Решение № 14 от 15.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Благоевград, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Алексова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Силвия Алексова Административно наказателно дело № 20251210201578 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба, подадена от М. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 25-1116-001662/15.05.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, с което на жалбоподателя, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

С жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че административно-наказващият орган е извършил неправилна квалификация на процесното нарушение, както и че е налице противоречие между описанието на нарушението, в което е визиран жалбоподателя като физическо лице, и посочената санкционна норма, която е относима за юридическо лице. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, развити и в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

1

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата. Със съпроводителното писмо, с което е изпратена на съда административнонаказателната преписка, се иска да бъде потвърдено наказателното постановление и се релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, евентуално претендирани от жалбоподателя при съответния изход от спора.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административно-наказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 3964418/28.04.2025 г. против М. М. К., за това, че на 28.04.2025 г., около 15.43 часа, в област Благоевград, община Симитли, по ПП1 – Е79 в района на км 376 /ПВ Симитли/ с посока на движение от град Благоевград към град Симитли, е управлявал товарен автомобил категория N1, „Ивеко 50 Ц 15“, собственост на „М.иум 02“ ЕООД с рег. № ***, без да е изпълнил задължението си като собственик /управител/ на МПС, което е регистрирано на територията на Република България, да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ /АУАН на л. 11 – л. 12 от а.н.д. № 398/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог/ Нарушението било установено от свидетеля Я., който на процесната дата, съвместно с колегата си – свидетеля В., изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Я. съставил на жалбоподателя цитирания по-горе АУАН, който бил подписан от К. без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на нарушението, идентично на цитираното по-горе описание в АУАН, а именно: че по ПП1 – Е79 в района на км /ПВ Симитли/ с посока на движение от град Благоевград към град Симитли, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил категория N1, „Ивеко 50 Ц 15“, собственост на „М.иум 02“ ЕООД с рег. № ***, без да е изпълнил задължението си като собственик /управител/ на МПС, което е регистрирано на територията на Република България, да сключи 2 договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на основание чл.

638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер на 2 000.00 лева.

От жалбоподателя не са представени доказателства, нито е твърдяно автомобилът да е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на извършване на нарушението. Видно от изготвената справка в интернет-страницата на Гаранционен фонд /на л. 18 от а.н.д. № 398/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог/, към инкриминираните дата и час – 28.04.2025 г., 15.43 часа, процесният автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“, а такава е била налице на същата дата, но с начален час на покритие 16.54 часа /справка от интернет-страницата на Гаранционен фонд на л. 9 от а.н.д. № 398/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК , приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност физическо лице.

Видно от обстоятелствената част, както на АУАН, така и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, нарушението е описано като управление на МПС, от лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което съставлява нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ , като тези приети за осъществили се факти от обективната действителност, са субсумирани като нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която разпоредба съдържа задължение на едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, каквито фактически твърдения липсват при описание на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.

Допуснатото противоречие, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице и същото е лишено от възможността да разбере какво нарушение се твърди, че е осъществило, чрез посочване на всички обективни елементи на това нарушение, което е в разрез с разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , договор за застраховка 3

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Законодателят с тази разпоредба е въвел задължението, чието неизпълнение от субекта на административната отговорност, съставлява административно нарушение, за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за собственика на моторното превозно средство – притежателят на превозното средство, регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение. Доколкото задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както е видно и от цитираната разпоредба н а чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ , е насочено към собственика на автомобила, очевидно е, че фактите в процесния случай са изцяло различни от тези, които изисква разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ , доколкото се касае за управление на автомобил чужда собственост, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката.

На следващо място, административно-наказващият орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 лева, каквато санкция не е предвидена за физическо лице-собственик, което не е изпълнило задължението си като собственик да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – т.е. за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Съгласно чл. 638, ал. 1 от КЗ /посочена като санкционна разпоредба в процесното НП/, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250.00 лева – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2 000.00 лева – за юридическо лице или едноличен търговец /в процесното НП е посочена именно т. 2 на чл. 638, ал. 1 от КЗ/. Според ал. 3 на същата разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400.00 лева. Т.е. в конкретната хипотеза, не само че нарушението е квалифицирано неправилно от административно-наказващия орган, но е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 2 000.00 лева, каквото не е предвидено в закона /в такъв размер е предвидена имуществена санкция за ЮЛ и ЕЛ/.

С оглед изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено, като издадено при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила.

С оглед изхода на делото и основателността на жалбата, жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, като 4 същият е отправил такова искане и е доказал извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, поради което искането следва да бъде уважено. Съдът намира за изцяло неоснователно релевираното възражение за прекомерност на тези разноски, доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено в размер, равен на минималния съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и предвид фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва бъдат възложени в тежест на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград, като юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, в чиято структура е административният орган – издател на обжалваното наказателно постановление

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН във вр. с чл.

58д, т. 1 от ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№

25-1116001662/15.05.2025 г., издадено от Началник група в ОД на МВР – Благоевград, Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград, с което на М. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.