Решение № 216 от 29.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Провадия, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100611 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по молба с правно основание чл.

30, ал. 2, вр. чл. 29, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Провадия с искане съдът да прекрати предприетата спрямо детето А. М. А. мярка закрила – настаняване в приемното семейството на Р. И. М. и А. Й. М. и настаняването му в същото приемно семейство за срок от три години.

В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Моли се за уважаването й.

Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за основателност на молбата.

Р. М. и А. М. се явявят лично в о.с.з. и заявяват желанието си да се грижат за внука си.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху събраните по делото писмени доказателства – акт за раждане, социален доклад, изготвен от социалните служби, и гласни доказателства – изслушването на бабата и 1 дядото на детето.

От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че детето А. М. А. се ражда на 24.08.2010 г. Майка на детето е М.

З. В., а баща – М. А. Й.. Родителите са разделени, като към момента майката на детето живее с нов съжител и се грижи само за най-малкото от трите си деца. Майката на детето е с издадено решение на ТЕЛК, видно от което е диагностицирана с параноидна шизофрения.

Родителите са в невъзможност да полагат адекватни грижи за детето си, поради което същото последователно се настанява през годините от 2013 г. до момента за отглеждане в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия Р. И. М. и А. Й. М., които успяват да задоволят протребностите му.

Хигиенно-битовите условия в къщата, в която живеят в с. ***** са добри.

Детето през учебната 2022/2023 г. е ученик в шести клас в ОУ „Свети Свети Кирил и Методий“-с. *****, съответно през 2023/2024 г. – 7-ми клас.

От изслушването на детето в о.с.з. се установява, че се чувства добре при своите прародители и че е привързан към тях.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес.

Съдът намира, че предвид изтичане на срока за настаняване на детето в семейството на Р. И. М. и А. Й. М. са налице основания за прекратяване на предприетата спрямо него мярка за закрила и настаняването отново в същото семейство. От анализа на събраните по делото доказателства и установената по-горе фактическа обстановка, а именно, че майката и бащата трайно са се дезаинтересовали от детето си и без основателна причина трайно не полагат грижи за него, следва правният извод, че по отношение на детето са налице основанията за настаняване извън семейството, посочени в т.1 и т. 2 на чл. 25 от ЗЗДт. Съдът приема, че родителите на детето не притежават необходимия родителски капацитет, обуславящ правилното му отглеждане и възпитание и формирането й като личност. Тяхното поведение сочи на липса на осъзната родителска отговорност.

На следващо място, с оглед изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. последно от ЗЗДт и предвидената по чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт поредност при определяне на 2 мерките за закрила на детето, съдът счита, че именно предложената от молителя мярка е най-подходяща за детето, а именно същото да бъде настанено за отглеждане в семейството на своите прабаба и прадядо по бащина линия. Към момента няма възможност за реинтеграция на детето в биологичното му семейство, поради което е необходимо да да бъде настанено в семейството на прародителите си, като по този начин ще се осигури възможността за отглеждането му в среда, близка до семейната. От съществено значение е наличната силна емоционална връзка между А. и баба му и дядо му, които познават неговите потребности и ще съблюдават за правилното му физическо, психическо и нравствено развитие.

По изложените съображения и като взе предвид положителното становище на ДСП-Провадия, изслушването на детето и ясното е недвусмислено желание на неговите баба и дядо да се грижат за внука си, съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Срокът за настаняване на детето следва да бъде в размер на три години.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 72/13.03.2020 г. по гр.д. № 74/2020 г. по описа на РС-Провадия мярка за закрила по отношение на А. М.

А., ЕГН:**********, изразяваща се в настаняване в семейството на Р. И. М., ЕГН:********** и А. Й. М., ЕГН:********** – баба на детето по бащина линия, на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.

НАСТАНЯВА детето А. М. А., ЕГН:********** за отглеждане в семейството на Р. И. М., ЕГН:********** и А. Й. М., ЕГН:********** – баба и дядо на детето по бащина линия за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в законна сила, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал.

1 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗДт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 4