Решение № 1383 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело № 20251100509686 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 5412/27.03.2025 СРС, 61 с-в, по гр. д. № 20241110131093 по описа за 2024 година на СРС, съдът е отхвърлил предявения от М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, бул. ****, срещу В. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. М. дължи на М. К. К. сумата от 3000 лв., представляваща главница по неформален договор за заем, сключен между страните на 22.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4522/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.., като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца М. К. К. с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно, IIOCI постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопронзводствените правила, а също така и необоснованост, за което излага мотиви. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в и да уважи иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- В. К. М. оспорва същата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Ищецът- М. К. К. твърди, че В. К. М. дължи на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща главница по неформален договор за заем, сключен между страните на 22.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2024 г., за която 1 сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2024 г. по ч.гр.д. № 4522/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Пред първоинстанционния съд са били разпитани двама свидетели В.К. и В.И.. СРС правилно е преценил, че показанията им следва да се преценяват с оглед разпоредбата на чл.

172 ГПК и правилно е счел същите за недостоверни, взаимно противоречиви, неубедителни и неподкрепени с други събрани по делото доказателства, като същите създават впечатление, че не възпроизвеждат правдиво факти от обективната действителност. На първо място, показанията на свидетелката В. К. в частта, в която заявява, че е взела сумата от 3000 лв. от касата на фирмата, за което съставила опис и ордер, и които документи се съхраняват в офиса на дружеството, е в противоречие с показанията на свидетеля В.И., която изнася пред съда, че пред нея не се е подписвал документ за предаване на сумата и не знае дали такъв е бил изготвен. Само по себе си това противоречие е достатъчно съществено и опровергава изцяло показанията на свидетелите. Същевременно прави впечатление, че свидетелите еднозначно и с изключителна точност помнят други елементи от процесното събитие - конкретната дата, точната сума, в т.ч. цвета на плика, в които били разположени банкнотите, и размера на отделните купюри, начина на предаването на сумата, цитират думите, използвани в разговора между ищцата и ответницата. Ето защо показанията на свидетелите К. и И., съдът оценява като такива, които не могат да служат като достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда. По делото не са ангажирани други доказателства, с оглед на които показанията на свидетелите да бъдат кредитирани в частта относно предаването на банкнотите във фактическата власт на ответника М..

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален и е сключен с предаването на парите или другите заместими вещи.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото не е проведено пълно доказване, че страните са били в правоотношение по договор за заем за процесните суми. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.К. и В.И., в частта относно даването на сума от ищеца на ответника на работното им място, което се намира на ул. ****, тъй като същите са взаимо противоречащи си, същевременно са колебливи и несъдържащи конкретни данни за всички интересуващи спора обстоятелства, като същите, макар и да твърдят че са очевидци на състояла се среща между страните, са заявили пред съда, че не знаят за мотивите за предаването на паричната сума.

Поради липса на доказателства за предаване на процесните суми от ищеца на ответника със задължение за връщането им исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни.

Други конкретни оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Съдът счита, че с оглед наличието на доказателства за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер само на 300 евро /с левова равностойност 586.75 BGN /

Водим от горното съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5412/27.03.2025 г. на СРС, 61 с-в, по гр. д. № 20241110131093 по описа за 2024 година на СРС.

ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на В.

К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 евро, представляваща разноски по делото, /левова равностойност на 586,75 лв. /разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3