи Кредит България" ЕООД против С. И. Д.. Приел е, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, а именно- в него е посочен ГПР, който не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по- конкретно няма данни да включва разходите за допълнителните услуги Фаст и Флекси. Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит, което обосновава неговата недействителност и в този случай и на основание чл.23 ГПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по него. Тъй като не е предоставена справка относно извършени плащания от страна на длъжника, въпреки, че такава два пъти е изисквана от заявителя, заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният съд намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи, че заповедният съд неправилно е отхвърлил подаденото заявление по чл.410 ГПК.

От данните по делото се установява, че договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл.410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

Изводите на заповедния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК се подкрепят от установеното договорно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, приложен към заявлението.

В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“, предвидени в процесния договор, което е в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика" /р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като член 10 §2 б."ж" и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3 б „ж" от тази директива разходи 2

„посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

За да извърши приспадане между плащанията, направени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация е изискана изрично и двукратно, ясно и конкретно, с цитираните по- горе разпорежданиязаповедният съд е изпълнил задължението си да остави без движение заявлението. Заявителят обаче е отказал да представи посочената информация. След като не е посочен размера на извършените плащания от длъжника по договора, нито се твърди, при общо извършените плащания, дали остава дължима главница и в какъв размер, правилно заявлението е отхвърлено изцяло.

Предвид изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 472/15.02.2026г., постановено по гр.д. № 113/2026г., по описа на Районен съд- Трявна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3