Решение № 808 от 10.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20221100102300 по описа за 2022 година

Предявен е от ищеца А. М. С. срещу ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 26 000.00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от 100 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 27.04.2021 г., ведно със законната лихва от 19.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: настъпило на 27.04.2021 г. в гр. София пътно-транспортно произшествие (ПТП) по вина на водача на лек автомобил с марка „НИСАН КАШКАЙ“, който не намалил скоростта и не го пропуснал като движещ се по път с предимство ВЕЛОСИПЕДИСТ; причинени му увреждания, изразяващо се в счупване на пубиса, фрактура на десен коракоид, десни напречни израстъци на L4 и L5, дясно крило на сакрума и дясна илиачна кост и други увреждания, част от които наложили провеждането на оперативна интервенция; претърпени болки и страдания, включително и поради ежедневните му затруднения в бита, неспокоен сън, раздразнителност, безпокойство и страх; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди със сумата от 100 000 лева и наличие задължителна застраховка ГО при ответника, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на 19.08.2021 г.

1

Претендира сумата от 26 000 лева, като част от общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава от 19.08.2021 г. и разноските по производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП, както и причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди, които са резултат от противоправно поведение на ищеца. Навежда и евентуални възражения за съпричиняване поради несъобразяване с пътна обстановка, маркировка и останалите участници в движението и неоказването му своевременна помощ и лечение, съобразено и с предходното му здравословно състояние. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че з а лек автомобил с марка „Нисан”, модел ,,Кашкай” с рег. № *******, е налице сключена при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата на ПТП.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП от 27.04.2021 г., съставен от Р.Г. – дежурен ТПТП - „ОПП“ – СДВР, се установява, че на 27.04.2021 г., около 17.30 часа в гр. София по бул. „Ботевградско шосе” в района на връзката с ул. ,,Боян Магесник‘‘ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил с марка „Нисан” с рег. № *******, управляван от В. Д. Б. и велосипед с марка „DIAMAND” с рaма. № 9471С52, управляван от ищеца А.

М. С..

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От представеното по делото влязло в сила Решение от 02.04.2022 г., постановено по НОХД №15041/2022 г., по описа на СРС, НО, 22-ри състав, се установява, че В. Д. Б. е признат за виновен в това, че на 27.04.2021 г., около 2

17.30 часа в гр. София при управление на лек автомобил марка ,,Нисан‘‘, модел ,,Кашкай плюс 2‘‘ с рег. № ******* навлязъл на бул. „Ботевградско шосе”, в района на връзката с ул. „Боян Магесник“ , като нарушил правилата за движение по пътищата, както следва чл.25, ал.1 и 2 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл.

45, ал.1 и 2 от ППЗДвП. Вследствие на което е реализирал ПТП, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 НК на велосипедиста А. М. С..

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза (СМЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получили следните травматични увреждания: счупване на горния клон в дясно на срамната кост на таза, фрактура на дясно крило на кръстната кост и хълбочната кост в съседство, счупване на десни напречни израстъци на 4 и 5 поясни прешлени, счупване на извития като кука отпред израстък на лопатката (коракоида-врановиден израстък) в дясно, изкълчване на дясната раменна става, охлузване с хематом в дясната челна област. Механизмът на получаване на уврежданията е автомобилна травма и е възможно да бъдат получени при конкретния механизъм на процесното ПТП. Установява се също, че периодът на възстановяване, при нормално протичане на лечебния процес, за счупванията на таза в дясно-хълбочна кост, кръстна кост и срамна кост е от 5 - 8 месеца, за счупването на израстъка на дясната лопатка независимо от т. н. хабитуална луксация на раменната става, е 2 - 3 месеца, счупването на напречните израстъци на поясните прешлени е 2 месеца.

При извършен преглед за нуждите на експертизата, е установено, че походката на ищеца е запазена и ненакуцваща. Установено е наличието на болка в таза при натоварване и при студ. Уточнява се, че такива оплаквания се срещат често след счупвания и с оглед възрастта на ищеца не се очаква да отшумят. Вещото лице е констатирало, че след инцидента при ищеца са зачестили луксацията на раменната става и артрозните болки в колената, както и че в медицинска документация на ищеца са отразени артрозни оплаквания и преди процесното ПТП.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно се установява, че от техническа гледиа 3 точка причината за настъпване на процесното ПТП е липсата на адекватно поведение на водача на лек автомобил с марка „Нисан” с рег. № *******, изразяващо се в неупражнен постоянен визуален контрол на пътната обстановка от към посоката, от която е приближавал велосипедистът, довела до липса на реакция.

От допълнителната съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) изготвена след дадените свидетелските показания на В. Д. Б., се установява, че от техническа гледна точка е възможно, ако велосипедистът е бил изпреварен от друг автомобил, движещ се с висока скорост и преминал в непосредствена близост до него, въздушна вълна да го е отклонила частично на дясно и да се е озовал в непосредствена близост и последващ контакт с външната повърхност на предна лява джанта на лек автомобил с марка „Нисан” с рег. № *******.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел В. Д. Б.

(водач на з а л е к автомобил с марка „Нисан”, модел ,,Кашкай” с рег. № *******), че преди настъпване на процесното ПТП свидетелят управлявал горепосоченото МПС много бавно в най-дясната лента на моста „Подуяне“, когато чул ,,издрънчаване като на тръби‘‘. Спрял и видял на около 2 метра на платното човек с колело между краката, помогнал му с преместването на колелото. Сочи, че колоездачът отказал да се повика „Бърза помощ“.

Управлявал лекия автомобил приблизително със скорост между 10 и 5 км. в час. Твърди, че не е забелязал велосипедиста, направило му впечатление самото му падане. Преди да дойдат служители от КАТ не е местил лекия автомобил, а само е слязъл и пуснал габаритите. Свидетелства, че по велосипеда нямало никакви увреждания. Уточнява, че преди да спре зад него, със сигурност е имало лек автомобил, а след като слязъл от лекия автомобил, други автомобили заобикаляли велосипедиста.

От показанията на свидетеля Б.А.Т., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че свидетелят видял ищеца след настъпване на горепосоченото ПТП. Свидетелства, че след като бил 10 дни в ИСУЛ, ищецът бил изписан и с линейка бил транспортиран в нейния дом, където тя полагала грижи за него. Сочи, че 45 дни ищецът бил на легло, неподвижен и му било 4 забранено да прави каквито и да било движения, през който период свидетелката полагала необходимите грижи за него. След 45-я ден ищецът бил откаран с линейка за преглед, след който му било разрешено да започне с найелементарно раздвижване и той постепенно се възстановявал с помощта на свидетелката. След около месец ищецът започнал да се придвижва с проходилка и в последствие с патерици, а на шестия – седмия месец запознал да се придвижва с бастун, който понякога използвал и до сега. През месец септември ищецът успял да се върне в собствения си дом. Свидетелства, че преди процесното ПТП ищецът бил активен човек, катерач и спортист, и използвал велосипеда си ежедневно, като след инцидента се страхувал да използва велосипеда, заради претърпените травми. Сочи, че след ПТП-то ищецът имал нужда от продължителна рехабилитация, и споделял на свидетелката, че има проблеми със съня.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 27.04.2021 г., около 17.30 часа в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе”, в района на връзката с ул. „Боян Магесник“, при управление на лек автомобил 5 с марка ,,Нисан‘‘, модел ,,Кашкай плюс 2‘‘ с рег. № ******* В. Д. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва - чл.25, ал.1 и 2 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл. 45, ал.1 и 2 от ППЗДвП, и виновно реализира ПТП, в следствие на което е пострадал ищеца, както и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка ,,Нисан‘‘, модел ,,Кашкай плюс 2‘‘ с рег.

№ ******* е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на В. Д. Б., ищецът А. М. С. е претърпял неимуществени вреди.

Тези данни са достатъчни за обосноваване на противоправния характер на поведението на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в нарушаване на разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 и чл. 50, ал.1 от ЗДвП и чл. 45, ал.1 и 2 от ППЗДвП. Именно нарушението на посочените правила за движение се явява непосредствената причина за настъпване на произшествието.

За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).