Решение № 73 от 24.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 985/28.02.2023г, постановено по гр.д.№ 14788/2021г по описа на СГС, ГО, I-10 с-в, е отхвърлен предявеният от П. Л. Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ вр. с чл.384, ал.2, т.2 КЗ вр. чл.134 ЗЗД срещу ЗАД „Армеец” АД, с ЕИК 121076907 за заплащане на „УниКредит Лизинг” ЕАД с ЕИК 121887948 на сумата от 80 933лв. за застрахователно обезщетение, в резултата на ПТП, настъпило на 29.05.2020г на АМ „Хемус” като неоснователен. Осъден е П. Л. Д. да заплати на ЗАД „Армеец” АД сумата от 920лв. за разноски.

Решението е обжалвано от П. Л. Д. с доводи, че е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния закон. Възразява срещу приетото от съда, че настъпилото ПТП на 29.05.2020г е резултат от груба небрежност на водача на застрахованото МПС, изразяваща се в движение със скорост, значително по-висока /надхвърляща два пъти критичната скорост за преодоляване на завоя/ от разрешената в конкретния пътен участък, както и несъобразяване с пътните знаци в участъка, тъй като не са съобразени всички доказателства, възражения и доводи. Поддържа, че не е установено, че ищецът е допуснал превишение на скоростта, а дори и да е налице нарушение, то не следва да се квалифицира като груба небрежност. Възразява, че не са обсъдени показанията на свидетелите Л. и К. по отношение на обстоятелствата на настъпване на събитието, че скоростта е била около 80-90км/ч при преминаване на мокър участък от магистрален път, 1 която е била критична при аквапланинг, както и, че е възприето заключението на вещото лице относно наличието на груба небрежност и излага доводи, че не следва да се кредитира.

Сочи още, че не е установено на процесния пътен участък да има ограничение на скоростта, като оспорва представената схема да има задължителен характер и се позовава на показанията на свидетеля Г., че към момента на настъпване на събитието не е имало знаци за ограничение на скоростта. Съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като е извършил служебна проверка относно пътната сигнализация, след даване ход по същество на делото, което е недопустимо, а и не установява обстоятелството, че към датата на ПТП същата е била идентична. Позовава се на заключението на вещото лице, че причината за настъпване на ПТП са действия на водача върху волана, което действие не е извеждано като твърдение за настъпване на ПТП.

Поддържа, че поведението на водача на автомобила не може да се квалифицира като неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, поради което и не са налице условията на т.14.5 от Общите условия по договора. Не е обсъдено, че страните в правоотношението не са постигнали договореност кои случаи ще се считат за проявна форма на „груба небрежност”, съгласно чл.345, ал.5, т.1 КЗ, предвиждаща яснота, недвусмисленост и изчерпателност на договора по отношение покритието и изключенията от него, и при липса на такава е налице недействителност поради противоречие на закона. За неоснователно счита и, че приложение намират изключенията, предвидени в т.50.5 от общите условия на застрахователя, които въвеждат твърде общи и неконкретизирани възможности за освобождаване от отговорност и влизат в противоречие с чл.348, ал.5.

Излага доводи, че следва да бъде присъдено обезщетението в пълен размер, тъй като намаляването на застрахователната сума за запазени части не следва да се съобразява, тъй като ищците нямат експертизата да се разпореждат с тях, а и естеството на уврежданията на автомобила не предполага наличието на годни и технически запазени за повторна употреба части.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Ответната страна „ЗАД Армеец“ АД, представлявана от юрисконсулт Б.Д., е оспорила въззивната жалба, с доводи, че е неоснователна. Оспорва твърденията в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд по отношение на приетата скорост на движение на автомобила от 130км/ч. Сочи, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля-водач, че е управлявал автомобила с 80-90км/ч. Тези показания следва да се преценяват по правилата на чл.172 ГПК. Показанията се опровергават от заключението по САТЕ, съгласно което скоростта на процесното МПС при навлизане във водния участък е била 130км/ч, и не по-ниска от 120км/ч. Сочи, че неправилно съдът е приел, че на пътния участък е било налице ограничение на скоростта на движение до 70км/ч, като дадените уклончиви и противоречиви свидетелски показания от свидетеля пътен полицай са недопустими при липса на надлежно оспорване в частта за вярност на представените официални свидетелски документи от АПИ. Извършената от съда служебна 2 проверка за наличието на вертикална сигнализация с ограничение на скоростта от 70км/ч чрез google mаps не е била решаваща при изводите на съда.

Считат за неоснователни възраженията, че не е налице застрахователен риск „груба небрежност“. По отношение на твърденията за недействителност на изключението по общите условия излага доводи, че същото би довело да отхвърляне на исковите претенции на друго основание-недействителност на застрахователния договор поради липса на реквизит- покрит застрахователен риск, тъй като в същите общи условия се съдържат и покритите рискове.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР № 1/2013г по т.д. № 1/2013г на ОСГТК - т.1.

Ищецът П. Л. Д. е посочил в исковата молба, че на 16.11.2016г, в качеството си на лизингополучател, и Д. Х. Д., в качеството на солидарен длъжник и „УниКредит Лизинг“ ЕАД, като лизингодател, са сключили договор за финансов лизинг на МПС № 122826/16.11.2016г, като съгласно договора, лизингодателят е закупил и предоставил за ползване на лизингополучателя срещу заплащане на лизингова цена МПС-марка „Лексус“, модел 450Executive Plusс рег. № ******* след извършена надлежна регистрация на 22.11.2016г. В изпълнение на чл.131, ал.1 от договора за лизинг на 20.09.2019г лизинговото МПС е застраховано в ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД със застраховка „Каско“, с комбинирана застрахователна полица № 0707К6010221285, със срок на действие една година, от

18.11.2019г до 17.11.2020г. Осигуреното застрахователно покритие е в съответствие с рискова клауза „П“-пълно каско на приложимите към договора „Общи условия“. Договорената между страните застрахователна сума по застрахователната полица е в размер на 80 933.00лв., а дължимата застрахователна премия е в размер на 3641.99лв.

На 29.05.2020г, около 19ч застрахованият автомобил участвал в ПТП, настъпило на АМ „Хемус“, км 383, 700, в посока гр.Варна. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП с рег. № 324р-10595/29.05.2020г. Автомобилът е управляван от Н. П. Л., по силата на пълномощно от Д. Д. В резултат на ПТП са получени силни деформации по купето и ходовата част на автомобила.

На 1.06.2020г, в съответствие с уговореното в т.58.2.3. от раздел „Права и задължения 3 на застрахования от Общите условия на застрахователния договор, водачът Л. уведомил застрахователното дружество за настъпилото събитие и е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е заведена щета № 1802 0030100261.

Автомобилът е бил представен за оглед пред застрахователя, за което е извършен опис на щетите и е постановен отказ за заплащане на обезщетението. Посочил е мотиви, че причина за ПТП е управлението на МПС с несъобразена скорост на движение по отношение на метеорологичната обстановка и характера на пътната настилка, с което се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП, което се характеризира като „груба небрежност“.

Изложил е мотиви, че отказът за изплащане на застрахователното обезщетение е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките за отказ от изплащане, установени в чл.408, ал.1 КЗ или чл.395 КЗ. Дори и да се приеме, че е налице нарушение от страна на водача, не всяко нарушение може да се приеме за проявление на „груба небрежност“, тъй като за такова поведение съдебната практика приема единствено действие, което и най-небрежният не би сторил.

В резултат на описаното ПТП по застрахования лек автомобил са нанесени щети, които правят автомобила тотално увреден и съгласно т.76.2. от ОУ за застрахователя е налице задължение да изплати на собственика действителната стойност на застрахования обект след приспадане на стойност на запазени части. Съгласно чл.384, ал.2, т.2 КЗ при изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на лизингово имущество, при тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, което изключва лизингополучателят да заяви самостоятелно своите права.

Тъй като лизингодателят „Уникредит Лизинг“ ЕАД не е извършило действия по събиране на вземането за застрахователно обезщетение. Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати на основание чл.405, ал.1 КЗ на „УниКредит Лизинг“ ЕАД сумата от 80 933лв. за дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило на 1.06.2020г. ПТП, по застраховка „Автокаско“, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.08.2020г до окончателното изплащане на сумата.

Конституираният като съищец на основание чл.26, ал.4 ГПК „Уни Кредит Лизинг“ ЕАД е заявил, че поддържа предявените искове срещу застрахователното дружество, че отказът за плащане на застрахователното обезщетение е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките, установени в чл.408, ал.1 КЗ и чл.395 КЗ. Поддържа, че основанията за освобождаване от отговорност, предвидени в общите условия на договора, се явяват противни на добрите нрави и закона и са недействителни.

Ответната страна-„ЗАД Армеец“ АД, чрез юрисконсулт Б.Д., е оспорила исковите претенции с доводи, че са неоснователни. Оспорила е, че е настъпило застрахователно събитие, че уврежданията при ПТП от 29.05.2020г не представляват покрит застрахователен риск поради наличието на изключен такъв по т.14.5. от ОУ на застраховката-„умишлени или с груба небрежност действия“, като водачът Н. Л. е проявил такава, защото е управлявал в нарушение на чл.21, ал.1, ЗДвП-движил се е със скорост от 70км/ч, каквото ограничение е имало. Нарушил е чл.6, т.1 ЗДвП като не се е съобразил с 4 пътния знак за ограничение на скоростта до 90км/ч, с пътния знак А15 „опасност от хлъзгане“, с втори пътен знак за ограничение на скоростта до 80км/ч, в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, не се е съобразил с конкретните пътни и атмосферни условия, и е управлявал със скорост, надхвърляща два пъти критичната за преодоляване на левия завой в условията на дъжд и мокра пътна настилка. При условията на евентуалност са наведени доводи, че в конкретния случай е налице неизпълнение на множество задължения по застрахователния договор, които са значителни с оглед интереса на застрахователя, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да ползва МПС с грижата на добър стопанин, не е изпълнил задължението си по т.50.3 от ОУ, като не е предприел всички действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, не е изпълнил задълженията си по т.50.5 от ОУ, като не е спазил правилата за движение по ЗДвП, и съгласно т.50.9 ОУ при неизпълнение на което и да е от посочените задължения застрахователят може да намали или да откаже изплащането на застрахователното обезщетение. Направил е възражение за съпричиняване и искане за намаляване на застрахователното обезщетение с 90%. Релевирани са възражения и по отношение на размера на главницата, с доводи, че претендираният размер е завишен и не надхвърля 65 000лв., както и, че не е налице тотална загуба на МПС по смисъла на т.75 то ОУ. Посочено е, че следва да се приспадне изплатеното обезщетение от 5 138.76лв. и стойността на запазените детайли на МПС от 15 000лв. Наведени са доводи, че застрахованият лизингодател не търпи вреди от загубата на процесния лизингов актив, тъй като му се заплащат лизинговите вноски, че максималният размер на вредите е 8 821.61евро, остатъчна стойност на лизинговия актив, както и че е налице недействителност на застрахователното правоотношение поради липса на застрахователен интерес.