Решение № 4845 от 13.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46493/2025
- Вид
- Решение № 4845
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 146744 от 23.09.2025 · ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
- Разпореждане № 151192 от 01.10.2025 · ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
- Определение № 46665 от 10.11.2025 · ГЕРГАНА ИВАНОВА КРАТУНКОВА
- Разпореждане № 1643 от 07.01.2026 · СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4845 гр. София, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110146493 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са от Т.С. ЕАД срещу М. З. Й. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д ****/2025 г. по описа на РС Ш: 2722,73 лева главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за топлоснабден имот с адрес: гр. С, жк. О*, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, аб. №****** за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.; 498,94 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 17.07.2025г.; 41,26 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.12.2022 г. до м.04.2024 г.;
9,51 лева мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 17.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за процесния период топлинна енергия, а потребителят не я заплатил в 45-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което е изпаднал в забава. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че е 1 собственик на процесния имот, но твърди, че доставената от ищцовото дружество топлинна енергия не е на посочената в исковата молба стойност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „д“ ООД не изразява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От свързаното с настоящото ч.гр. д. № ****/2025 г. на РС-Ш, се установява, че ищецът ТС ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. З. Й. за заплащане на сумите както следва: 2722,73 лева главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за топлоснабден имот с адрес: гр. С, жк. О*, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, аб. №****** за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г.; 498,94 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 17.07.2025г.; 41,26 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода от м.12.2022 г. до м.04.2024 г.; 9,51 лева мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 17.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от 30.07.2025 г. до окончателно изплащане на сумите. Съдът е уважил изцяло заявлението като е издал заповед за изпълнение от 31.07.2025 г. След постъпило възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на същата.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, 2 предложени от топлопреносното предприятие.
По делото не е спорно, а и от приетия в хода на съдебното дирене препис от Нотариален акт за № ***, том LIV, дело № ****** г. се установява, че ответницата Й. е собственик на процесния имот с адрес: гр. С., жк. О*, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния период е именно ответницата като собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост. Както беше посочено по-горе обстоятелствата, че процесната сграда е топлоснабдена, както и че ищцовото дружество е доставило през процесния период топлинна енергия в топлоснабдения имот на стойност 2434,14 лева са безспорни по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № *******, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
По делото не е спорно, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № *******, е била присъединени към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество индивидуализирани в исковата молба, на посочената стойност, че третото лице - помагач е извършило услуга дялово разпределение на посочената стойност.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният 3 обект, се извършва от третото лице - помагач съгласно договор. При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за исковия период. За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребителя и приложени по делото.
Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. В имота е имало 2 монтирани отоплителни тела – хол и кухня и съответно са монтирани два топлоразпределителя с ампули. За периода 22-23 г. ампулите не са били подновени и за този период е изчислен служебен разход на максимална мощност, съгласно чл.61т.6.5 от НТ. За периода 2023-2024 г. уреда в кухнята е сменен и отчетен . В хола няма монтиран нов уред и ще изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61 т. 6.5 от НТ. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Процесният имот с адрес жк. О-*, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **, с абонатен номер *******, има отопляем обем по проект 126 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 25.01.1991 г, предаден от председателя на домсъвета на ищеца Т.С. ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване . То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация – т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа: ТЕ за отопление включваща топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела) и ТЕ за загряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела 4 именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 2882,23 лв., като с оглед диспозитивното начало искът за сумата от 2722.73 лева следва да се уважи в пълния предявен размер, ведно със законна лихва от 30.07.2025 г. до окончателно плащане на вземането.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eec81d70-d230-4fab-965f-7ef2777778e0