Решение № 3791 от 14.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3791 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20211100107402 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

С решение № 26/24.03.2021 г. на ВКС, II ТО по т.д. № 524/2020 г., са обезсилени въззивно решение на Софийски градски съд № 6 319/ 11.10.18 г., поправено с допълнително решение № 3271/08.05.2019 г., двете по в.гр. д. № 4 921/2017 г ., в частта , в която потвърждаваща решение № 13785/30.08.2016 г., по гр.д. № 43145/2015 г. на СРС, с което е уважен предявеният от Л. Н. М. и Г. Н. М. срещу ТБ “В.“, ЕАД, София /с универсален правоприемник „ И.“АД/ субективно съединен осъдителен иск за реално изпълнение на задължение за заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 36, т. І, рег.№ 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус М.Р., рег.№ ******* на НК, поето с Допълнително споразумение № 3 от 28.10.14 г., неразделна част от Договор за кредит № 1038 -12/18.07.12 г., както и потвърденото с въззивното решение решение на СРС, цитирано по – горе. Делото е върнато с указания на СГС за разглеждане на първоинстанционно производство по предявения иск и така е образувано настоящото дело.

Предявени са субективно кумулативно съединени искове от Л. Н. М., ЕГН **********, София, ж.к******* и Г. Н. М., ЕГН **********, София, ж.к*******, против И. АД, ЕИК *******, София, бул. „******* /правоприемник на Т.Б. „В.“ ЕАД, ЕИК *******/ с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на задължение, произтичащо от Договор за кредит № 1038-12/18.07.2012 г. за заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 36, том I, рег. № 860, н. д. № 23/2014 г. на нотариус М.Р., № ******* на НК.

Претендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между „Е.“ ЕООД и Т.Б. „В.“ ЕАД /сета „И.“ АД/ е сключен Договор за кредит 1038-12/18.07.2012 г., изменен с Допълнително споразумение №1/09.04.2013 г., Допълнително споразумение № 2/20.01.2014 г. и с Допълнително споразумение № 3/28.10.2014 г. Като обезпечение по договора е учредена първа по ред договорна ипотека върху имот - УПИ IX- 46, кв. 9, по плана на София, м. „Изток“, район „Изгрев“, с административен адрес: София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „А. П.

*******, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, със застроена площ 164.30 кв.м. и разгърната застроена площ 929.60 кв.м. Предвид увеличаване на кредитния лимит с Допълнителното споразумение № 2, ищците са учредили в полза на банката втора по ред договорна ипотека върху описания имот. На 28.10.2014 г. е сключено Допълнително споразумение № 3, с което е уговорено, че, при изпълнение от кредитополучателя - трето за спора лице, на предвидените в пар. 1 условия, Банката ще заличи /след заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя/ ипотеката по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Договора за кредит и ще прекрати Договора за поръчителство по чл. 9, ал. 1, т. 4, сключен с първия ищец.

Кредитополучателят е изпълнил посочените условия, като изпълнение от страна на Банката на задължението за заличаване на втората по ред ипотека, не е последвало.

В тази връзка са предявени настоящите искове да бъде осъден ответникът да изпълни задължението, произтичащо от Договор за кредит № 1038-12/18.07.2012 г. за заличаване на договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 36, том I, рег. № 860, н.д. № 23/2014 г. на нотариус М.Р., рег.№ ******* на НК.

Ищците са представили писмени доказателства.

По същество поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло със законните последици, като основателни и доказани. Претендират разноски.

Ответникът „И.“ АД оспорва изцяло предявените искове, като недопустими и неоснователни. Претендира разноски.

На първо място, твърди, че настоящото производство е поредно между страните, като част от производствата са все още висящи, поради което искът за заличаване на договрната ипотека е недопустим.

По нататък ответникът заявява, че осъдителните искове за реално изпълнение са с невъзможен предмет, тъй като задължението за Банката – кредитор, произтичащо от едно от Допълнителните споразумения, сключени между страните не съществува.

Твърди се, че ищците са имали насрещно задължение за учредяване на особен залог върху стоки, но не и ипотека върху процесния имот, както и че Банката – кредитор е изпълнила задължението си, породено от същото Допълнително споразумение да заличи описаната 2 договорна ипотека, депозирайки нарочна молба – съгласие в Служба по вписванията, което води до неоснователност на предявения иск.

Представил е писмени доказателства.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове изцяло, като му присъди разноски по представен списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите в хода на делото доказателства се установява, че на 18.07.2012 г. между „Е.“ ЕООД /трето неучастващо в спора лице/ и „Е.Б.-Б.“ ЕАД /сега „И.“ АД/ е сключен Договор за банков кредит № 1038-12/18.07.2012 г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен овърдрафт с лимит до 500 000 щ.д. Дружеството - кредитополучател се е задължил да погаси целия дълг в срок до 18.07.2013 г. Съгласно сключения договор за кредит задължението е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху стоки /метални отпадъци/, особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по сметките му в Банката.

На 09.04.2013 г. страните по Договора за кредит са сключили Допълнително споразумение № 1 към него, с което лимитът по отпуснатия овърдрафт е увеличен до 1 410 000 щ.д. и е изменен крайният срок за издължаване на кредита - до 25.03.2014 г. Изпълнението на задълженията на кредитополучателя е осигурено чрез допълнително обезпечение в полза на банката, чрез учредяване на договорна ипотека на недвижим имот - УПИ IX- 46, кв. 9, по плана на София, местност „Изток“, район „Изгрев“, с административен адрес: София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „А. П. *******, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, със застроена площ 164.30 кв.м. и разгърната застроена площ 929.60 кв.м., учредяването на която е сключен нотариален акт от 12.04.2013 г., № 97, том I, рег. № 2352 по н.д. № 71/2013 г. по описа на нотариус М.М.-Р., № ******* на НК.

Доказа се, че на 20.01.2014 г. между страните по Договора за кредит е подписано Допълнително споразумение № 2, с което те постигнали съгласие да увеличат кредитния лимит на процесния овърдрафт до 2 200 000 щ.д., като са изменили и срока за издължаване 25.02.2015 г. С нотариален акт № 36, том I, рег. № 860 по н.д. № 23/2014 г. по описа на нотариус М.М.-Р., № ******* на НК от 14.02.2014 г. е учредена втора договорна ипотека.

На 28.10.2014 г. между страните по договора за кредит е подписано Допълнително споразумение № 3, съгласно което и в случай, че кредитополучателят изпълни кумулативно определените между страните условия – да погаси 100 000 щ.д. от лимита, да се учреди особен залог върху стационарна прееса за метал /скрап/ – балиране, да увеличи размера на заложените по договора стоки с 300 000 евро, да увеличи размера на заложените по договора вземания с 330 000 евро и да предостави на Банката удостоверение от Централния 3 регистър на особените залози, от което да е видно, че тя е първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки, дълготрайни материални активи и вземания, Банката ще заличи ипотеката на имота в София и ще прекрати сключения допълнителен Договор за поръчителство между вея и първия ищец.

На 30.10.2014 г. ответникът е подал в Служба по вписванията – София молба, вх. Рег. № 55059, к.д. № XLIII от 2014 г., за заличаване на първата договорна ипотека, учредена с нот. акт № 97 от 12.04.2013 г., том I, рег. № 2352 по н.д. № 71/2013 г. по описа на нотариус М.М.Р., № ******* на НК.

Междувременно, на 03.04.2013 г. между първия ищец и ТБ „Креди Агрикол България“ ЕАД /сега „И.“ АД/ е сключен Договор за ипотечен кредит № М 2015-32 за сумата 410 000 евро със срок за изпълнение 90 месеца, считано от датата на усвояване. Изпълнението по договора за ипотечен кредит е обезпечено с ипотека върху описания по -горе недвижим имот, представляващ УПИ IX- 46, кв. 9, по плана на София, м. „Изток“, район „Изгрев“, с административен адрес: София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „А. П. *******, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ 164.30 кв.м. и разгърната застроена площ 929.60 кв.м.

С нот. покана, рег. № 2676, том I, № 68 по описа на нотариус И.И., връчена при отказ на първия ищец на 07.05.2015 г, ответникът го е известил, в качеството му на кредитополучател, че обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 7, ал. 10 от Договора за ипотечен кредит, поради просрочие.

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Ищците твърдят, че е налице неизпълнение на задължението на ответника за реално изпълнение по процесния договор за кредит.

Не се спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на 18.07.2012 г., между трето за спора лице "Е." ЕООД и ТБ "В." ЕАД /с предишно наименование "Е.Б.-Б." ЕАД/, чийто универсален правоприемник е ответното банково дружество, е бил сключен Договор за банков кредит № 1038-12/18.07.2012г., като Банката е предоставила овърдрафт лимит до 500 000 щ. д., а длъжникът – кредитополучател се е задължил да погаси кредита в срок от 12 месеца с краен срок за издължаване 18.07.2013 г., заедно с допълнителните плащания.

4

Доказа се, че изпълнението на задълженията по договора за кредит от 18.07.2012 г. е било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, особен залог върху стоки, особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя по сметките му в Банката, и поръчителство, възникнало по силата на сключен между нея и първия ищец Договор за поръчителство.

На 09.04.2013 г., страните са допълнили и изменили сключения договор с Допълнително споразумение №1, с което са увеличили овърдрафта до 1 410 000 щ. д. и са предоговорили крайния срок за издължаване на кредита на 25.03.2014 г. Съгласно пар. 5 от цитираното споразумение, изпълнението на задълженията на длъжника по Договора е обезпечено с договорна ипотека на поземлен имот с идентификатор №*** с площ 7732 кв.м. и поземлен имот с идентификатор №*** с площ 20 кв.м., находящи с в гр. Пловдив, както и собствени на първия ищец недвижим имот - УПИ IX- 46, кв.9, по плана на гр.

София, с адрес: София, ж.к. "Изток", ул. "*******, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда на три жилищни нива, четвърти подпокривен етаж и сутерен, залог по реда на ЗДФО и поръчителство.

На 20.01.2014 г. между ТБ "В." ЕАД /с предишно наименование "Е.Б.-Б." ЕАД/ и "Е." ЕООД е подписано Допълнително споразумение № 2 към Договора, с което страните уговорили увеличаване на кредитния лимит до 2 200 000 щ. д. и удължаване на срока на издължаване до 25.02.2015 г. С нот. акт от 14.12.2014 г. е учредена договорна ипотека.

В хода на делото бе доказано, че на 28.10.2014 г. между ТБ "В." ЕАД /с предишно наименование „Креди А.-Б.“ ЕАД/ и "Е." ЕООД е подписано Допълнително споразумение № 3 към Договора, съгласно пар. 1 на което в случай, че кредитополучателят изпълни кумулативно следните условия: 1/ да погаси 100 000 щ. д. от лимита по чл.1 от Договора, 2/ да учреди особен залог върху Стационарна преса за метал /скрап/- балиране, на стойност 179 000 евро; 3/ да увеличи размера на заложените по чл. 9 от Договора за кредит стоки с 300 000 евро; 4/ да увеличи размера на заложените по чл. 9 от Договора за кредит вземания с EUR 300 000 евро; 5/ да предостави на Банката удостоверение от ЦРОЗ, от което да е видно, че тя е първи по ред кредитор по отношение на всички заложени в нейна полза стоки, ДМА и вземания, Банката /и на стоящ ответник/ се е задължила да заличи ипотеката по чл. 9, ал.1, т.2 от Договора за кредит и да прекрати договора за поръчителство по чл. 9, ал.1, т.4, сключен с ищеца Л. М.. Прието е, че това задължение на Банката е валидно само след заплащане на необходимите за това такси от страна на кредитополучателя.