Решение № 2835 от 04.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2835 гр. Пловдив, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330107648 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Л. Е. М. е предявила против З. Е. С. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗС и 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 1994/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена по реда на чл.

247 ГПК с Разпореждане № 32557/20.11.2024 г., издадени по ч.гр.д. № 319/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански състав, както следва: сумата от 2 498, 88 лв., представляваща стойността на припадащия се на ищцата съобразно собствените й ½ ид.ч. доход от отдаване под наем на имот с идентификатор № *** с площ от 4, 005 дка, категория 3, местност „К.“ в с. Г. к., имот с идентификатор № *** с площ от 2, 996 дка, категория 3, местност „В.“ в с. Г. к. и имот с идентификатор № *** с площ от 24, 235 дка, категория 3, местност „О.“ в с. Г. к., формирана както следва: сумата от 546, 63 лв. – ½ ид.ч. от наемната цена за една стопанска година по Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 г., сумата от 546, 63 лв. – ½ ид.ч. от наемната цена за една стопанска година по Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2020 г., сумата от 546, 63 лв. – ½ ид.ч. от наемната цена за една стопанска година по Договор за наем на земеделска земя от 29.07.2021 г. и сумата от 858, 99 лв. – ½ ид.ч. от наемната цена за една стопанска година по Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г., както и за сумата от 60, 48 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 04.11.2023 г. до 09.01.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на 1 заповедта за изпълнение – 09.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът са съсобственици при равни права от по ½ ид.ч. на следните недвижими имоти: имот с идентификатор № *** с площ от 4, 005 дка, категория 3, местност „К.“ в с. Г. к., имот с идентификатор № *** с площ от 2, 996 дка, категория 3, местност „В.“ в с. Г. к. и имот с идентификатор № *** с площ от 24, 235 дка, категория 3, местност „О.“ в с. Г. к.. Твърди, че страните са наследници на Е.

Й. С., който е придобил собствеността по отношение на имотите на основание Решение № 1003/03.02.1998 г. за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г. к., Община Б.. Сочи, че ответникът е сключил с „Китекс Агро“ ЕООД четири договора за наем на земеделска земя, които са сключени без нейно знание и съгласие за срок от една календарна година, както следва: Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 г. с годишна наемна цена от 35 лв./дка, Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2020 г. с годишна наемна цена от 35 лв./дка, Договор за наем на земеделска земя от 29.07.2021 г. с годишна наемна цена от 35 лв./дка и Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г. с годишна наемна цена от 35 лв./дка. Сочи, че на основание чл. 30, ал. 3 ЗС има право да получи припадащата й се ½ ид.ч. от получения доход от отдаване под наем на имотите, за заплащане на който ответникът е поканен с покана за доброволно изпълнение, връчена при отказ чрез частен съдебен изпълнител на 27.10.2023 г. Претендира присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение. С исковата молба оспорва възраженията на ответника, обективирани във възражението против издадената заповед за изпълнение. Сочи, че от възражението става ясно, че ответникът знае за договорите за наем и има контакт с наемателя. Твърди, че в договорите е предвидено задължение за наемодателя за почистване на необработваемите площи с цел включването им в допустимия обработваем слой, но същевременно е уговорено и задължение за заплащане на наемна цена. Счита, че в тежест на ответника е да докаже възражението си, че не е подписвал договорите за наем, като твърди, че последните са вписани в съответната Общинска служба „Земеделие“. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът З. Е. С. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.

131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че страните са съсобственици на процесните земеделски земи, както и че е сключил Договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 г. Твърди, че за периода от 2019 г. до 2022 г. преимуществено е живял в САЩ. Сочи, че на 31.07.2019 г. се е срещнал с управителя на „Китекс Агро“ ЕООД – И. К. и е сключил договорът за наем на земеделска земя с цел процесните три имота да бъдат почистени от избуялата в тях висока растителност, поради тяхното неподдържане и необработване в продължение на години. Сочи, че след тази дата не е осъществявал връзка с управителя на „Китекс Агро“ ЕООД като 2 последният е спрял да отговаря не неговите обаждания. Твърди, че не е сключил приложените към исковата молба Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2020 г., Договор за наем на земеделска земя от 29.07.2021 г. и Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г., като твърди, че подписите, положени на мястото на „наемодател“ не са изпълнени от него.

Оспорва да е получавал суми и по четирите договора за наем, поради което сочи, че не е получавал доходи от имотите, за да дължи съответна част от тях на ищцата. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС:

Възникването на претендираното от ищцата субективно притезателно се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от нейна страна на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. страните са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените в исковата молба квоти; 2. имотът да е отдаван под наем по силата на сключени от ответника договори за наем за процесния период при посоченото в исковата молба наемно възнаграждение, което е получавано от ответника.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни следните обстоятелства: че ищцата и ответникът са съсобственици при равни права от по ½ ид.ч. на следните недвижими имоти: имот с идентификатор № *** с площ от 4, 005 дка, категория 3, местност „К.“ в с. Г. к., имот с идентификатор № *** с площ от 2, 996 дка, категория 3, местност „В.“ в с. Г. к. и имот с идентификатор № *** с площ от 24, 235 дка, категория 3, местност „О.“ в с. Г. к..

Тези обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства.

От представеното по делото Решение № 1003/03.02.1998 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Родопи за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Г. к. е възстановено правото на собственост на Е. Й. С. на следните поземлени имоти: нива с площ от 4, 005 дка, трета категория, местност „К.“, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Г. к., нива с площ от 2, 996 дка, трета категория, местност „В.“, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Г. к., и лозе с площ от 0, 500 дка, трета категория, местност „О.“, имот № *** по плана за земеразделяне на с. Г. к..

По делото не е налице спор, че възстановените имоти са идентични с имот с идентификатор № *** с площ от 4, 005 дка, категория 3, местност „К.“ в с. Г. к., имот с идентификатор № *** с площ от 2, 996 дка, категория 3, 3 местност „В.“ в с. Г. к. и имот с идентификатор № *** с площ от 24, 235 дка, категория 3, местност „О.“ в с. Г. к..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Е. Й. С. е починал на 25.05.2017 г. и е оставил за свои законни наследници:

Л. Е. М. – дъщеря и З. Е. С. – син.

Следователно установява се, че страните са придобили собствеността по отношение на процесните имоти при равни права от по ½ ид.ч. на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.

Установява се, че по силата на договор за наем на земеделска земя от 31.07.2019 г. процесните имоти са отдавани под наем от З. Е. С. на „Китекс Агро“ ЕООД при договорено наемно възнаграждение от 35 лв. на дка за срок от една стопанска година 2019 г./2020 г. В разпоредбата на чл. 5 от договора е установено задължение за наемателя да почиства необработваемите площи от наетите с договора земеделски земи с цел включването им в допустимия обработвам слой.

С договор за наем на земеделска земя от 26.07.2020 г., сключен между З.

Е. С. и „Китекс Агро“ ЕООД, е постигнато съгласие, че процесните имоти се отдават под наем от З. Е. С. на „Китекс Агро“ ЕООД при договорено наемно възнаграждение от 35 лв. на дка за срок от една стопанска година 2020 г./2021 г.

С договор за наем на земеделска земя от 29.07.2021 г., сключен между З.

Е. С. и „Китекс Агро“ ЕООД, е постигнато съгласие, че процесните имоти се отдават под наем от З. Е. С. на „Китекс Агро“ ЕООД при договорено наемно възнаграждение от 35 лв. на дка за срок от една стопанска година 2021 г./2022 г.

С договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г., сключен между З.

Е. С. и „Китекс Агро“ ЕООД, е постигнато съгласие, че процесните имоти се отдават под наем от З. Е. С. на „Китекс Агро“ ЕООД при договорено наемно възнаграждение от 55 лв. на дка за срок от една стопанска година 2022 г./2023 г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил истинността, в частност автентичността, на предствените от ищеца писмени доказателства Договор за наем на земеделска земя от 26.07.2020 г., Договор за наем на земеделска земя от 29.07.2021 г. и Договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г., като с определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. съдът е открил на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване истинността, в частност автентичността, на представените от ищеца договори за наем. Разпределена е доказателствена тежест на ответника за установяване неистинността на оспорените документи.

В производството по делото оспорените договори за наем не са представени в оригинал от третото за правния спор лице „Китекс Агро“ ЕООД, въпреки положените процесуални усилия за това и наложената глоба на третото лице за неизпълнение на указанията на съда. В този смисъл е допуснато изслушване на съдебно-графологична експертиза, която да работи с 4 представените по делото копия на оспорените договори за наем.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнографологична експертиза се установява, че подписите, положени в представените по делото копия на договор за наем на земеделска земя от 26.07.2020 г. и договор за наем на земеделска земя от 28.07.2022 г. не са изпълнени от лицето З. Е. С., а подписът, положен в представеното по делото копие на договор за наем на земеделска земя от 29.07.2021 г. е изпълнен от лицето З. Е. С.

Вещото лице е посочило, че не може да посочи дали втората страница отговаря на първата страница от съответния договор, доколкото отговор на този въпрос може да бъде даден единствено при представяне на договорите за наем в оригинал. В съдебното заседание по изслушване на вещото лице последното е посочило, че е възможно втората страница от един договор да бъде представена като втора страница от друг договор, като това може да се установи само от оригиналите, като от тях може да се установи дали има техническо пренасяне на подписи или те са саморъчно положени в конкретния документ.

Разпечатката съдържа 35 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eec8b1a8-9832-4ae5-b907-8b08546f60f6