Решение № 2539 от 23.09.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2539 гр. София, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100513417 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили жалби с вх. № 25552 от 05.11.2021 г. при СГС, подадени от Д. Б. и Т. Б. и от „Д. 3“ ЕООД срещу действия на ЧСИ М.Б. по принудителното изпълнение по изп. дело № 20218380407830 по описа на ЧСИ М.Б., изразяващи се в опис на магазин №5, находящ се в гр. София, Столична община, район Средец, бул. *******, с вход откъм ул. „Петър Парчевич“, находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 20.94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м.

В жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. са изложени твърдения, че по изпълнително дело №20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ, е бил извършен опис на недвижими имоти, представляващи магазин №5, находящ се в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „******* с вход откъм ул. „Петър Парчевич”, находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. 1/4 идеални части от посочените имоти били предмет на договорна ипотека, сключена между взискателя К. Л. А. и длъжника Е.А.М. на 24.06.2020 г. Твърди се, че жалбоподателите, а не ипотекарният длъжник Е.А.М., са собственици на ипотекираните недвижими имоти, както и че Д. С. Б. и Т. Г. Б. са трети за изпълнителното дело лица, които упражняват владение върху него от 2011 г. и понастоящем. Сочат, че правото им на собственост върху складовото помещение е признато с влязло в сила съдебно решение по предявен от тях срещу А.Г.М. и М.Й.М. (наследник на Й.Г.М.) установителен иск по чл. 124 ГПК, след като с определение 1

№60285 от 28.06.2021 г., по гр.д. №438/2021 г., на ВКС, I ГО, с което не е било допуснато до касационно обжалване решение №2845 от 08.05.2020 г., по в.гр.д. № 858/2018 г., на СГС.

Изтъкват, че в мотивите на съдебното решение било прието, че настоящите жалбоподатели упражняват непрекъснато владение върху магазин №5 и складовото помещение от 2011 г.

Излагат доводи, че след вписването на 16.10.2013 г. 1/4 ид.ч. от процесните имоти са дарени на 14.12.2019 г. от А.М. на Е.А.М. и Д.А. М., като Е.М. учредява договорна ипотека в полза на ипотекарния кредитор К. Л. А.. След снабдяване с изпълнителен лист, последният образува настоящото изпълнително дело при ЧСИ М.Б., който вписва възбрана върху ипотекираната 1/4 ид.ч от имота на 09.08.2021 г.

Предвид изложеното от жалбоподателите, че са собственици на процесните магазин и складово помещение, считат, че извършените от ЧСИ действия по описване на тези имоти са незаконосъобразни, поради което молят жалбата им да бъде уважена.

По настоящото дело е подадена и жалба от „Д. 3“ ЕООД, чрез управителя Х.И., в която излага аналогични твърдения, като тези в жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. относно титулярството на правото на собственост, извършения опис и наличието на влязло в сила решение в полза на настоящите жалбоподатели – физически лица. В допълнение дружеството поддържа, че е наемател на магазина, считано от 09.06.2017 г. до 20.08.2021 г., на която дата му е била отнета фактическата власт посредством извършения опис.

Облигационното правоотношение е било възникнало по силата на сключен между „Д. 3“ ЕООД и Д. С. Б. договор за наем от 09.06.2017 г. и анекси към него с нотариална заверка на подписите. Поддържа, че владее имота, който ползва за търговски цели и съхранява в него движими вещи – стоки, като след отнемане на достъпа му до него, извършен от ЧСИ М. Б., дружеството е в невъзможност да извършва обичайната си търговска дейност.

Предвид изложеното моли жалбата му да бъде уважена и извършеният опис да приет от съда за незаконосъобразен.

Взискателят по изпълнителното дело К. Л. А., чрез адв. Х.К. с надлежно учредена представителна власт по дело, оспорва подадените две жалби и моли същите да бъда оставени без уважение. Поддържа, че опис на 20.08.2021 г. е бил извършен от помощник ЧСИ само по отношение на магазин №5, но не и на складовото помещение. Сочи, че съдебните претенции на Д. С. Б. и Т. Г. Б. са били само по отношение на складовото помещение, но не и по отношение на магазин №5. Възразява, че приложеният договор за наем от „Д. 3“ ЕООД и анекс от 10.06.2021 г. са без нотариална заверка на подпис и съдържание, както и липсвали посочените анекси то 08.06.2019 г. и от 10.06.2020 г., поради което договорът за наем е непротивопоставим на взискателя.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви ЧСИ М.Б. излага, че описът е извършен след справка в агенция по вписванията, в която не е установено отбелязано съдебно решение, а изисканите данъчна оценка, кадастрална схема и нотариален акт за договорна ипотека, обезпечаваща дълга на Е.А.М. срещу К. Л. А., не сочели, че жалбоподателите са собственици на недвижимия имот.

2

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира подадените жалби за процесуално допустими, доколкото са подадени от легитимирани лица, в законоустановения срок и са насочени срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване. Разгледана по същество жалбата на Д. С. Б. и Т. Г. Б. е частично основателна, а тази на „Д. 3“ ЕООД – изцяло неоснователна. Съображенията за това са следните:

Изпълнително дело №20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 при КЧСИ е образувано по искане на взискателя на К. Л. А. срещу Е.А.М. за събиране на парично вземане. Последното е било обезпечено с договорна ипотека, учредена от длъжника в полза на взискателя с нотариален акт №32, том III, рег. №6821, дело №379/2020 г. от 24.06.2020 г., вписана в Агенция по вписванията на същата дата.

Предмет на ипотеката е 1/4 ид.ч. от недвижим имот, представляващ магазин №5, находящ се в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „******* с вход откъм ул.

„Петър Парчевич”, находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., който магазин е с кадастрален идентификатор №***, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

Страните не спорят, а и от представените и неоспорените по делото писмени доказателства - електронна справка за отдалечен достъп до данни от Сл. вп. – гр. София (л.

35-37 от делото) и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания (л. 112-113) за процесния магазин №5 и складово помещение, се установява, че Е.А.М. е придобил правото на собственост върху ипотекираните 1/4 ид.ч. от недвижимия имот въз основа на договор за дарение от А.Г.М., вписано в имотния регистър на 04.12.2019 г.

С протокол за опис от 20.08.2021 г. по изп. д. №20218380407830, по описа на ЧСИ М.Б., е описан следния недвижим имот, собственост на длъжника Е.А.М. и М.Й.М., Д.А. М.

– Б., Г.Н.К.: магазин №5, находящ се в гр.София, Столична община, район Средец, бул.

*******, с вход откъм ул. „Петър Парчевич“, находящ се на приземния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 20,94 кв.м. и светла площ 15,30 кв.м., заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., който магазин е нанесен в кадастралната карта с идентификатор №***, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо УПИ №1, в кв. 390, по плана на гр. София, местност „Центъра“, целият с площ от 297,20 кв.м.

С определение №60285 от 28.06.2021 г., по гр.д. №438/2021 г., на ВКС, I ГО, не е било допуснато до касационно обжалване решение №2845 от 08.05.2020 г., по в.гр.д. № 858/2018 г., на СГС II-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 31.01.2017 г., по гр.д. №44471/2012 г., на СРС, в частта, в която са уважени предявените от Д. С. Б. и Т. Г. Б. срещу А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода на процеса и заместен от М.Й.М., искове за установяване правото на собственост върху складово помещение с обща светла площ от 3

11,56 кв. м., находящо се на кота +1,25, в гр. София, бул. „******* с вход откъм ул. „Петър Парчевич”, както и в частта по насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М. Д. срещу С. Б. и Т. Г.

Б. с правно основание чл. 108 ЗС за същото складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. Следователно, по аргумент от чл. 296, т. 3, предл. 1 от ГПК във визираните части първоинстанционното решение е влязло в сила на 28.06.2021 г.

Със същото определение ВКС е допуснал до обжалване горепосоченото въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение от 31.01.2017 г. по гр.д. №44471/2012 г. на СРС, в частта с която са отхвърлени насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода на процеса и заместен от М.Й.М., срещу Д. С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл. 108 ЗС относно магазин №5, находящ се в гр. София, бул. „******* със светла площ от 15,30 кв. м.

С решение от 06.04.2022 г. по гр.д. №438/2021 г., на ВКС, I ГО, в допусната до касационно обжалване част, решение №2845 от 08.05.2020 г., по в.гр.д. № 858/2018 г., на СГС II-г въззивен състав, е отменено и е признато за установено по отношение на Д. С. Б. и Т. Г. Б., че А.Г.М. и Й.Г.М., починал в хода на процеса и заместен от М.Й.М., са собственици на магазин №5, находящ се в гр. София, бул. „******* със светла площ от 15,30 кв. м., както и са осъдени да предадат владението върху магазина. Независимо че това решение е представено от настоящите жалбоподатели във вариант, поместен в сайта на ВКС, в който не са посочени пълните имена на страните, а само техните инициали/съдебният акт е обезличен/, доколкото няма спор между страните, а и самите жалбоподатели признават, че съдебното решение касае именно спора за собственост върху магазин №5.

Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.

Предмет на производството по обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. В доказателствена тежест на длъжника, респ. взискателя, е да установят правото на собственост на длъжника върху веща, предмет на принудително изпълнение, като третото лице следва да докаже твърдението си, че в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. С оглед провеждане на насрещно доказване трето лице може да установи, че то е собственик на имота, по който начин би отрекло правата на длъжника.

Извършването на опис е действие по принудително изпълнение, което поражда правен интерес за третото лице да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК. Фактически неверни са твърденията на взискателя, че описът касае единствено магазин №5, но не и складово 4 помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м., тъй като в протокола за опис е посочено обратното, а именно съдържанието на същото установява по отношение на кой имот е извършен описа, т.е. индивидуализацията се съдържа в извършения опис. Необходимо е да бъде направено уточнението, че складовото помещение, посочено в протокола за опис, а и в договорната ипотека, учредена в полза на К. Л. А., като част от магазин №5, не е различно от складовото помещение, предмет на уважения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Д. С. Б. и Т. Г. Б. срещу А.Г.М. и Й.Г.М.. Това е видно от мотивната част на решението на ВКС, в което е изложено, че една от границите на магазина е складово помещение, за което е налице влязло в сила в същото производство решение, с което е признато, че Д. С. Б. и Т. Г. Б. са собственици. Именно в този смисъл са се произнесли и първата и въззивна инстанция, а касационната инстанция с определението си от 28.06.2021 г. не е допуснала до касационно обжалване насрещните искове на А.Г.М. и Й.Г.М. Д. срещу С. Б. и Т. Г. Б. с правно основание чл. 108 ЗС за складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м.