Решение № 11697 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11697 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110177081 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ от ЗЕАД „********“ ЕАД срещу Я. Т. Е. за сумата 3050 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 12.10.2021 г. в гр. София по вина на ответника.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от ответника лек автомобил е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на пешеходец. Твърди, че вредите са настъпили поради предприета маневра „завой надясно“ от страна на ответника, при което същият не пропуснал преминаващата на зелен светофар по обособена пешеходна пътека пешеходка В. Л. Г.. Ответникът не спрял и напуснал мястото на инцидента преди пристигането на компетентните органи. Ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер от 3050 лв. за причинениете имуществнеи и неумуществени вреди на пострадалото лице Твърди, че спрямо ответника, в качеството на делинквент, е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение, тъй като е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите на МВР.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 500, ал. 2 КЗ в тежест на ищеца е да докаже че на посочената в исковата молба дата е реализирано ПТП между лекия автомобил, управляван от ответника, и пешеходец, че ПТП е настъпило в резултат на противоправно поведение на ответника, в качеството му на водач на увреждащия лек автомобил; че ответникът е напуснал мястото на иницидента преди идването на органите за контрол на движението по пътищата; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника към момента на настъпване на застрахователното събитие; че ищецът в качеството си на застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

При отчитане становището на ответника с доклада по делото, приет без възражения от страните, по арг. от чл. 146, ал. 1 т.3 и 4 и чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени наличието на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и ответника към датата на процесния инцидент.

Спорен между страните по делото въпросът дали и при какви обстоятелства ответникът е напуснал мястото на инцидента. Същият съдът приема за установен от съвкупния анализ на представения констативен протокол, издаден от ******** отдел „**********“, ведно с приобщената административно-наказателна преписка, и свидетелските показания на свидетелите В. Л. Г. и **********, които съдът кредитира изцяло след внимателната им преценка и анализ.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл.

143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...;

Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в 2 този документ.“.

Възраженията на ответника за недоказаност на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, съдът намира за неоснователни, като в тази връзка следва да се посочи, че видно от преписката по издаване на АУАН протоколът за ПТП е съставен след преглед на видеозаписите от района, при който длъжностните лице непосредствено са възприели случилото се. Наред с това, пострадалата В. Л. Г. подробно и последователно излага пред съда в разпита си като свидетел, че след съприкосновението с предната част на управлявания от ответника лек автомобил водачът му ясно е възприел състоянието й след инцидента и дори е направил маневра обратен завой, за да се върне на мястото, без да намира за необходимо да спре и да сигнализира на органите на реда за пострадалия пешеходец.

Освен преклудирани, възраженията, които релевира процесуалният представител на ответника с писмените молби, подадени след изтичане срока по чл. 131 ГПК и проведеното първо открито съдебно заседание по делото, не намират опора в никое от събраните по делото доказателства.

На следващо място, от съвкупния анализ на представените писмени доказателства, в т.ч. спогодба, и 2 бр. платежни нареждания от 20.04.2023г. се установява, че сумата от 3050 лв. е платена на пострадалото лице като обезщетение за претърпените от него вреди от инцидента, в т.ч. 3000 лв. за неимуществените и 50 лв. за имуществените вреди.

От фактура №***********г., ведно с касов бон, се установява, че разходът от 50 лв. действително е сторен.

При отчитане на конкретните обстоятелства, при които е настъпил инцидентът, и поконкретно напредналата възраст на пострадалата й изоставянето й в ситуация на силна уплаха върху пътното платно, съдът не намира основание за редуциране размера на платеното обезщетение за неимуществени вреди, като намира, че платеното отговаря на изискването за справедливост.

Ето защо съдът приема, че в патримониума на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 3050 лв. с равностойност 1 559,44 евро, поради което предявената искова претенция за тази сума ще се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаването на иска в полза на ищеца се присъжда поисканата законна лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба – 27.12.2024г. до окончателното плащане.

По разноските

При този изход на спора, ищецът има право на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да получи сторените и доказани в производството разноски в общ размер от 335,92 евро, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 138 от делото/.

3

Ответникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Я. Т. Е. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „**********“ №*******, вх „Б“, ет. 3, ап. 34 да заплати на основание чл. 500, ал. 1 КЗ на ЗЕАД „********“ ЕАД с ЕИК ******* сумата от 3050 лв. с равностойност 1559,44 евро представляващо регресно вземане за платеното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „********“ с рег. № ********** за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 12.10.2021 г. в гр. София по негова, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.12.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 335,92 евро за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от рещението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4