Решение № 251 от 25.09.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. С., 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500338 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Ф. Г. ЕГН ********** против решение № 72 от 30.05.2025 г. на Районен съд - З. по гр.д. 96/2024 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за допускане на основание чл. 344, ал. 1 ГПК вр. чл. 34, ал. 1 ЗС извършването на съдебна делба между Ф. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.

„Н.“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 10; К. Ф. Г. с ЕГН **********, с адрес: обл. П., общ.

Б., гр. Б. ул. „А.“ № 13; Л. Ф. Г. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр.

Н., ул. „А. С.“ № 67 и Л. Ф. Г. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр.

Н., ул „Н.“ № 4, вх.Б, ет. 3, ап. 10, на следния имот: СГРАДА с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., общ.

Н., обл. С., одобрена със Заповед № ЛД-18-75/19.11.2021 г. на изп.директор на АГКК, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ от 107 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ************.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Не споделя изводите на съда, че въпросната сграда била съсобствена единствено между съделителката Ф. Г. и Л. Г., поради което не може да бъде допусната до делба. Счита, че този извод е плод на погрешно прилагане на института на съпружеската имуществена общност. Поддържа, че в една част 1 мотивите на съда са толкова противоречиви, че на практика не позволяват да се установи действителната воля на съда, докато в друга е формиран извод относно правен факт, който изобщо не е предмет на делото. Припомня, че случаят касае института на разпореждане с вещ от съпружеската общност чрез сделка, извършена от единия съпруг. В тази насока поддържа, че изложените доводи на съда са изцяло неотносими към настоящия казус. Акцентира върху това, че процесната сделка не е нищожна, като изобщо не става въпрос за нищожност, а за тълкуване какво е прехвърлил общият наследодател от въпросната къща, когато е бил в брак. Съдът не е дал правилен отговор на въпроса възможно ли е по време на брак съпругът да прехвърли своята идеална част от вещ, която се намира в режим на СИО. Поддържа, че в тази връзка са изложени изцяло нелогични доводи и в пълно противоречие с института на съпружеската имуществена общност. Отговорът на въпроса дали процесната къща е в режим на съсобственост между страните, зависи от съобразяването на правната стойност на извършената сделка. Приживе, наследодателят Ф. А. Г., със съгласието на съпругата си Ф. С. Г., прехвърля 1/2 ид.ч. от описаната къща в полза на дъщеря си Л. Ф. Г.. Тази сделка не е нищожна, като същевременно сочената съдебна практика не е относима, тъй като касае извършването на сделка с целия имот от единия съпруг в полза на трето лице без съгласието на другия съпруг. Поддържа се, че спецификата на настоящия казус се отнася до съобразяване каква е действителната воля на страните в описаната сделка, с която се прехвърля 1/2 идеална част от спорната къща и в този смисъл процесната сделка се нуждае от тълкуване.

Именно съобразяване на правната същност на режима на съпружеската имуществена общност с общия режим на обикновена съсобственост дава отговор каква е била действителната воля и какво в действителност е прехвърлено в полза на ответницата Л. Г., по съпруг Г.. Жалбоподателят припомня, че СИО като правно понятие по нашето действащо право е въведено със СК от 1968 г. Този правен институт е възпроизведен в СК от 1986 г., както и в настоящия СК от 2009 г. Съдебната практика и теория са категорични относно основните характеристики на съпружеската имуществена общност - тя е бездялова и неделима и в този смисъл особено съвместно притежание на съпрузите. Това обуславя съдилищата да следят, както за съвместната процесуална легитимация, така и за режима на разпореждане с части от нея, когато прилагат материалния закон. Вещите и правата върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи само когато са придобити по време на брака, в резултат на съвместен принос. Процесната къща е придобита по време на брака. По делото няма събрани доказателства, че преживялата съпруга има по-голям принос в придобиването на процесната къща, следователно приносът им е равен. При обикновената съсобственост всеки съсобственик има определена идеална част от общата вещ, с която може самостоятелно да се разполага, докато СИО е различен тип съпритежание.

Общността на съпритежанието се изразява в това, че двамата съпрузи нямат ясно изразени дялове, нямат обособени лични части в съпритежанието, с което 2 да могат да се разпореждат. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, изречение второ СК ясно дефинира този принцип. Дяловете се обособяват едва след прекратяването на брака. Според жалбоподателя следва да се съобрази и обстоятелството, че към момента на сделката е действал СК от 1985 г., отменен със СК от 2009 г. В отменения СК принципът за неразделност на СИО е идентичен. Невъзможността, докато трае бракът, всеки съпруг да се разпорежда с дела, който би получил след прекратяването му от СОИ, е закрепен в чл. 22, ал. 1 СК (отм.). Поддържа, че, съобразявайки тези принципни положения, волята на прехвърлителя следва да се тълкува, че на 14.03.1991 г. наследодателят на страните, със съгласието на своята съпруга, е прехвърлил в полза на своята дъщеря ½ идеална част от притежаваната към този момент СИО върху процесната къща, а не ½ ид.ч. от тази къща. Счита се, че прехвърлителната сделка би произвела своето действие, дори и съпругата да не беше участвала в нея. Следователно, другата идеална част от СИО е останала в обща собственост на съпрузите. След смъртта на наследодателя Ф.

Г. СИО е прекратена по силата на закона, поради което в наследството се включва 1/2 ид.ч. от къщата с идентификатор ***********. Тази ½ ид. ч. следва да се включи в делбената маса, в резултат на което и да се допусне до делба между страните в настоящия процес.

Поради изложеното се търси отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на друго, с което до делба се допусне и процесната сграда с идентификатор ***********. Претендират се разноски.

Не се правят доказателствени искания.

В останалата част - по отношение на допуснатите до делба имоти, както и в отхвърлителната част по отношение на движима вещ ловно оръжие гладкоцевна пушка, модел „ИЖ 27“, калибър 12, с № 9307744, решението е влязло в сила като необжалвано.

От страна на въззиваемите Ф. С. Г. с ЕГН **********, Л. Ф. Г. с ЕГН ********** и Л. Ф. Г. с ЕГН ********** е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Поддържа се, че фактическата обстановка е правилно изяснена и въз основа на нея правилно е приложен материалният закон. Акцентира се върху това, че при тълкуване на процесния договор, ясно се вижда, че наследодателят на страните прехвърля собствената си идеална част, като това е станало със съгласието на съпругата му към правнорелевантния момент. Обективираната в нотариалния акт сделка не е оспорена и е произвела своето правно действие, като частта на общия наследодател Ф. Г. е прехвърлена. Поддържа се, че процесната сделка е самостоятелен вид възмезден договор, с който се прекратява съсобствеността върху общата вещ - чл. 69 - 80 ЗН, чл. 35 ЗС, чл. 202 ЗУТ и ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК. Договорът за делба има вещнопрехвърлително действие за предмета на делбата - притежаваните в съсобственост идеални части от делбения имот /или имоти/ се превръщат в право на собственост върху 3 отделни реално обособени обекти и общото имущество се разпределя между съделителите съобразно правата им в съсобствеността. Ако идеална част от съсобствения имот се притежава в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, материалноправното изискване за действителност на доброволната делба в чл. 75, ал. 2 ЗН следва да се тълкува във връзка с покъсно приетия СК и отстъпва на въведения с кодекса специален режим на съпружески имуществени отношения. СК е нов и специален закон по отношение на ЗН. По-късно приетите и влезли в сила правни норми въздействат върху приложното поле и съдържанието на заварените норми.

Последиците от неучастието на единия съпруг в договора за делба, когато идеална част от делбения имот се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, са различни в зависимост от това дали имотът е получен в дял от съпруга - съделител или от друг от съделителите. В първия случай договорът за делба е придобивна сделка и участие на другия съпруг не е необходимо - арг. от чл.21 от СК. Във втория случай договорът за делба за прехвърляне на правото на собственост е акт на разпореждане с притежаваната в съпружеска имуществена общност идеална част от имота и не е нищожен, а относително недействителен спрямо неучаствалия съпруг, на осн. чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. З СК, отм./. Доброволната делба, извършена без участие на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл. 75, ал.

2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е от съделителите. Единствено в случай че делбеният имот не е поставен в дял на съпруга - съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него по реда на чл. 24, ал. 4 СК /чл. 22, ал. З СК, отм./. С уважаване на конститутивния иск по чл. 24, ал. 4 СК вещнопрехвърлителното действие на договора за делба отпада изцяло и делбата следва да се извърши отново.

Счита се, че явно и небудещо никакво съмнение е, че в настоящия казус съпругата /преживелият съпруг/ на Ф. А. Г. не оспорва процесната сделка.

Напротив, тя е съгласна с нея и е желала правните й последици. Така, доколкото единият съпруг се е разпоредил със своята идеална част от имота, то другата идеална част остава лично имущество на Ф. С. Г. и не е наследяема от ответника, доколкото последният не е в родствени връзка с нея, тъй като е дете от друг брак на К. Ф. Г.. Затова за правилни и законосъобразни се считат изводите на Районен съд – З., че разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт № 13, т. XI, н.д. 47/1991 г., е извършена при действието на Семейния кодекс от 1985 г., отменен с § 3 от ПЗР на Семеен кодекс, обн. с ДВ бр. 47/2009 г., в сила от 01.10.2009 г., поради което приложима е разпоредбата на чл. 22 СК / отм/. Освен това, СК от 1985 г. предвижда имуществените отношения между съпрузите да се уреждат единствено в режим на съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е бездялова съсобственост, съпритежание на вещни права от съпрузите, при равни права.

Този характер на съсобствеността изключва възможността някой от тях, 4 докато трае бракът им, да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на съпружеската имуществена общност. Разпореждането с общото имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. Само в тези случаи разпореждането е валидно и произвежда незабавно действие, т.е. желания транслативен ефект. Съвместното разпореждане не винаги означава двамата съпрузи да извършват заедно правните действия, възможно е разпореждането да се извършва само от единия от тях, но с изрично писмено с нотариална заверка на подписа пълномощно от другия съпруг.

Разпореждането с общо имущество следва да се разбира като правни действия, насочени към прехвърляне, видоизменяване, ограничаване или прекратяване правото на собственост, ограничаване или прехвърляне на ограничено вещно право или обременяване с такова право като сключване на договор за ипотека. В тази категория правни действия са всички разпоредителни сделки - продажба, замяна, дарения, алеаторен договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, datio in solutum. Ако разпореждането с вещното право върху обща недвижима вещ е извършено само от единия съпруг, законодателят - с разпоредбата на чл.