Решение № 1698 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1698 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330112550 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. Т., чрез пълномощник – адв. С. С., против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка ***, модел „...“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано ПТП на 20.02.2023 г. в гр. Пловдив, причинено виновно от водач на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка ***, модел „...“ с рег. № ***. Посочва се, че на 20.02.2023 г. около 19:20 часа автомобилът е бил управляван от водач Д.Т., при което на кръстовището на Пловдивски околовръстен път с ул. „Захаридово“ му е било отнето предимството от водач на лек автомобил „***“, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Сочи се, че ответното дружество е било уведомено за настъпилото ПТП, за което е била образувана щета № *****. Ищецът е 1 получил отговор от застрахователното дружество, че било налице увреждане над 70% от действителната стойност на автомобила, която била определена в размер на 3 575 лева, като след приспадане стойността на запазените части/детайли дружеството било готово да заплати обезщетение в размер на 2 681 лева. Поддържа се, че посочените изчисления на ответника били извършени в резултат на експертиза без участието на ищеца и без съобразяване с поддръжката на автомобила и направените по него подобрения. Изтъква се, че в автомобила имало монтирана мултимедийна система за директно вграждане ..., модел .... Според ищеца определеното обезщетение е занижено, като действителната стойност на МПС е 7000 лева, а 70% от тази стойност възлизали на 4900 лева. Оспорва се приспадането на стойността на запазените части, тъй като обективно ищецът не можел да ги продаде на вторичен пазар. По изложените съображения се претендира уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, чрез пълномощник юрк. Р. Л., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва се отговорността на водача лек автомобил „***“ - П., като се сочи, че не е причинила виновно ПТП, от което да е произтекла вредата за ищеца.

Поддържа се, че ударът за водача на П. бил непредотвратим, същата не е нарушила правилата за движение по ЗДвП, като деянието било случайно и водачът П. не е имала техническа възможност да избегне ПТП. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лек автомобил „***“, с рег.

№ *** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП. Възразява се за съпричиняване от страна на водача, управлявал автомобила на ищеца, който е навлязъл в кръстовището и е отнел предимството на другия водач. Оспорва се размерът на реалната застрахователна стойност на увредения автомобил да възлиза на над 7000 лева. Оспорва се наличието на мултимедийна система. Оспорва се да е налице тотална щета по чл. 390 КЗ, тъй като регистрацията на автомобила не е прекратена, в която връзка се оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Поддържа се, че застрахователното обезщетението следва да се намали със стойността на запазените части, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца. По наведените доводи се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

От представеното Свидетелство за регистрация на МПС – част I I /л.6/, се установява, че лек автомобил марка ***, модел „...“, с рег. № ***, е собственост на ищеца, с дата на регистрация 10.04.2000 г.

По делото липсва спор, че по отношение на „***“, с рег. № *** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника по застрахователна полица към датата на процесното ПТП – 20.02.2023 г.

От представените от страните писмени доказателства /л. 7 и л. 42 - 43/, се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета № ***** и изготвен опис на претенция с посочени повредени части и детайли и необходимите операции за отстраняване на щетите.

Не се спори, че ответното дружество се е произнесло по щета № ***** /л.7/, като е уведомило ищеца, че действителната стойност на собствения му автомобил по средни пазарни цени възлиза на 3 575 лева, като разходите за възстановяване на повредите от ПТП надхвърлят 70%, поради което е прието наличие на тотална щета. Според застрахователя стойността на запазените части и детайли била в размер на 894 лева, която следвало да се приспадне от действителната стойност на автомобила в размер на 3 575 лева, поради което дружеството изразявало готовност да заплати обезщетение в размер на 2 681 лева след представяне от ищеца на документ за прекратена регистрация на автомобила поради настъпила тотална щета и банкова сметка.

По делото са представени проформа фактури /л. 9 – л. 34/ относно поддръжката на процесния автомобил, които са взети предвид от вещото лице при изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-автооценъчна експертиза. Приложена е и търговка гаранция № 17199 /л. 8/ валидна от 20.07.2022 г. до 20.07.2024 г. за Мултимедийна система за директно вграждане ..., модел: ..., сериен номер: ....

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Б.И.В., който е във фактическо съжителство с Д.Т., управлявала процесния автомобил при настъпване на ПТП. Според свидетеля причината за реализиране на произшествието е било 3 отнето предимство, като не е имало спор относно вината на другия водач.

Свидетелят разказва, че процесният автомобил е бил поддържан в оторизиран за съответната марка сервиз, като се използвали само оригинални части с гаранция. Споделя, че се налагало често да пътува, поради което се стараел да поддържа автомобила в отлично съС.ие. В автомобила имало вградена мултимедийна система на стойност над 800 лева. Свидетелят сочи, че не е предприел продажба на автомобила на части, доколкото не разполагал с необходимите знания и инструменти. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, които са последователни и непротиворечиви, като съответстват на събрания по делото доказателствен материал.

В хода на съдебното дирене е изготвена и приета съдебна-автооценъчна експертиза /л. 72 - л. 78/, от чието заключение се установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил „***“ с рег. № *** към датата на настъпване на ПТП - 20.02.2023 г. с отчитане на експлоатационния му срок от над 20 години е в размер на 5 858,33 лева, а предвид установеното техническо съС.ие и допълнително монтирана мултимедийна система „...“, модел ..., е в размер на 6 498,33 лева. Вещото лице е установило, общата стойност на запазените авточасти от увредения автомобил възлиза на сумата в размер на 3 339,25 лева. Видно от констативно-съобразителната част на САОЕ въз основа на представените по делото писмени доказателства вещото лице е констатирало, че процесният автомобил е в употребявано добро техническо съС.ие с период на експлоатация около 23 години. При определяне на средната пазарна цена на автомобила експертът е сравнил с три автомобила със сходни характеристики, при съобразяване с коефициента на физическо износване – 93 %, който е нормативно определен в зависимост от годината на производство, както и с коефициент от 5 %, представляващ надценка на дилъра на вторичния пазар или възможна отстъпка. Вещото лице е посочило, че използваната от него стойност на допълнително монтирана мултимедийна система „...“, модел ... е в размер на 640 лева. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знание и подкрепено от останалия събран доказателствен материал.

При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.

4

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.

В случая в производството по делото е представено писмо от застрахователното дружество, с което е уведомило ищеца за наличието на тотална щета на автомобила и за определеното застрахователно обезщетение, с размера на което ищецът не е съгласен, поради което предявената пред съда искова претенция се явява допустима.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и 5 ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП - 20.02.2023 г., по отношение на лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***, е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил „***“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, като в отклонение от правилото, установено в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, предписваща, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство, е отнел предимството и не е пропуснал лек автомобил „***“ с рег. № ***, движещ се по пътя с предимство.