Решение № 654 от 10.08.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Добрич, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20263230102814 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ЗЗДН.

Образувано е по молба на Б. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.

„***“ № ***, с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу К. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „***“ № ***.

Твърди се, че страните са живели на съпружески начала до преди три месеца. След като са се разделили, ответникът продължил да притеснява молителката.

Сочи се, че на *** г. нахлул в дома на последната на адрес: гр. Д., ул.

„***“ № ***, извил ръцете и се заканил с думите: „Ще те убия кучко“.

Ищцата счита, че спрямо нея е осъществено домашно насилие на *** г. Прави се искане да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени мерките по чл. 5 от ЗЗДН.

Страните се явяват лично в съдебно заседание. Не се представляват.

Ищцата поддържа молбата по ЗЗДН, а ответникът отрича твърденията за извършено домашно насилие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 8 от ЗЗДН.

1

В тежест на молителката е да докаже извършения акт на домашно насилие – че на ***г. ответникът е нахлул в дома на адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, извил ръцете и се заканил с думите: „Ще те убия, кучко“.

Ответникът, от своя страна, трябва да проведе обратно доказване на твърденията от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, че на 11.06.2026 г. ответникът е нахлул в дома на адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, извил ръцете и се заканил с думите: „Ще те убия, кучко“.

Приложена е справка за съдимост, от която е видно, че ответникът не е осъждан.

Легална дефиниция за „домашно насилие“ се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, където е посочено, че „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.

Законодателят е приел, че „домашно насилие е всеки акт на психическо насилие“. Очевиден е стремежът да бъдат обхванати всякакви прояви, насочени срещу телесния интегритет на личността, независимо от интензитета им и областта от тялото на пострадалия, към която са насочени.

Освен това достатъчен е един акт на насилие, а не няколко, които да сочат на системност. Това законодателно разрешение е напълно оправдано предвид факта, че в повечето случаи пострадалите са лица от по-уязвими групи – деца или жени, които имат нужда от пълноценна защита срещу всяко посегателство над личността им.

Б. Б. представя единствено декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която е достатъчна за формиране на категоричен извод, че на процесната дата К. Б. е извършил домашно насилие спрямо молителката. В подкрепа на този извод могат да бъдат изложени следните съображения.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН „Когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3“. Законодателят е установил нормативно предварителна доказателствена стойност на декларацията, която обаче се проявява при наличие на една отрицателна предпоставка – липса на други доказателства. Това законодателно решение лесно може да бъде обяснено с обстоятелствата, при които обикновено протичат взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Касае се за лица в близки родствени или други връзки, които живеят в едно домакинство. Нормално, поради неприкосновеността на дома, присъствието на други лица там става по изключение. Поради тази причина изключение е и непосредственото възприемане на взаимоотношенията между страните по делото от трети лица, 2 в това число и на актовете на домашно насилие. Така възможността за доказване на извършено домашно насилие, а и възможността за защита от подобни противоправни посегателства, биха били силно ограничени. Затова, за да компенсира доказателствената недостатъчност, произтичаща от уединеността на взаимоотношенията между лицата по чл. 3 от ЗЗДН, законодателят е установил правилото на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.

Настоящата хипотеза е такава. Описание на извършеното домашно насилие се съдържа в декларацията п о чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, представена от молителката. Налице е и отрицателната предпоставка, тъй като липсват други доказателства, установяващи извършените актове на домашно насилие.

Ето защо, съдът счита, че К. Б. е осъществил твърдените актове на домашно насилие спрямо Б. Б. на ***г.

Поради тази причина молбата за защита от домашно насилие трябва да бъде уважена и да бъде издадена заповед по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН. Тъй като всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество, интензивност, последици, а и законът предвижда различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест, продължителност и последици.

Съдът счита, че в случая съответна на деянието се явява освен мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие“ и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН – „забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда“ и „забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда“. Постановяването на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН е оправдано с оглед обстоятелствата по делото. Проявената физическа агресия от ответника, както и отправената закана за убийство, налагат контактите между страните да бъдат ограничени за известен период от време, за да бъде минимизирана възможността напрежението помежду им да се развива. Съдът счита, че само физическото им отдалечаване би предотвратило евентуални посегателства над личността на молителката в бъдеще.

Съгласно чл. 5, ал. 2 „Мерките по ал. 1, т. 2 до 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19“. Интензитетът на процесните деяния, броя им, а и последиците от извършването им, дават основание на съда да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН за срок от седем месеца, считано от 12.06.2026 г. – датата на издаване на заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН.

3

По отношение на разноските:

В съответствие с правилото на чл. 11, ал. 2 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 12, 78 евро – държавна такса, дължима в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ИЗДАВА заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН срещу К. С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „***“ № ***, за това, че, на *** г. е нахлул в дома на Б. К. Б., ЕГН **********, на адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, извил ръцете и се заканил с думите: „Ще те убия, кучко“, като на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН НАЛАГА следните мерки за защита от домашно насилие:

ЗАДЪЛЖАВА К. С. Б., ЕГН **********, да се въздържа от домашно насилие спрямо Б. К. Б., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на К. С. Б., ЕГН ********** да приближава Б. К. Б., ЕГН **********, местоработата и жилището на адрес: Д., ул. „***“ № ***, на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от седем месеца, считано от 12.06.2026 г. – датата на издаване на заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на К. С. Б., ЕГН ********** да осъществява контакт с Б. К. Б., ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, за срок от седем месеца, считано от 12.06.2026 г. – датата на издаване на заповедта за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К. С. Б., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

Издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение

ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 12, 78 евро, представляваща държавна такса по гр.д. № 2814 по описа на Районен съд Добрич за 2026 г.

4

Препис от решението и заповедта да се изпратят на районните управления на Министерството на вътрешните работи по настоящите адреси на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в седемдневен срок от обявяването му на 10.08.2026 г.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5