Определение № 36146 от 29.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36146 гр. София, 29.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110102151 по описа за 2023 година Производството е по чл. 130 ГПК.

Предявен е иск от Е. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр.

*******************************************, срещу ВКС, БУЛСТАТ: 121268006, адрес: гр. ***********************, по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди о т 24 000 лв. за периода 0109.01.2023 г., настъпили в резултат от нарушение на правото на Европейския съюз поради осъждането му по непредявено обвинение с Решение от 16.04.2020 г. по н.д.№ 1018/2019 г. на ВКС, НО, ІІІ състав, а именно с оглед следните нови фактически положения: неотразеното в обвинението лице Н.Г. бил съизвършител на грабеж от О.Б.;

Л.Т. и Е.П. заплашили с пистолет пострадалия О.Б. и се притекли на помощ на Н.Г., който отнел парите от О.Б.;

Е. М. заплашил с автомат „Калашников“ неотразеното в обвинението лице К.К., както и че ищецът извършвал охранителна дейност, докато Н.Г. извършвал грабежа;

Е. М. заплашил с автомат „Калашников“ О.Б. и му отнел пистолет „Байкал“, за което деяние бил обвинен Е.П.; отразеното в обвинението лице Д.Г. бил съизвършител на грабежа съгласно описаното в т. 5 от обстоятелствената част на исковата молба;

Е. М. се оттеглил след извършването на грабежа с Н.Г. и Д.Г., след което Е. М. отишъл в жилището на Е.Л.;

Е. М. си поделил с Н.Г., Д.Г. и Е.Л. отнетата при грабежа сума от 136 072 лв., ведно със законната лихва от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че по н.д. № 1018/2019 г. на ВКС бил осъден 1 извън повдигнатотот му обвинение с обвинителния акт по пр.пр. № 431/2013 г. на Специализираната прокуратура. Твърди, че с постановената присъда съдът изменил, допълнил и надградил обвинението, разкрил нови фактически положения, с каквито правомощия последният не разполагал и осъдил ищеца по непредявено обвинение.

Твърди, че поради осъждането му при нови фактически положения, свързани с извършването на грабеж от други съизвършители - Д.Г. и Н.Г., били нарушени правата му в съответни актове, цитирани в исковата молба, вследствие на което претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, отчаяние, безнадежност, страх, ужас, безпокойство, депресия, паник атаки, хипертония. Ответникът му разрушил вярата в правосъдието и държавата. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК Върховният касационен съд е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен по основание. Твърди, че в исковата молба са цитирани редица разпоредби от съответни актове, неотносими към предмета на спора. Сочи, че съставът на ВКС отменил присъдата на въззивния АСНС в частите, с които била потвърдена присъда на СНС в съответни части, тъй като въззивният съд се произнесъл по същество, като приел нови фактически положения, без да попълни делото с необходими в тази връзка доказателства. Ответният съд не допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като обсъдил приетите от въззивния съд фактически положения, за да установи дали фактическата обстановка, установена от въззивния съд, е отразена правилно в мотивите с оглед правилното приложение на правото, имайки предвид, че касационната инстанция не е инстанция по фактите, поради което липсвала противоправност и съответно нарушение на правото на ЕС.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

С оглед ищцовите твърдения предявеният иск следва да се квалифицира по чл.

2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 ДЕС. По реда на тази разпоредба се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.

Ищецът не преследва легитимен интерес и предявяването на иска представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1 от Конституцията на Република България и чл. 17 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) по аналогия от чл. 35, § 3 (а) от същата конвенция и само на това основание искът се явява недопустим.

Съгласно член 35, § 3 (а) КЗПЧОС съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение според общата правна теория като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е 2 създадено. Всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба (Mirolubovs and Others v. Latvia).

Жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за недопустима (M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на Комисията). Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията (Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy; Simitzi-Papachristou and Others v. Greece).

Основна цел на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. е да предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява - чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или частично неоснователни искове или на прекомерни искове, тактики за забавяне на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството, започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само относно граждански и търговски дела с трансгранично значение и установява минимални правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят разпоредби, които са поблагоприятни за лицата, ангажирани в публично участие, включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални гаранции.

Предявяването на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо, представлява недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват, Директива (ЕС) 2024/1069 предлага следните индикации за производства, с които се злоупотребява: а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на спора; б ) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси; в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца по сходни или паралелни дела;

3 г) недобросъвестното използване на процесуални тактики като например забавяне на производството, търсене на най-подходяща юрисдикция чрез злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.

Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика. Според Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772/2018 г. на ВКС, I V г. о. многократното сезиране на съда с едни и същи жалби, когато те са процесуално недопустими, не води до упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. Последователно създаваната верига от частни жалби съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК (Определение № 19 от 7.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2014 г., III г. о.; Определение № 761 от 30.11.2012 г. по ч.т.д.№ 497/2012 г., I т.о. на ВКС; Определение № 376 от 10.05.2010 г. по ч.т.д.№ 350/2010 г., I т.о. на ВКС). Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право (Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о.).

Доколкото влезлите в сила присъди са задължителни за всички съдилища, на съда е служебно известно, че ищецът Е. Д. М. се задържа в затвора в гр. София в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“ по силата на Решение № 242 от 16.04.2020 г. по кнохд № 1018/2019 г. на ВКС, III н.о., с което е оставена в сила въззивната присъда на АСНС по внохд № 102/2018г. в частта, с която е отменена Присъда от 09.01.2018г. по нохд № 646/2015г. на СНС и ищецът е признат за виновен в престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 12.03.2010 г. в град София, пред „**************************“ АД, клон Л., като извършител, в съучастие с Е. Д. П. и Л.Т. Л. – извършители и други неустановени 4 лица – извършители, е отнел чужди движими вещи – сумата 136 072 лева, собственост на „**************************“ АД и огнестрелно оръжие, марка „Байкал“ № ************ с 12 броя патрони в пълнителя, собственост на О.Б.Б., от владението на Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила и заплашване, движимите вещи са в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие.

Ищецът е един от т.н. „масови ищци“, който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен спор. Например за периода от 01.05.2021 г. до 19.09.2024 г. ищецът е завел в Софийския районен съд следните дела:

Гр.д. 29869/2021 г. 176 с-в; Гр.д. 43357/2021 г. 174 с-в; Гр.д.47497/2021 г. 159 с-в;

Гр.д. 54380/2021 г. 154 с-в; Гр.д. 57014/2021 г. 39 с-в; Гр.д. 57017/2021 г. 125 с-в; Гр.д.

57019/2021 г. 85 с-в; Гр.д. 63684/2021 г. 118 с-в; Гр.д. 65380/2021 г. 88 с-в; Гр.д.

65381/2021 г. 31 с-в; Гр.д. 65954/2021 г. 175 с-в; Гр.д. 66830/2021 г., 143 с-в; Гр.д.

66831//2021 г. 150 с-в; Гр.д. 71463/2021 г. 42 с-в; Гр.д. 71465/2021 г. 166 с-в; Гр.д.

71467/2021 г. 142 с-в; Гр.д. 71998/2021 г. 166 с-в; Гр.д. 85/2022 г. 30 с-в; Гр.д. 1877/2022 г. 49 с-в; Гр.д. 3194/2022 г. 128 с-в; Гр.д. 3196/2022 г. 85 с-в; Гр.д. 3197/2022 г. 38 с-в;

Гр.д. 3200/2022 г. 50 с-в; Гр.д. 3201/2022 г. 88 с-в; Гр.д. 3304/2022 г. 45 с-в; Гр.д.

3306/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 3307/2022 г. 90 с- в; Гр.д. 5047/2022 г. 26 с-в; Гр.д. 5048/2022 г. 169 с-в; Гр.д. 5050/2022 г. 125 с-в; Гр.д. 5052/2022 г. 34 с-в; Гр.д. 9521/2022 г. 127 с-в;