Решение № 1701 от 08.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120101433 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на П. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, против „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София******** Ищецът сочи, че през 2009 г. по искане на „БНП Париба“ било образувано ч.гр.д.№**** от 2009 г. по описа на РС – Бургас и издаден изпълнителен лист срещу ищеца П. М. за сумата от 898 лв. главница, лихви и разноски. По искане на кредитора било образувано изпълнително дело №*** от 2010 г. по описа на ЧСИ Т. М., което било прекратено през 2019 г. поради настъпила перемпция. Това било установено по повод на постъпила на 28.04.2020 г. молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, който заявил, че на 15.05.2015 г. били закупили дълга от „БНП Париба“ чрез цесия, която не била съобщена на длъжника.

Твърди, че видно от електронния архив по това изпълнително дело, последното изпълнително действие било на 16.04.2010 г., което било отбелязано и върху самия изпълнителен лист, поради което и ЧСИ Т. М. прекратила изпълнителното дело, като въз основа на нова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД било образувано ново изпълнително дело №*** от 2020 г., по което били наложени запори, но дори не била връчена покана за доброволно изпълнение, по което и да е от двете изпълнителни дела.

Сочи, че липсата на каквито и да било изпълнителни действия от 16.04.2010 г., когато било извършено последното валидно такова до 10.12.2019 г., когато била подадена нова молба за нови изпълнителни действия и била 1 установена настъпилата перемпция, осъществило състава на чл.110 от ЗЗД и задължението било погасено по давност преди повече от пет години.

Прекратяването настъпило ex lege като ирелевантно било дали има постановление от страна на съдебния изпълнител в тази насока или пък кога било констатирано това, тъй като същото имало само констативен характер.

Новообразуваното изпълнително дело нямало как да промени или да санира каквото и да е от задълженията, предвид изтеклата вече погасителна давност от пет години, поради бездействието на взискателя. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

В уточнителна молба посочва, че не разполага с копие на самия изпълнителен лист, но по бележките които е направил при запознаване с изпълнителното дело установил, че взискателят - първоначално „БНП Париба“ претендирал и имал получен от РС по ч. гр. д. № **** от 2029 г. изпълнителен лист за следните суми: 1. Главница - 898 лева, представляваща главница по отпуснат кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на вземането; 2. Сумата от 596 лева, представляваща договорна лихва; 3. Сумата от 442 лева разноски по заповедното дело. Изпълнителното основание следвало да е влязла в сила заповед за изпълнение по посоченото по — горе заповедно производство и издаден въз основа на същата изпълнителен лист.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът П. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, не му дължи следните суми: 898 лв., представляваща главница по договор за кредит, 596 лв. – договорна лихва, както и сумата от 442 лв. – разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №****/2009 г. на БРС, претендирани по изпълнително дело №***/2020 г. по описа на ЧСИ Т.

М., по което е взискател. Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

Сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД, с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и П. М. М., в качеството му на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ********, съгласно който за П. М. М. е възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия.

Не оспорва образуването на посочените в исковата молба изпълнителни дела по описа на ЧСИ Т. М.. Счита обаче, че твърденията на ищеца не съответстват на фактите по двете изпълнителни дела. Излага становище, че възможността за погасяване по давност на присъдените в изпълнителен лист от 2010 г. суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на 20.03.2010 г., с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ М., като на тази дата била прекъсната погасителната 2 давност, за което се позовава и на съдебна практика.

Излага доводи в насока, че по отношение на вземанията по листа от 2010 г., които П. М. М. е бил осъден да заплати, независимо от извършените изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на ТР № ****г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е именно 26.06.2015 г. Посочва подробно действията, с които счита също така, че давността е била прекъсвана и след тази дата, според и съдебната практика, на която се позовава.

Твърди, че след като изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изпълнителният лист изтеглен, ответното дружество депозирало молба за преобразуване на делото, входирана на 28.04.2020 г., като същото било образувано под № ***/2020 г. отново по описа на ЧСИ Т. М., а по същото били извършени действия, които подробно описва и съответно с всяко едно от тях давността е била прекъсвана.

Позовава се и на уредбата, приета във връзка с обявеното извънредно положение през 2020 г., според която /чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г./, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла.

Твърди, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност и в тази връзка релевантна е волята на взискателя за събиране на вземането, която следвало да се отчете като безспорно изразена, за което се позовава и на съдебна практика.

Аргументира и въз основа на последната, че когато в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ, след настъпване на перемпцията, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането.

Прави заключение, че в случая погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемане или осъществяването на описаните в отговора на исковата молба изпълнителни действия, с което се доказало, че взискателите и ЧСИ Т. М. не са бездействали, а напротив – предприемали са необходимите действия в хода на водения срещу ищеца процес, което показвало активното поведение за удовлетворяване на интересите на взискателя и препятствало възможността вземането да се погаси по давност.

Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е 3 допуснато изменение на размера на предявените искове, като същите се считат за предявени за следните размери: 898, 51 лв., представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 27.02.2008 г., 596,41 лв. – договорна лихва за периода от 09.05.2008 г. до 30.01.2009 г., мораторна лихва в размер на 175, 84 лв. за периода от 30.05.2008 г. до 02.11.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 183, 79 лв. – разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №****/2009 г. на БРС, претендирани по изпълнително дело №***/2020 г. по описа на ЧСИ Т.

М., по което е взискател.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

На първо място, следва да се има предвид, че съобразно приетото в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № **** г., ОСГТК, ВКС. В случая и изпълнително дело №***/2010 г. по описа на ЧСИ Т. М. е било образувано преди приемане на посоченото тълкувателно решение, поради което и следва да намери действително приложение даденото разрешение. Следва да се има предвид, че това изпълнително дело е било образувано на 20.03.2010 г., като последното извършено по него изпълнително действие е на 16.04.2010 г., когато е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор на банкова сметка на длъжника.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № **** г., ОСГТК, ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. От този момент до две години след него, следва да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

4

Видно от мотивите на цитираното по – горе Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. От това следва и, че съпоставяйки това съждение с приетото действие за напред на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № **** г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес по изп. д.№***/2010 г., то и давността е била прекъсната, като нова давност е започнала да тече едва след прекратяване на това изпълнително изпълнително производството по право, което е станало на 16.04.2012 г.

От приложените писмени доказателства се установява, че на 15.12.2015 г. е било поискано конституиране на нов взискател, поради извършена цесия на вземането, като с молбата за конституиране е било поискано извършването на необходимите изпълнителни действия, възложени на основание чл.18 от ЗЧСИ.