Решение № 5186 от 12.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5186 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100507244 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1519/28.02.2022 г., постановено по гр. д. № 26384/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 56 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „*******“, ул.

Бизнес парк София *******, срещу А. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „*******, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3 494,89 лева – неплатена цена за доставка на питейна вода и В и К услуги за периода 10.12.2013 г. – 20.05.2020 г., обективирана във фактури, издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г. до имот с адрес: гр. София, ул. „*******, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 536,89 лева – мораторна лихва за периода 04.08.2018 г. – 20.05.2020 г.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД, чрез юрисконсулт П.И..

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Конкретно се развиват доводи, че при неправилна оценка на процесуалното поведение на страните по делото решаващият районен съд е приел, че между тях съществува спор относно възникването и съществуването на валидни облигационни правоотношения с предмет доставката на В и К услуги до процесния недвижим имот. В тази връзка се твърди, че в депозираните от ответната страна възражения по чл. 414 ГПК и чл. 131 ГПК са наведения единствено възражения досежно размера на заявените парични вземания, но не и относно качеството на потребител на В и К услуги. Независимо от така изложеното въззивникът – ищец поддържа, че във връзка с разпределената му от съда доказателствена тежест същият е доказал при условията на пълно и главно доказване качеството на А. Г. Н. на собственик на водоснабдения имот, а оттук и качеството на потребител на В и К услуги, чрез представената по делото справка от имотен регистър, съдържаща официални данни за притежаваното от ответницата вещно право върху имота. Оспорва като неправилни изводите на районния съд относно доказателствената стойност на посочената справка и 1 навежда подробни аргументи, че последната съставлява годно доказателство за принадлежността на правото на собственост на процесния имот. На следващо място оспорва като необосновани изводите на първата инстанция за неизпълнена от негова страна доказателствена тежест за установяване по делото обстоятелството, че е доставял В и К услуги в претендираните количества в процесния апартамент, чиято стойност възлиза на заявените суми. В тази насока твърди, че за установяване реалното доставените и ползвани в имота на ответната страна В и К услуги по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена въз основа на събраните по делото и допълнително проверени от експерта писмени документи, която е приета от съда и неоспорена от страните.

Поддържа, че при липса релевирано подобно възражение районният съд незаконосъобразно не е кредитирал експертното заключение при мотиви, че е било изготвено на база на частни документи, изходящи от ищеца и непредставени по делото. Аргументирайки се с необходимостта от специални знания за установяване на посоченото правнорелвантно обстоятелство, въззивникът намира за закономерно изготвянето на експертното заключение и чрез изследване на документи, намиращи се извън кориците на делото, предвид безспорната липса на подобни знания у съда, мотивирали го да допусне изслушване на СТЕ.

При съвкупен анализ на събраните писмени доказателства и изслушаната СТЕ въззивникът счита за изпълнена възложената му доказателствена тежест за установяване обема на доставена питейна вода и В и К услуги до процесния имот. При тези аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – А. Г. Н..

В проведеното на 23.01.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът „Софийска вода“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното на 23.01.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна А. Г. Н., редовно призована, явява се лично. Същата навежда твърдения за извършени доброволни плащания към ищеца, във връзка с които ангажира писмени доказателства.

С протоколно определение от 23.01.2023 г. въззивният съдебен състав е допуснал изслушването на съдебно – счетоводна експертиза със задача да отговори на въпроса дали твърдените доброволни плащания са отразени в счетоводството на ищеца.

В проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът „Софийска вода“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззиваемата страна А. Г. Н., редовно призована, явява се лично. Заявява, че няма нови доказателствени искания и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.

1 от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1./ ответницата да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в тежест на ответницата е да докаже плащане на претендираните суми.

Ищецът твърди, че между него и ответницата съществува валидно облигационно отношение с предмет: доставка на В и К услуги до имот с адрес в гр. София, ул. „*******.

По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия (ОУ), предложени от оператора 2 и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган. Видно от приложена към исковата молба справка от Служба по вписванията ответницата е титуляр на право на собственост върху имота, поради което същата има качеството на потребител на предоставените В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка 2800037993. За вземанията на ищцовото дружество е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответницата е депозирала в срок възражение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 3 494,89 лева – неплатена цена за доставка на питейна вода и В и К услуги за периода 10.12.2013 г. – 20.05.2020 г., обективирана във фактури, издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г. до имот с адрес: гр. София, ул.

„*******, както и сумата от 536,89 лева – мораторна лихва за периода 04.08.2018 г. – 20.05.2020 г. Претендира сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата А. Г. Н., обективиран в бланка – образец на възражение по чл. 414 ГПК. В същия се сочи следното „Сумата не е вярна. Дават само издадени фактури, а платените не са ги дали“. В проведеното на 08.02.2022 г. първо и единствено открито съдебно заседание пред районната инстанция ответницата не релевира правопогасяващи, правоунищожаващи или правоизключващи възражения. В хода на устните състезания пред СРС, т. е. извън преклузивния срок по чл. 133, вр. чл. 131 ГПК, ответницата навежда възражение за погасителна давност, което по същество аргументира с твърдения за плащане на претендираните суми за периода от 2019 г. до момента на о.с.з.

По делото е приложено заповедно дело № 40270/2020 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, от материалите по което се установява следното:

На 26.08.202020 г. „Софийска вода“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Г. Н. за сумата от 3 494,89 лева – неплатена цена за доставка на питейна вода и В и К услуги за периода 10.12.2013 г. – 20.05.2020 г., обективирана във фактури, издадени в периода от 04.07.2018 г. до 20.05.2020 г. до имот с адрес: гр. София, ул. „*******, както и сумата от 536,89 лева – мораторна лихва за периода 04.08.2018 г. – 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 10.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 40270/2020 г. по описа на СРС, ГО, 56 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на сумата 130,64 лева, от които: 80,64 лева – държавна такса, както и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника А. Г. Н., с което заявява, че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение поради „неверни данни“.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Съгласно представена по делото справка по лице в периода 01.01.1992 г. до 05.05.2020 г. от Служба по вписванията – гр. София – за лицето А. Г. Н., ЕГН **********, на 16.12.2005 г. е вписано придобиване от последната на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с площ по документ 90.60 кв. м., представляващ апартамент, с адрес: гр. София, ул. „*******, с посочени „отчуждител“ – ТОА Слатина, и „приемател“ – А. Г. Н., ЕГН **********.

По делото е представен като писмено доказателство талон за пломбиране № 1012884, видно от който в процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „*******, са пломбирани на 07.06.2019 г. 2 броя водомери с метрологична годност до 2029 г. За клиент на посочения обект с клиентски № 1005389101 е посочено лицето А. Г. Н..

От заключението на вещото лице Стефан Яковски по изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, като същият е водоснабден и с изградена канализация. В имота се установяват 2 вертикални водопроводни клона с оформени 2 броя водомерни възли. За периода 04.07.2018 г. – 19.06.2019 г. потреблението на В и К услуги в имота е извършвано на база брой потребители – 4 броя, поради неналичието на годни средства за 3 търговско измерване в срок на метрологична проверка, а след това – за периода 10.07.2019 г.

– 20.05.2020 г. – ползваните месечни водни количества са определяни на основание на начислени количества ползвана питейна вода въз основа на реални отчети, вкл. по самоотчети. Обемът на ползваните В и К услуги за исковия период е 535,872 куб. м., като те са начислени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени. Начислените и фактурирани водни количества според експертното заключение са в съответствие с разпоредбите на действащите нормативни разпоредби. Размерът на начислената главница за процесния период е 3 494,89 лева, в т. ч. и стари задължения в общ размер на 640,31 лева, а размерът на лихвата за забава за същия период възлиза на 536,89 лева.