Решение № 12197 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12197 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110100921 по описа за 2025 година

Производството е образувано, за ново разглеждане от друг съдебен състав, по предявен от „В. АВТ“ АД против „Т.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ за сума в размер на 991,67 лв., която се претендира като неизплатен остатък от цена на продадени стоки, съгласно фактура № ******** от 13.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г. до окончателното изплащане.

Ищецът „В. АВТ“ АД твърди да е налице облигационно отношение с ответника „Т.К.“ ЕООД по договор за продажба на пакетирани хранителни продукти, въз основа на който е издадена фактура № ******** от 13.07.2022г. на обща стойност 2 401,27 лв. Поддържа, че ответникът е извършил частично плащане в размер на 1000 лв. на 29.11.2022г. Излага доводи, че поради неплащане на остатъка от дължимата цена в размер на 1 401,27 лв., ищецът е депозирал молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за посочената сума, по която е образувано ч.гр.д. № 23964/2023г. по описа на СРС, 87-ми състав. Поддържа, че съдът е допуснал обезпечение на иска чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника и е издал обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изп.д. № ********* по описа на ЧСИ Д.С. с рег.

№ **** и район на действие ОС – П., по което е направил разноски в размер на 991,67 лв. (без ДДС). Твърди, че след налагането на запора, на 16.05.2023г. ответникът му е заплатил сумата от 1 401,27 лв., с която сума ищецът е погасил изцяло направените от него разноски във връзка с допуснатото обезпечение, както и част от задължението по процесната фактура до размера 1 от 409,60 лв., на основание чл.76, ал.2 ЗЗД. Твърди, че сумата 991,67 лв. представлява непогасена част от дължима продажна цена по договор за продажба на стоки – пакетирани хранителни продукти и издадена фактура № ******** от 13.07.2022г.

От страна на ответника „Т.К.“ ЕООД искът се оспорва с възражение, че задълженията по посочената фактура са заплатени изцяло преди подаване на исковата молба: На 29.11.2022г е платена частично сумата в размер на 1000 лева по банкова сметка на ответника в Д БАНК АД, а на 16.05.2023г е платена сумата от 1401,27 лева по банкова сметка. Оспорва действието на прихващането, извършено от ищеца, като ответникът твърди, че същото е направено от ищеца едва след плащането на ответника и депозиране на искане за вдигане на наложения запор. Твърди, че съдът, наложил обезпечителната мярка, не е присъдил разноски на ищеца в обезпечителното производство, за да е възникнало основание за събиране на такива разноски от ответника; заявява и възражение за прекомерност по отношение на разноските на ищеца за един адвокат в обезпечителното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява издадена от „В. АВТ“ АД, като доставчик, на „Т.К.“ ЕООД, като клиент, фактура № ******** от 13.07.2022г. за доставени хранителни стоки, общо на стойност 1 401,27 лв. с ДДС.

Не се спори и се установява, че ответникът е извършил първо частично плащане в размер на 1000 лв. на 29.11.2022г. , като посоченото основание за плащане е „частично плащане по фактура № ******** от 13.07.2022г.“ (видно от представеното от ищеца потвърждение за плащане, както и представеното от ответника преводно нареждане).

Не се спори и се установява, че към дата 12.05.2023 г. е било образувано изп.дело № ********* (въз основа на обезпечителна заповед), видно от съобщение на ЧСИ до ищеца „В. АВТ“ АД за дължими към ЧСИ такси по производството.

Установява се издадена от адвокатско дружество (с получател ищеца) фактура 15.05.2023 г. за 1 190 лева, от която 991,67 лева – общо данъчна основа за съдебни такси по обезпечаване на иск, такси на ЧСИ и адвокатско възнаграждение

Не се спори и се установява, че ответникът е извършил второ плащане в размер на 1401,27 лв. на 16.05.2023 г. , като посоченото основание за плащане е „плащане по фактура № ******** от 13.07.2022г.“ (видно от представеното от ищеца потвърждение за плащане, както и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза).

2

Съдът намира, че ищецът не е имал основание да прихваща/да приспада полученото от ответника в размер на 1401,27 лв. на 16.05.2023 г. плащане със свои разноски в твърдения размер 991,67 лева, тъй като вземане за разноски на ищеца към ответника по обезпечителното производство и привеждането в изпълнение на обезпечителната заповед за ищеца възниква не от момента, в който ищецът фактически е бил сторил такива разноски, а от момента, когато има постановен акт на ръководещия съответното производство орган – съд или съдебен изпълнител, тъй като само нарочен такъв акт представлява основание за възникване на задължение за насрещната страна в съответното производство.

От страна на ищеца не се твърди и не се установява извършено от ЧСИ разпределение на получена сума или друг акт на ЧСИ, който да е съобщен на ответника, за да може да се приеме, че за ответника е възникнало задължение към ищеца за плащане на сторените от ищеца разноски, и то към датата 16.05.2023 г., когато ищецът е получил плащането на ответника в размер на 1401,27 лв.

Наред с това от страна на ищеца не се твърди и не се установява към датата 16.05.2023 г. (когато ищецът е получил плащането на ответника в размер на 1401,27 лв.), ответникът изобщо да е бил получил запорно съобщение от ЧСИ или по някакъв друг начин да е бил уведомен за сторени от ищеца разноски, за да е възможно поне условно да се предполага, че ответникът е знаел за започнато пред ЧСИ производство по привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед, съответно да е знаел, че съществуват разноски, които могат да бъдат претендирани от него, съответно подлежат на плащане.

Поради това – тъй като в случая се установява, че към датата на двете извършени от ответника плащания, ответникът е имал към ищеца само едно задължение за плащане (задължението по процесната фактура), то и правилата на чл. 76 ЗЗД относно поредността на погасяване на няколко задължения, съответно на лихви, разноски и главница, е неприложимо в настоящата хипотеза.

Следва, че ищецът не е имал право да приспада разноски от полученото плащане на ответника, съответно следва, че задължението по процесната фактура се явява погасено от ответника в пълен размер чрез плащане, което окончателно погасяване е настъпило след датата на второто плащане на ответника от дата 16.05.2023 г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените съдебни разноски в пълен размер, а именно сумата 220 евро – депозит за ССЕ. Претендираните с Отговора в размер на 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, тъй 3 като не са представени доказателства за такива сторени от ответника разноски.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „В. АВТ“ АД против „Т.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ за сума в размер на 991,67 лв., претендирана като неизплатен остатък от цена на продадени стоки, съгласно фактура № ******** от 13.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „В. АВТ“ АД с ЕИК 200129029 да заплати на „Т.К.“ ЕООД с ЕИК 204279624 сумата 220 евро – съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4