Решение № 12312 от 21.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12312 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г. като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110115543 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от .., ЕИК .. представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление .., чрез юрк. Ф.И., против М. А. П., ЕГН **********, с адрес в .., против М. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .., против П. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .. и против П. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .. (наследниците на П. Н. П., ЕГН **********).

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес .., са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2021 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от .. съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на .. обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответниците за осъждането им да заплатят сумата от 704,22 лв. (седемстотин и четири лева и двадесет и две стотинки), от която главница в размер на 556,81 лв. (петстотин петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2023 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г. в размер на 142,68 лв. (сто четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), главница в размер на 3,71 лв. (три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2020 г. и мораторна лихва за периода от 1

31.03.2020 г. до 08.03.2023 г. в размер на 1,02 лв. (един лев и две стотинки).

С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Преди датата на откритото съдебно заседание ищецът представя писмено становище, с което заявява, че ответниците са погасили изцяло задълженията, предмет на исковата молба, поради което поддържа единствено искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание процесуалният представител на .. поддържа становището си, че задължението, предмет на исковата молба е платено изцяло. Не прави допълнително доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. П. депозира молба, в който сочи, че цялото задължение е заплатено и прилага платежен документ. Останалите ответници не депозират отговори, с които да изразят становище по предявените искове и/или ангажират доказателства.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат процесуални представители.

След приключване на устните състезания по делото – на 04.04.2024 г., процесуалния представител на ответниците представя писмена молба с приложени доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че М. А. П., М. Р. П., П. Р. П. и П. Р. П., са се отказали от наследството на П. Н. П., ЕГН **********, като отказите са вписани на 05.03.2024 г.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За процесния период между ищцовото дружество и наследодателят на ответниците е съществувала облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Обстоятелството, че наследодателят на ответниците е бил ползвател на процесния топлоснобден имот се установява от приетите като писмени доказателства заповед за настаняване и договор за наем. Това обстоятелство не се оспорва от ответници.

Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период П. П. е бил наемател на топлоснабдения имот респ. ползвател на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение. С направеното в хода на производството плащане ответниците признават доставката на топлинна енергия и нейната стойност.

Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото погасява изцяло претендираните главници, мораторни и законни лихви и разноските за заплащане на държавна такса. Погасяването на задължението от страна на ответниците е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт. Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от 2 ищцовото дружество и същото обуславя неоснователност на исковите претенции.

По разноските:

Независимо от извода за неоснователно на исковете, съдът счита, че в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 60 лв. Не е спорно между страните, че ответниците са заплатили задължението си след депозирането на исковата молба, инициирала настоящето производство и в този смисъл ответницата е станала причина за неговото завеждане.

Съдът счита, че удостоверенията за отказ от наследство не могат да бъдат взети предвид при постановяването на крайния съдебен акт, тъй като са представени след приключване на съдебното дирене. Още повече, че действителността на отказите от наследство е спорна, доколкото е извършено плащане на задължение на наследодателя.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от .., ЕИК .. седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. против М. А. П., ЕГН **********, с адрес в .., против М. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .., против П. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .. и против П. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество по равно (по 1/4) сумата от 704,22 лв. (седемстотин и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща стойността на топлинна енергия и дялово разпределение, дължима за периода от месец май 2019 г. респ. месец февруари 2020 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в .., инсталация .., от която главница в размер на 556,81 лв. (петстотин петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2023 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г. в размер на 142,68 лв. (сто четиридесет и два лева и шестдесет и осем стотинки), главница в размер на 3,71 лв. (три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец февруари 2020 г. до месец април 2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.03.2023 г., до изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 07.03.2023 г. в размер на 1,02 лв. (един лев и две стотинки).

ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, с адрес в .., М. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .., П. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .. и П. Р. П., ЕГН **********, с адрес в .. да заплатят разделно (при квоти 1/4 за всеки един от ответниците) на .., ЕИК .. седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на ищеца и на ответниците.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3