Решение № 5440 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5440 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100510198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. В. Т., чрез адв. К. – особен представител, срещу решение № 10235/15.06.2023г., постановено по гр.дело № 392/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът Т. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 606.37 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот – ап. № 24, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 211844, ведно със законната лихва от 27.01.2022г. до окончателното плащане, сумата 105.77 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 12.01.2022г., сумата 9.51 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 27.01.2022г. до окончателното изплащане и сумата 2.10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2019г. до 12.01.2022г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. По делото липсвали доказателства, че през процесния период ответникът И. В. Т. бил носител на правото на собственост или вещно право на ползване върху процесния период. Неправилно първоинстанционният съд определил 1 периода, за който погасителната давност изтекла предвид приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.), като не съобразил крайната дата на заявения по делото период на вземанията. Последното довело и до неправилно определяне размера на дължимата лихва за забава върху вземанията за главница. Ответникът не изпаднал в забава за плащане – чл. 33, ал. 2 ОУ на ищеца предвиждал, че клиентите следва да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 ОУ за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от публикуването на интернет страницата на продавача, предвид на което за изпадането в забава било необходимо ответникът да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу ответника Т. искове в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозирал писмен отговор, с който поддържа, че същата е неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените осъдителни искове срещу ответника И. В. Т. са отхвърлени, както и в частта по произнасянето на СРС по исковете срещу ответниците Л. Р. Г. и Р. Р. С., поради което в същите части е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

Възражението, че по делото липсвали каквито и да е доказателства за наличието на валидна облигация между ответника И. В. Т. и ищцовото дружество през процесния период, е напълно неоснователно.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ. От представеното по делото и неоспорено писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот н.д. № 5209/96, акт 68, т. XXVI, се установява, че на 22.03.1996г. ответникът И. В. Т. и К.Р.К. придобили правото на собственост върху процесния апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

2

При липсата на друга уговорка във връзка с нормата на чл. 30, ал. 2 СЗ съдът приема, че приобретателите по сделката придобили равни части, т.е. по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент. Нещо повече - по делото от третото неучастващо лице „Бруната“ ООД е представен и индивидуален отчет от 14.06.2019г.

/формуляр за отчет/ за топлоснабдения имот, неоспорен от страните, в които ответникът Т., е положил подпис като клиент /потребител/. Подписаният от ответника Т. документ за отчет се ползва с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а именно че изявленията, в т.ч. че е потребител /клиент/ на топлинна енергия, изхождат именно от него.

Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от общо събрание на етажните собственици, договор от 01.10.2002г., сключен между „Бруната“ ООД и етажните собственици от адрес гр.

София, ж.к. „Люлин“ бл. 916, вх. А и вх. Б, извлечение от сметка, съобщения към фактури, индивидуални справки, документ за отчет и неоспорените заключения на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес през процесния период била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът И. В. Т., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 24, находящ се в гр. София, ж.к. ****, през процесния период бил потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Т., като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника Т. за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието му в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 3, вр. ал. 2 ЗС, ответникът отговаря за ½ част от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални 3 условия. По делото не се установява ответникът Т. да се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Количеството доставена топлинна енергия през процесния период и нейната цена се установява от представените по делото писмени доказателства – извлечение от сметка за аб. № 211844/4000173943, съобщения към фактури, представените от ФДР „Бруната“ ООД и неоспорени от страните индивидуални справки, протокол за извършен реален отчет от 14.06.2019г., протокол за неосигурен достъп и неоспорените заключения на СТЕ и ССчЕ, като с въззивната жалба не са въведени конкретни възражения във връзка с оценката на тези доказателства. Спорен в тази връзка е единствено въпросът за приложението на института на погасителната давност, поради извънредното положение в страната през 2020г.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж.

Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началния момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се 4 прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на исковата молба пред съда на 27.01.2022г.

Настоящият съдебен състав приема, че задълженията за заплащане на стойността на топлинната енергия за процесния период са възникнали като срочни, който извод следва от чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към казуса ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016г., а именно в 45дневен срок след изтичане на месеца, за който се отнасят. Във въззивната жалба ответникът се позовава на разпоредби от ОУ на ищеца от 2014г., които в конкретния случай са неприложими. Ето защо за изпадането на ответника в забава за заплащането на задълженията за цена на доставена топлинна енергия не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

При съобразяване на чл. 33, ал. 2 вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 от приложимите към казуса ОУ на ищеца от 2016г., на 15.12.2018г. изтича срокът за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за първия месец от разглеждания от настоящата инстанция исков период, а именно м.10.2018г. Принципно тригодишният давностен срок за същото вземане би изтекъл на 15.12.2021г., но в случая обаче тригодишният период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.

28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г., като периодът от 69 дни следва да се добави след датата 15.12.2021г. При това положение давността за вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.10.2018г. изтекла на 21.02.2022г., т.е. след завеждането на исковата молба в съда на 27.01.2022г. Ето защо вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.10.2018г. не е обхванато от погасителна давност, а възраженията на въззивника в противен смисъл са неоснователни.