Определение № 147 от 05.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. София, 05.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110135223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Подаденa e молбa с вх. № 368223 от 11.11.2025 г. от Д. Г. Г., чрез адв. Р. Т. за изменение на решение № 17201 от 24.09.2025 г. постановено по гр. д. № 35223/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че неправилно били изчислени присъдените на ответника разноски. Изложени са твърдения, че разноските на ответника неправилно били изчислени от сумата от 3500 лв., а не от 2000 лв., доколкото това била сумата съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Насрещната страна Х. Белостойнев взема становище за неоснователност на молбата, тъй като намира, че разноските по делото са правилно присъдени съобразно фактическата и правната сложност на делото.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 17201 от 24.09.2025 г. постановено по гр. д. № 35223/2024 г. по описа на СРС, 39 състав е осъден Х. Ст. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес *******, чрез адв. С. Д. да заплати Д. Г. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес ******, чрез адв. Р. Т., по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за 1 претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено мнение в резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от изявления на ответника публикувани в статия на 12.06.2019 г. в https://4vlast-bg.com/, със заглавие „Любовна драма пред съда в Самоков! Прокурор Х. Б. удари жена:

„Нападна ме с нож, не ме оставя на мира“ с твърдения в интервюто: „Тя ме нападна с нож.“, „Сигурно щеше в кабинета ми да ме заколи.“, „Но тя ме предизвика, нападна ме с нож пред съда.“, „Аз бях нападнатият и атакуван.“, като е отхвърлен иска за главница за неимуществени вреди за сумата над уважения размер от 2500 лв., до пълния претендиран размер от 5010 лв., едно със законната лихва от 13.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата. С решението е осъден Х. Ст. Б., да заплати Д. Г. Г., по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството, доброто име и създаване на негативно обществено мнение в резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от изявления на ответника публикувани в статия на 13.06.2019 г. в https://4vlastbg.com/, със заглавие „Д. Г. с хематоми и охлузвания след атаката на прокурор Б. в Самоков, ченгета вардеха пред вратата й в болницата“ с твърдения в интервюто: „… заплаши, че ще ме срине със земята, и го направи.“, „Тази жена ме изнудваше по всякакви начала. Заплахите бяха свързани със семейството ми, със службата ми и с бъдещите ми политически планове.“, „Тормозът беше ежедневен. Заплашваше ме, че ще ми развали семейството, кариерата ми и целта й беше да ме срине със земята и вече я осъществи.“, като е отхвърлен иска за главница за неимуществени вреди за сумата над уважения размер от 2500 лв., до пълния претендиран размер от 5010 лв., едно със законната лихва от 14.06.2022 г., до окончателното плащане на сумата. С решението е осъден ответника Х. Ст. Б., да заплати Д. Г. Г., на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2567.31 лв. - разноски в исковото производство. Също така с решението е осъдена Д. Г. Г. да заплати на Х. Ст.

Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1753.49 лв. - разноски в исковото производство.

Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед 2 изхода на спора дължимото на ответника възнаграждение. Следва да се посочи, че в случая противно на твърденията на ищцовата страна по делото от страна на ответника са представени два договора за правна защита и съдействие сключени между ответника и неговия процесуален представител.

Първият договор е от 30.11.2024 г. с договорено възнаграждение в размер на 2000 лв., което било заплатено в брой, който договор е приложен към отговора на исковата молба и е връчен на ищеца с определението за насрочване на 10.02.2025 г., а вторият договор е от 04.12.2024 г., с договорено възнаграждение в размер на 1500 лв., което било заплатено в брой, който договор е представен в открито съдебно заседание проведено на 24.02.2025 г., в което заседание са присъствали, както ищеца, така и процесуалния му представител. В случая от страна на ищцовата страна не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК . За задължението на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК е ирелевантно дали адвокатското възнаграждението е договорено с един или с два договора за правна защита и съдействие, като за отговорността за разноски е от значение, че възнаграждението е било заплатено на един адвокат, осъществил защита по делото пред съответната инстанция, като не съществуват ограничения страните с допълнителен договор да предоговорят неговия размер, какъвто е настоящият случай.

Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото в случая от представени доказателства по отношение на ответника се установява реалното заплащане на адвокатското възнаграждение в общ размер от 3500 лв., то именно от този размер следва да се изчисли дължимото възнаграждение съобразно изхода на спора. В случая с оглед частичната неоснователност на исковите претенции на ответника се дължи сумата от 1753.49 лв. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 368223 от 11.11.2025 г. от Д.

Г. Г., чрез адв. Р. Т. за изменение на решение № 17201 от 24.09.2025 г. постановено по гр. д. № 35223/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4