Решение № 864 от 04.11.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 1205/2025
- Вид
- Решение № 864
- Подписан
- 04.11.2025
- Състав
- Миглена Кавалова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 864 гр. Благоевград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210101205 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба, от Б. Е. З., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „И.“ № чрез адв. А. Д., член на САК срещу „С.“ ООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. , р-н М., бул./ул. бул.
„Ц.“ №, представлявано от Н. П. П..
Твърди се в исковата молба, че на 20.01.2025 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1230402 към Искане № 9539662, (наричан за краткост ,Договора“), придружен с погасителен план към договора. Съгласно чл. 3 от Договора параметрите на последния са следните: размер на кредита: 1000 лева; размер на погасителната вноска: 2 х 9.53 лв. и 12 х 88.58 лв.; ден на плащане: понеделник; вид вноска: седмична; годишен процент на разходите на заема: 63.92 %; брой вноски: 14; фиксиран годишен лихвен процент: 49 %; дата на първо плащане: 27/01/2025 г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; дата на последно плащане: 28/04/2025 г.; такса за усвояване: 0; обща сума за плащане: 1 082.02 лева. Отделно в чл. 11 ал. 1 от Договора е посочена и неустойка за непредоставяне на обезпечение (съгласно чл. 5 от Договора) във вид на: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговски банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежи па последната редовна вноска по погасяване па заема и обезпечаваща задължение в размер па два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически липа, които отговарят кумулативно на посочените условия: Съгласно чл. 5 ал. 2 от Договора страните се споразумяват, че кредитополучателя ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 ( три) дни от сключване на настоящия договор. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 373, 98 лева (чл. 11 ал. 1) за целия срок на договора за потребителски кредит. Сочи, че от анализа на Договора се прави извода, че ищцата следва да върне сумата от 1 456 дева, която включва: 1) 1
1000 - главница; 2) 82, 02 дева - лихва; 3) 373, 98 дева неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 28.04.2025г., а нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР например, дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение. Съгласно предоставените по процесния договор разписки, издадени от „Изипей“ АД твърди, че ищцата е заплатила общо 1008 лева, с които е погасена изцяло главницата по кредита. От правна страна се твърди, че сключеният Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. На първо място, се твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение имала характера на скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде включено в ГПР. Неправилно посоченият размер на ГРП обуславял нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК и обуславял недействителност на целия договор. Според ищцата в процесния договор е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, като никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Невключването в ГПР на неустойката имало за цел заобикаляне изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На второ място, се сочи, че с клаузата, изискваща представяне на обезпечение, се поставяли твърде високи изисквания към физическите лица – поръчители, кредитополучателят на практика бил поставен в невъзможност да осигури подобно обезпечение. Неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като била необосновано висока. Посочването в Договора на ГПР, който не е реално прилаганият между страните, представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, подвеждаща потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволяваща да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 1230402 от 20.01.2025г. към Искане № 9539662, сключен между страните, в условията на евентуалност да прогласи за недействителна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 1230402 от 20.01.2025г. към Искане № 9539662, сключен между страните на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2, т. 5 във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД и при условие, че съдът отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 11, ал.
1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК - да прогласи за недействителна клаузата на чл.
3, ал. 1, т. 7 от Договор за потребителски кредит № 1230402 от 20.01.2025г. към Искане № 9539662, сключен между страните на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Претендира разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се оспорват искове като неоснователни. Оспорват се доводите на ищеца за недействителност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Твърди се, в договорът за кредит размерът на лихвения процент по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери били съобразени със законовите ограничения за този вид договори по чл.19 от ЗПК. Оспорва да е налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и други. Ответникът счита, че единственият разход, който формира ГРП е възнаградителната лихва. Задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се сключва в ГПР, а по своята същност представлявал обезщетение за неизпълнение, поради което на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК не се включвал в разходите по кредита. Сочи се, че 2 клаузата за неустойка била индивидуално уговорена между странитe. Излагат се подробни правни съображения, опровергаващи твърденията на ищеца за нищожност на целия договор, респ. на клаузите, посочени в исковата молба, както и за опровергаване нищожността на неустоечната клауза. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
По отговора на исковата молба, ищецът е депозирал становище на 08.07.2025г.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:
Между ищеца Б. Е. З. в качеството й на заемополучател и „С.“ ООД в качеството на заемодател е сключен Договор за паричен заем № 1230402/20.01.2025г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 1000, 00 лв., с краен срок за погасяване 28.04.2025г., което обстоятелство не е спорно между страните.
Съгласно чл. 5 от Договора за паричен заем страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не помалко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които с налице неизпълнение; 2.5. да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6 да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно чл. 5 (2) кредитополучателят ще предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, а общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлиза на 373, 98 лева (чл. 11 ал. 1) за целия срок на договора за потребителски кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По главния иск за прогласяване нищожността на договора за кредита по чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора за кредит е посочен ГПР от 63.92 % /чл. 3, т.5 /, който 3 според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка.
Според съда, по начина, по който е уговорена, неустойката по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР.
Съображенията за това са следните:
В настоящия случай уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.