Решение № 433 от 06.10.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Габрово, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100626 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от С. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„***********” № 19, ет. 2, ап. 4, срещу „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, бул. „Витоша” № 15, искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 5000 лева - главница, частична претенция от главница в размер на 13272.65 лева, обективирана в изпълнителен лист от 17.05.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 1195/2012 г. на РС – Габрово, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 22.10.2009 г. било образувано изпълнително дело № 875/2012 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег.№ 734, с район на действие ГОС. Сочи, че последното същинско изпълнително действие било извършено на 11.10.2013 г., след което не били извършвани каквито и да било действия с цел удовлетворяване на кредитора. Счита, че по отношение на претендираната сума била изтекла 5-годишна погасителна давност.

Ето защо, предявява иск за установяване на недължимост на посочената сума, като претендира да му бъдат присъдени разноските в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от „Банка ДСК” АД (правоприемник на „ОТП Факторинг България" ЕАД) е депозиран отговор на исковата молба, с който признава иска и моли разноските да се възложат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като изпълнително производство по отношение на С. Л. Л. било прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а кредиторът не предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение след настъпилата перемпция, респ. след погасяване на вземането по давност.

В съдебно заседание ищецът обективира искане за постановяване на решение при признание на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по 1 делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят, че въз основа на издадена на 17.05.2012 г. заповед за изпълнение въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД бил издаден изпълнителен лист и на 17.05.2012 г. било образувано изп. дело № 20127340400 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, по което последното изпълнително действие срещу ищеца било извършено на 11.10.2013 г. и се изразило в наложени възбрани върху недвижими вещи. Не се спори, че с договор за покупко – продажба на вземания от 22.11.2012 г. вземането, произтичащо от договора за кредит за текущо потребление от 12.07.2007 г. било прехвърлено на цесионера „ОТП Факторинг България" ЕАД, като с молба вх. № 8653/12.09.2013 г. последният е конституиран като взискател по изпълнителното дело.

В хода на производството ответникът „Банка ДСК” АД (правоприемник на „ОТП Факторинг България" ЕАД) изрично признава иска, като ищецът е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска, съгласно чл. 237 ГПК.

Съдът, като взе предвид, че по аргумент от чл. 237, ал. 3 ГПК признатото субективно материално право на вземане не противоречи на закона и добрите нрави, респ. признатото правоотношение е в разпоредителна власт на ответника, намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска.

Ето защо, предявеният иск за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника вземане в размер на 5000 лева - главница, частична претенция от главница в размер на 13272.65 лева, обективирана в изпълнителен лист от 17.05.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 1195/2012 г. на РС – Габрово, поради изтекла 5годишна погасителна давност, е основателен и следва да бъде уважен.

Спорният между страните в производството въпрос е как се разпределя отговорността за разноските, направени в производството, като ищецът претендира такива да му бъдат присъдени, тъй като въпреки признанието на иска, с поведението си е ответникът бил станал причина за предявяване на исковата молба. Ответникът поддържа, че след като изпълнително производство по отношение на С. Л. Л. било прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, кредиторът не е предприемал каквито и да било действия по принудително изпълнение след перемирането, респ. след погасяване на вземането по давност, то не е дал повод за завеждане на делото и разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.

В случая отсъства първата предпоставка разноските да остават в тежест на ищеца - ответникът да не е станал повод за търсената съдебна защита. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който е образувано изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, на която в случая се позовава ответникът по иска, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той 2 дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като предходното е било прекратено по силата на закона. /В този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100 / 2022 г. на ВКС, I т.о., определение № 320 от 20.07.2022 г. по ч. т. д. № 1122 / 2022 г. на ВКС, II т.о./ След като кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и е предприел действия за принудително събиране на вземанията си, то не може да се приеме, че поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Цитираната от ответника съдебна практика е постановена при различна фактическа обстановка (при липса на снабдяване на кредитора с изпълнителен титул) и е неотносима към настоящия случай.

При този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, който прави искане за присъждането им и доказва извършени такива в размер на сумата 1200 лева, формирана от внесена държавна такса в размер на 200 лева и сумата 1000 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.

Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален интерес от 1000 до 5000 лева, да е 400 лева + 10 % за разликата над 1000 лева. В конкретния случай, материалният интерес е 5000 лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 800 лева. При съобразяване на факта, че се касае за един иск, който е разгледан в едно съдебно заседание, не са налице настъпили отклонения от типичното развитие на исковия процес и при отчитане на правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 800 лева.

С оглед изложеното отговорността за разноски на ответника следва да бъде ангажирана за сумата 1000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 2 ГПК, че С. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 19, ет. 2, ап. 4, не дължи на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616 (правоприемник на „ОТП Факторинг България" ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул.

„Московска” № 19, сума в размер на 5000 лева - главница, частична претенция от главница в размер на 13272.65 лева, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.05.2012 г. по ч. гр. дело № 1195/2012 г. на РС – Габрово, поради изтекла 5-годишна погасителна давност.

ОСЪЖДА „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Оборище, ул. „Московска” № 19, да заплати на С. Л.

Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***********” № 19, ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1000 (хиляда) лева - разноски за производството.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4