Решение № 210 от 26.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100500308 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20129/14.10.2025 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Илиана Станчева с район на действие района на ОСВарна, подадена от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище гр.

София – взискател по изпълнението, срещу отказа на частния съдебен изпълнител от 29.09.2025 год. по изп. дело № 20187120400677 по описа на ЧСИ Илиана Станчева да извърши поискано от взискателя изпълнително действие – насрочване на публична продан на право на строеж за изграждане на жилище на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 98 кв. м., таван със застроена площ от 98 кв. м. и изба със застроена площ от 32 кв. м. върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ на поземления имот от 412 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, ***.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен, като се настоява за отмяната му.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, „Айсберг 1“ ЕООД, с ЕИК 103228017 със седалище гр. Варна – с процесуално качество длъжник по изпълнението (приобретател на ипотекиран в полза на банката имот върху който е насочено изпълнението) оспорва жалбата, счита, че е неоснователна.

Длъжникът по изпълнението Самуил Т. Г., роден на 03.07.2011 год., 1 наследник на починалия в хода на изпълнителното производство длъжник Т.

Е. Г., действащ със съгласието на законния си представител Марияна Василева Славова, не е подал писмени възражения по жалбата.

В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, с оглед липсата на доказателства в изп. дело (представено в оригинал) кога е връчен на взискателя отказът на ЧСИ от 29.09.2025 год., доколкото от съобщението на л. 597 от изпълнителното дело не явствува какви точно книжа са връчени на взискателя чрез електронна поща, чието получаване той е потвърдил. Жалбата изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване от взискателя акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по изп. дело № 677/2018 год. по описа на ЧСИ Ил.

Станчева е образувано по молба от дата 14.11.2018 год. на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК 121830616 със седалище гр. София и въз основа на приложен изпълнителен лист от 24.10.2018 год., изд. по ч. гр. дело № 15728/2018 год. по описа на РС-Варна, с който длъжникът Т. Е. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на банката сумата от 142 174, 72 лв. главница, ведно със законната лихва от 19.10.2018 година, както и други посочени в изпълнителния лист суми.

По молба на взискателя изпълнението е насочено върху ипотекиран в полза на банката имот на длъжника – втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, в дъното на двора, построена върху държавно дворно място съставляващо поземлен имот с пл. № 1165 по плана на 8-ми микрорайон на гр. Варна, представляващ жилище със застроена площ от 98 кв. м., състоящо се от входно антре, четири стаи, кухня, тоалетна и железобетонна тераса, таван със застроена площ от 98 кв. м. и изба със застроена площ от 32 кв. м.

По КККР на гр. Варна от 2008 год. описаното жилище, върху което е насочено изпълнението, е заснето като обект с идентификатор ***.

С договор за продажба, скл. с нот. акт № 171/16.11.2012 год. по описа на СлВп-Варна след вписването на договора за ипотека, длъжникът Т. Е. Г. е продал описаното жилище на „Айсберг 1“ ЕООД, със седалище гр. Варна.

В хода на изпълнителното производство е установено, че към дата 19.01.2019 год. вторият етаж от сградата е съборен, а впоследствие е съборена и цялата двуетажна сграда, която е била построена „в дъното на двора“ в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

На дата 06.03.2025 год. е извършен опис на правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна за жилището на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, описано по – горе.

Пазарната стойност на правото на строеж, върху което е насочено 2 изпълнението, е оценено от вещо лице; след проведена процедура по чл. 485, ал. 2 ГПК е изготвена и втора пазарна оценка – разликата между двете е 200 лева. Насрочена е публична продан на правото на строеж за описаното жилище на втори етаж за периода 21.06.2025 год. – 21.07.2025 год. По молба на взискателя от 18.07.2025 год. изпълнителното производство по отношение на горното имущество е било спряно – чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК.

С молба от 05.09.2025 год. взискателят „Банка ДСК“ ЕАД, със седалище гр. София е поискал насрочване на публична продан на правото на строеж за жилище на втори етаж в сграда в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

С разпореждане от 29.09.2025 год. ЧСИ е отказал да насрочи публична продан на правото на строеж за описаното жилище. Изложил е мотиви, че правото на строеж е погасено по давност, а освен това нямало данни какво точно съдържа описаното в нотариалния акт за договорна ипотека право на строеж.

С оглед установеното съдът намира, че отказът е незаконосъобразен.

Погасяването по давност на вещното право на строеж е материалноправен извод, а материално правни въпроси съдебният изпълнител не е компетентен да разрешава. На следващо място посоченото от частният съдебен изпълнител в обжалвания отказ, че нямало данни какво точно съдържало описаното в нотариалния акт за договорна ипотека право на строеж сочи на преценка относно валидността на договора за ипотека от гледище на изискванията за неговата действителност, установени в чл. 166, ал. 2 ЗЗД, чл.

167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД. Този извод също е материално правен, а както се изтъкна по – горе материално правни въпроси частният съдебен изпълнител не е властен да разрешава. Тези въпроси могат да бъдат разгледани и решени по надлежния правен ред – в исков процес. Правото на строеж е вещно право, има имуществен характер, т. е., представлява „актив“, върху който може да бъде насочено принудително изпълнение и който може да бъде осребрен за удовлетворяване на паричните притезания взискателя.

В обобщение обжалваният отказ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата с вх. № 20129/14.10.2025 год. по рег. на частен съдебен изпълнител Илиана Станчева с район на действие района на ОСВарна, подадена от „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616, със седалище гр.

София – взискател по изпълнението, ОТКАЗА на частния съдебен изпълнител Илиана Станчева от 29.09.2025 год. по изпълнително дело № 20187120400677 да извърши поискано от взискателя изпълнително действие – насрочване на публична продан на право на строеж за изграждане на жилище на втори етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 98 кв. м., състоящо се от 3 входно антре, четири стаи, кухня, тоалетна и железобетонна тераса, таван със застроена площ от 98 кв. м. и изба със застроена площ от 32 кв. м., върху дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с площ на поземления имот от 412 кв. м., с адм. адрес: гр. Варна, ***.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител Илиана Станчева с рег. № 712 с район на действие района на Окръжен съд – Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4