Решение № 73 от 17.03.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. ХАСКОВО, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело № 20235600100878 по описа за 2023 година

Гражданско дело № 878/2023 г., по описа на Окръжен съд – Хасково, е образувано по искова молба на ищците Г. Н. Г. и И. Н. Г.,чрез пълномощникът им адв. А. Х., против ответниците ЕТ “К.-50-Х. П.“ и Т. Р. Г..

ИЩЦИТЕ – Г. Н. Г. И И. Н. Г., чрез пълномощника си твърдят, че на 13.11.2006г. Г. Н. Г. придобил собствеността върху Поземлен имот с идентификатор № ************* по кадастралната карта на Д.град, одобрена със заповед № РД-1838/05.07.2006г. на изп. директор на АК София, с площ 1011 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), находящ се в гр.

Д.град с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19 том X peг. № 9141 дело № 1090 от 2006г. на нотариус Р.В. с peг. № 398 на Нотариалната камара, вписан с вх. № 5080 от 14.11.2006г. акт № 148 том XIII дело № 2977/2006г. в Служба по вписванията - Д.град. В момента на придобиването на собствеността върху същия недвижим имот Г. Н. Г. имал сключен граждански брак с И. Н. Г., поради което гореописаният недвижим имот бил придобит в режим на СИО. Върху собствения на Г. Н. Г. и И. Н. Г. недвижим имот към момента на придобиването му съществувала изградена сграда, представляваща Складова база, склад с идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1, която частично попадала в рамките на поземления имот и която не била предмет на нотариалния акт за продажба на недвижим имот № 19 том X peг. № 9141 дело № 1090 от 2006г. нито изцяло, нито частично, поради наличие на П.во на собственост върху сградата с титуляр друго лице, а именно ЕТ „К.-50-Х. П." ЕИК **********.

Твърди се, че на 17.11.2023 г. собственикът на сграда Складова база, склад с 1 идентификатор ********** със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1 - ЕТ „К.-50-Х.

П.‘‘, представляван от Х. М. Н. я продал на Т. Р. Г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129 том II peг. № 3674 дело № 317 от 2023г., вписан с вх. № 3388/17.11.2023г. акт № 181 том 11 дело 1683 в Служба по вписванията Д.град, за сумата от 80 000 лева, П.тена изцяло и по банков път.

В нарушение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от ЗС и константната съдебна П.ктика собственикът на постройката/сградата ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ не предложил първо на ищците като собственици на земята, върху която е построена сградата, да купят същата сграда. В резултат на това действие на ответника за ищците възниквал П.вото да изкупят сградата:

Складова база. Склад с идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1, находящ се в гр. **************, при същите условия, при които собственика на постройката я е продал на третото лице.

С изложеното се обосновава П.вния интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска съдът да признае П.вото/допусне на основание чл. 66 ал.1 вр. с чл. 33 ал.2 от ЗС изкупуване в полза на Г. Н. Г., ЕГН **********, и И. Н. Г., ЕГН **********, на недвижим имот: Складова база, Склад с идентификатор **********, със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1, находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.

В условията на евентуалност, в случай че искът по чл. 66 от ЗС бъде отхвърлен, се иска съдът да постанови решение, с което да признае П.вото /допусне изкупуване в полза на Г. Н. Г. и И. Н. Г., на идеалните части на поземлен имот с ид. ************* собственост на ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, както и да бъде признато П.вото/допуснато изкупуване в полза на ищците на намиращия се в същия поземлен имот недвижим имот Складова база, Склад с идентификатор ********** със застроена площ 790.00 кв.м., брой етажи: 1, находящ се в гр. **************", на цена от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.

ОТВЕТНИКЪТ- ЕТ „К.-50-Х. П.“-със седалище и адрес на ************ в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощника си, оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и иска същите да бъдат отхвърлени.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 66, ал.1 ЗС, вр. чл. 33 от ЗС, които били надлежно учредено и реализирано П.во на строеж; действителна сделка за продажба с предмет - суперфициарна собственост, сключена между суперфициаря и трето лице, както и имотът да не е бил предложен на евентуалния собственик на земята при действително уговорените условия. В конкретния случай не било учредено П.во на строеж относно процесната постройка в полза на ответника ЕТ „К.-50-Х. П.“ и затова складът не представлявал „суперфициарна постройка“ по смисъла на закона. Тоест ищците, ако се приеме, че са собственици, не били учредявали на ЕТ „К.-50-Х. П.“ П.во на строеж.

Излага се, че Х. П., в качеството си на едноличен търговец, придобила 2 собствеността върху сградата по силата на договор, сключен с нотариален акт № 199, т. 3, дело №1020/1997 год. на РС - Д.град, с който закупила склада от “С.“ ЕООД - в ликвидация гр. Д.град. От приложения към исковата молба нотариален акт №129, т.2,дело №317 от 17.11.2023 год. се установявало, че ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ е продал на втория ответник Т. Р. Г. спорния склад, като същият бил построен през 1945 год. съгласно документ за собственост № 199, т. 3, дело №1020/1997 год. на PC-Д.град и удостоверение за идентичност на имот, представени при извършване на акта. От своя страна ищците придобили според техните твърдения собствеността върху терена чрез договор за продажба с нот. акт №19, т.10, дело №1090 от 13.11.2006 год. Следователно към момента на евентуалното придобиване на терена от страна на ищците сградата била построена и никой никога не бил учредявал на ЕТ П.во на строеж, за да възникнат отношенията суперфициар-суперфициент.

Сочи се още, че придобивайки евентуалната собственост върху терена, ищците се съгласили със съществуващата върху него постройка, както и с възможната промяна на нейната собственост, тъй като не учредили П.во на строеж на конкретно лице, от което впоследствие да претендират изкупуване, какъвто бил смисълът и целта на уредената в чл.66 ал.1 от ЗС привилегия, аналогична на тази, от която се ползва съсобственика.

При тези фактически данни не можело да се приеме за установено по отношение на ищците, дори да се приеме че са собственици, П.вото им на изкупуване по чл. 33 от Закона за собствеността, тъй като не били налице предпоставките за изкупуване по чл. 66 ал. 1 от ЗС. П.вото на изкупуване по чл. 66 ал.1 ЗС било приложимо само в случаите, когато собственикът на земята е учредил П.во на строеж и суперфициарния собственик продава постройката на трето лице. В настоящия случай П.во на строеж върху земята не било учредено и не било налице хипотеза на отстъП.не П.во на строеж в полза на лице, което не притежава П.во на собственост върху земята.

На следващо място, сграда с идентификатор №********** със застроена площ от 790 кв.м. била разположена върху повече от един поземлен имот - върху имот с идентификатор №*************, за който имот ищците твърдяли собственически П.ва, върху поземлен имот с идентификатор №************, чиято собственост била на различно лице, като значително по-голямата част от склада се намирала в последния имот, т.е. в имота на третото лице, и по-малка част от постройката е изградена в предполагаемо притежаваната от ищците част. Също така много малка част от сградата била разположена и в трети терен.

С оглед на това се твърди, че се касае за изначално и независимо разделно придобиване на различни терени и попадаща върху тях сграда, а не до хипотеза, при която върху придобита земя е изградена постройка от лице, различно от собственика на земята. Тези усложнени по естеството си собственически отношения изключвали приложението на уредените в чл. 33 от ЗС П.вила, което било и причината при сключването на договора за продажба между ответниците нотариусът да не изиска представянето на декларация, удостоверяваща отП.вено към собствениците на терените предложение за купуване на сградата при идентични с договорените условия.

Освен това в хипотезата на чл. 66 ЗС П.вилата на чл. 33 ЗС се прилагали съответно 3 и доколкото не противоречат на общата уредба в чл.63-67 от ЗС. За да бъдат тези П.вила приложими било необходимо отношенията между собственика на земята и собственика на постройката да бъдат аналогични на тези в хипотезата на съсобственост - само когато притежателят на земята е учредител на П.во на строеж в полза на построилото сградата лице.

В отговора на исковата молба се сочи още, че разпоредбата в чл.66 ал.1 от ЗС е поставена в раздела на ЗС, уреждащ т.нар. ограничени вещни П.ва, каквито са П.вото на ползване на чужда вещ и П.вото на строеж. Систематичното място на уредбата допълнително потвърждавало извода, че регламентираното в посочената норма П.во на изкупуване, уП.жнявано съответно по реда на чл. 33 от ЗС, може да възникне единствено при учредена от собственика на земята суперфиция, а не при всички случаи, при които П.вото на притежание върху терена и постройката принадлежат на различни лица.

С тези доводи се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В срока за отговор ответникът ЕТ „К.-50-Х. П.‘‘ е депозирал втори писмен отговор, с който се изразява становище за недопустимост на предявените искове, поради лиП. на активна процесуална легитимация у ищците. По същество оспорва исковете като неоснователни.

Ответникът твърди, че П.водателите на ищците не били собственици на недвижим имот с ид. ************* – предмет на нот. акт за продажба на недвижим имот № 19 том X peг. № 9141 дело № 1090 от 2006г. на нотариус Р.В. с peг. № 398 на Нотариалната камара, вписан с вх. № 5080 от 14.11.2006г. акт № 148 том XIII дело № 2977/2006г. в Служба по вписванията - Д.град, поради което ищците също не придобили П.вото на собственост върху същия.

Излагат се фактически твърдения, че с АДС № 3267 от 18.02.1987 г. на основание чл. 148 от ППЗДС са актувани като частна държавна собственост сгради, построени с държавни средства, върху държавен недвижим имот включен в капитала на търговско дружество ,,С.‘‘ ЕООД гр. Д.град на основание Заповед № РД 41 -636/14.05.1997г. на МЗХП .

В тези сгради бил включен и процесният склад.

С нотариален акт №199 от 03.06.1997 г. Служба по Вписвания Д.град ,,С.‘‘ ЕООД, обявено в ликвидация със Заповед № РД 40-608/03.04.1997г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост и Решение от 11.04.1997г. на Окръжен съд-Хасково продало на ЕТ ,,К. 50 - Х. П.‘‘ сгради, в които е включен и процесния склад с 22 100/82 980 кв.м. ид.части от прилежащия към описаните сгради терен, а именно: място от 82 980кв.м., находящо се в град Д.град, попадащо в кв. 67, 72, 73, при граници север жилищни блокове, изток жилищни блокове и ,,М.‘‘ ЕООД Д.град, запад жилищни блокове и бул. ***********, юг- Заводски строежи.

С АДС № 516 от 31.10.1997г. на основание чл. 148 от ППЗДС бил актуван като държавен застроен терен с обща площ от 60 880 кв.м., находящ се в гр.Д.град , кв.67 ,72 и 73, 4 при граници на целия имот, север жилищни блокове , изток жилищни блокове и ,,М.‘‘ ЕООД Д.град, запад жилищни блокове и бул. ***********, юг- Заводски строежи. В АДС било отразено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество ,,С.‘‘ ЕООД Д.град .

С Договор от 09.01.1998г. на основание Споразумение от 09.12.1997г. между Министъра на промишлеността и Х. М. П. като ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ и съгласно чл. 268 ал.2 от ТЗ във връзка с чл. 32 от ЗППДОБП ,,С.‘‘ ЕООД в ликвидация продало на ЕТ ,,К. 50 Х. П.‘‘ 60 880/90 000 ид.ч. от застроен терен, целият с площ от 90 декара, находящ се в гр. Д.град, в квартали 67, 72 и 73 по П.на на гр. Д.град, при граници север жилищни блокове, изток жилищни блокове и ,,М.‘‘ ЕООД Д.град , запад жилищни блокове и бул. ******, югЗаводски строежи. Съгласно пар. 12 от ЗППДОБП нотариална форма за прехвърлянето на недвижим имот предмет на договора не е необходима .