Решение № 510 от 21.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Варна, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100100168 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото е иск на Ц. Н. Д., ЕГН**********, с адрес по делото *****, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-1892/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1873кв.м., находящ се в гр.

Варна, кв. ******, при граници по същите КК и КР имоти с №***, №***,

№***,

№***,

№***,

№*** и №***, за който терен в полза на ответника е издаден

АПОС №8941/30.03.2016г., но който се твърди да е собствен на ищеца по давност в периода от 2005г. до 2015г.

Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот ПИ с идентификатор №*** по КК и КР, одобрени през 2008г., находящ се в гр.

Варна, кв. ******. Твърди, че през м. април на 2005г. ищецът е установил владение върху терена, който към този момент бил изоставен и безстопанствен, като почистил храстите в него и го заградил с ограда (мрежа с метални колове). От същия момент до 2015г. и след това до завеждане на делото, ищецът непрекъснато, необезпокоявано и явно е владял земята, като полагал непрекъснато грижи за поддържането й в нормален вид и я почиствал редовно.

Така придобиването по давност станало с изтичането на 10-годишния срок, а именно през м. април 2015г.

Твърди, че въпреки горното едва през 2019г. за първи път е инициирал процедура за издаване на КНА по обстоятелствена проверка за собствеността си, но в хода на същата узнал, че теренът бил актуван като публична общинска собственост през 2016г., за което бил издаден АПОС №8941 от 30.03.2016г. от Община Варна. Ищецът поддържа обаче, че издаденият АПОС удостоверява несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по 1 никой от предвидените в чл. 2 от ЗОС способи, а позоваването от Общината на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не се отъждествява с реално конкретно придобивно основание.

По тези причини и с оглед спора за материално право между ответника и себе си, ищецът моли за отричане правата на ответника и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между страните, но счита иска за напълно неоснователен. Оспорва изобщо ищецът да е имал своително владение върху терена. Евентуално оспорва годността на терена да бъде придобиван по давност, тъй като бил публична общинска собственост.

Ответникът твърди, че ПИ №*** е част от поземлен имот, актуван през 1973г. като държавна собственост с АДС №11910 от 29.08.1973г. и АДС №978/1991г., който държавен имот съставлявал част от площадката на Хлебозавод-2 по КП на жк Изгрев и служил за дейността му, а понастоящем е част от местната транспортна улична мрежа. На осн. пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминали следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, а според на чл.8, ал.З от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. И тъй като процесният имот бил част от такъв държавен,след това общински имот, същият нямало как да се придобие по давност от ищеца. Защото според чл.86 ЗС (в редакция до 1996г.) съществувала правна забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост, а с мораториума, наложен с пар.1 от ЗД на ЗС, давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост е спряла да тече до 31 декември 2022г.

Ответникът твърди още, че спорният ПИ №*** съставлява част от ПИ 9554 по КП на м-ст „Сотира" от 2000г.; част и от ПИ 2626, 2625, 2624, 2620 и 2628 по Кадастрален план от 1973г. и част и от ПИ 11829, 11830, 11839 и 11840 по Кадастрален план от 1956г. Същият попада в обхвата на Заповед № РД-07-7706-204/08.08.2007г. на Областния управител на област - Варна, с която е одобрен план на новообразуваните имоти.Видно от регистъра на имотите към ПНИ, процесният терен попада в имот №9554, с площ 4845 кв.м., който целият е част от общинската улична мрежа. Като собственик на №ПИ 9554 в регистъра към КП от 2000г. е вписана Община Варна; вид територия – транспорт; начин на трайно ползване - местни пътища. С Решение № 1725-6/13.04.2005г. на ОбС - Варна е одобрен план за регулация и застрояване на с.о. Сотира, а по приетия ПРЗ, ПИ №*** попада в улична регулация и паркинг. Така няма как част от уличната мрежа на Варна да бъде придобита по давност.

Ответникът оспорва също и твърдението, че ищецът бил владял спорния терен в реални граници в периода 2005г.-2015г., като счита че имотът никога не е имал трайни граници, а е бил част от горепосочените по-горелми терени.

По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Издаден и приет по делото е АПОС №8941/30.03.2016г., в който спорния ПИ №*** е отразен като публична общинска собственост на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 от ЗП.

В актуалните скица и удостоверение за данъчна оценка на имота същият е отразен като общинска собственост на база цитирания АДС от 2016г.

На л.55-117 от делото са приложени преписи от повечето материали част от 2 административната преписка по издаването на АПОС №8941/2016г. Многото графични данни от преписката са взети предвид при изготвяне комбинираните скици към приетата СТЕ. Многото писма и кореспонденция, в т.ч. заявлението на ищеца за издаване на скица за снабдяване с КНА, последвало от издаване на АПОС, не съдържат свидетелстващи за правото на собственост данни. От останалите материали по преписката могат да се изведат следните:

Издаден и приет по делото е АДС №11910/29.08.1973г., издаден от ОбНС Варна, с който дворно място в м.Кемер дере, включващо терени №№11820, 11825, 11829, 11837, 11838, 11839 и 11840, което е държавна собственост още от 1970г. според записването, се предоставя за ползване на СД „Търговия“ за Хлебозавод – Варна 2, а самият АДС е издаден на осн. чл.21 от Правилника за „ДИ“, чл.63, ал.1 от ЗТСУ и зап. №91/06.10.1970г.

В графичната и регистърната части към ПНИ на м.Сотира, одобрен през 2007г., новообразуван имот НИ №9554 с площ 4845.20кв.м. (в чиято територия според СТЕ попада изцяло исковия ПИ №1699 по КП от 2008г.), е отразен като собственик: „общинска земя“, предназначение: „улица-алея“.

Заключението по приетата СТЕ съдът цени като обективно, базирано на всички изработени за процесния имот планове във времето и на личен оглед и геодезическо заснемане със съпоставка на картните данни, както и неоспорено от страните. От него се установява, че процесният ПИ №1699 съставлява част от площадка, отредена „за хлебозавод“ със Заповед №92/06.10.1972г. на предс. на ИК на ГНС (граници розов контур комбинирана скица на л.218); съответно се включва изцяло в площта и на УПИ, който е отреден „за хлебозавод-2“ със Заповед №9/23.01.1991г. на предс. на комисията по ТСУС (граници с червен контур комбинирана скица на л.219). В КП на м. Сотира от 06.03.2000г. на МРРБ ПИ №1699 попада в ПИ №9554 със собственик: община Варна, вид територия: транспорт, държавна пътна мрежа, местни пътища. В ПУП-ПРЗ на с.о. Сотира, одобрен с Решение №1725/13.04.2005г. на предс. на ОбНС-Варна процесният ПИ №1699 е част от територии за „паркинг; улично озеленяване; улична мрежа и нова улица през южната част“ (син и червен контур на комбинирана скица на л.218 от делото). В ПНИ на м.Сотира, одобрен със Заповед №РД-07-7706-204 от 08.08.2007г. на областния управител на обл.Варна, процесният ПИ №1699 попада изцяло в новообразуван имот НИ №9554 с площ 4845.20кв.м., който е с вписан собственик: „общинска земя“, предназначение: „улица-алея“ (червен и син контур на комбинирана скица на л.214 от делото). В последните действащи за територията КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-94/2008г. на ИД на АГКК-Варна, имот №1699 е отразен гафично (черен контур на скицата на л.218 от делото), като според вещото лице при изготвянето на тези КК и КР са налице грешки, непълноти и отклонение от реалните граници, конкретно за процесния терен. Обобщено заключението е категорично, че по предходните кадастрални и регулационни планови територията на спорния ПИ №1699 била отразявана неизменно като паркинг и/или част от уличната мрежа на гр. Варна, допреди неточния и грешен според експерта последен КП. Материализираните на място граници на исковия терен, не съвпадат с границите по КК и КР. В нито един описан от вещото лице план за процесния имот, особено с регулационно действие, ПИ №1699 не част от територия, собствена на частноправен субект.

Показанията на св. Й.Н. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като обективни. От тях се изяснява, че земята, която от 2006г. е ползвал Ц.Д., е около един декар и се намира срещу новия хлебозавод, граничи и с улица „Мир“, с „две кооперации“ и с „някакво място“.

От 2006г. свидетелят,още един човек „Х.“ и Ц.Д. работят в едно помещение точно срещу въпросния терен от един декар. През 2006г. въпросната земя била изоставена и частично оградена „към хлебозавода“ и от „долната страна към две жилищни кооперации“. През 2006г. Ц.Д. почистил мястото, оградил го от другите две страни, поставил врата и започнал да си складира строителните материали и скелета там. На вратата или в близост до оградения имот не били поставени обозначение или информация за имота. От 2006г. само Ц. бил ползвал земята, други лица свидетелят не е виждал там, не знае и да е имало спорове за имота. Преди и към 2006г. земята не била собствена на Ц.. Той ползвал мястото основно за 3 складиране.

Показанията на св. Х. Д. съдът цени цени по реда на чл.172 ГПК, но и като обективни. От тях се установява, че земята, която от 2007г. е ползвал Ц.Д., е един декар и се намира срещу новия хлебозавод. От 2007г. свидетелят, още един човек и Ц.Д. работят в едно помещение срещу въпросния терен от един декар. През 2007г. въпросната земя била изоставена и частично оградена „към хлебозавода“ и от „южната част… към морето“. През 2007г. Ц.Д. почистил мястото, оградил го от другите страни, поставил портал от 5 метра, който се заключвал с катинар и започнал да си складира строителните материали и скелета там. Ключове за вратата са имали само свидетелят, Ц.Д. и „Д.“. Свидетелят и колегата му Д. не ползвали терена, но си паркирали колите там. От 2007г. свидетелят не е виждал други лица да ползват мястото, не знае и да е имало спорове за имота. Преди и към 2007г. земята не била собствена на Ц.. Свидетелят не знае и дали Ц. е искал разрешение от някого, за да ползва мястото. Ц. никога не е казвал, че мястото е негово, а просто го почистил, заключил и го ползвал. Надписи или обозначителни табели пред или до имота не е имало никога.

Показанията на св. П.Б. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като непосредствени в съответната част. От тях се изяснява, че през 2013г свидетелят е посетил спорния имот, находящ се до хлебозавода, точно преди обръщача на автобусите. Към 2013г. имотът бил планиран от община Варна за паркинг. През 2016г. на място имало паркирани автомобили, но без отдаване за тази цел. Имало подход от улицата със свободен достъп; ограда нямало.

Част от терена била асфалтирана, друга част била обрасла с храсти. Посещението през 2016г. било последвано от актуване на имота от община Варна.

Показанията на св. С. П.а съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като трайни и непосредствени. От тях се установява, че през последните 10-15 години, през които свидетелката редовно минавала до него, както поради служебни задължения, така и защото има лозе „малко по-нагоре“, мястото се е ползвало като неограден паркинг с напълно свободен достъп, като дори самата свидетелка си е паркирала автомобила там, когато отивала до лозето си. Едва последните 2-3 години преди делото били поставени ограда и портал там. Не е виждала строителни материали и отпадъци там 10-15 години назад. Никога не е имало информационна табела до имота.