Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3977 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 980/2023
Вид
Решение № 3977
Подписан
04.10.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3977 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330100980 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът П. Н. Б. ЕГН **********, чрез .... С. Н., със съд. адрес: гр.

П....., ул.“Й...... Г......... е поискала от съда: да прогласи спрямо „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ №2, офис 73Г, нищожността на клаузата по договор за паричен заем №............, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 1 257,90 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем от .............. по силата на който били предоставени заемни средства в размер на 2 000,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32 % и ГПР 49,37 %. Твърди, че ищецът дължала и такса експресно разглеждане в размер на 1 257,90 лв., като таксата следвало да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит до 20 мин. Клаузата заобикаляла закона и накърнявала правата на страните в облигационното правоотношение.

Заемателят бил принуден при необходимост от разглеждане на заявката за срок, по-кратък от този по обикновената заявка, да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане била във фиксиран размер 1 257,90 лева. Липсвала каквато и да е 1 еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В предложението за сключване на договора размерът на тази такса не бил посочен, тоест лицето не било запознато с размера преди самото сключване на договора. Съдържало се позоваване на чл.144, т.9 ЗЗП за неравноправност на клаузата, както и на чл.146, ал.1 ЗЗП относно нищожност на клаузата. С тази такса се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга, тоест таксата представлявала скрит разход по договора, заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Макар да била предвидена като такса за експресно разглеждане, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, каквато не била. Поради невключване на тази такса в ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Посочва се съдебна практика по дело С-453/10. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водила до недействителността на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било изпълнено изискването и на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени изискванията по ЗПК.

Това водило до недействителност на договора на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и т.10.

Договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като липсвал и погасителен план. По силата на чл.23 ЗПК когато не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и ГПР, договорът не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.1, ал.3 от договора за кредит, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане по договор за кредит от ............ като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските кредити, както и за осъждане на ответника да върне сумата от 1 257,90 лв. платена такса за експресно разглеждане по договор за кредит от ............ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва. При сключване на договора на лицето бил представен Стандартен европейски формуляр, описващ всички условия по договора. Договорът бил изцяло погасен от ищцата. Исковете били неоснователни. Неоснователни били твърденията на ищцата относно наличието на нееквивалентност между размера на таксата за експресно разглеждане и извършената услуга. Потребителят имал възможност сам да реши дали да се възползва от тази услуга, тя била допълнителна услуга, клиентът доброволно избрал да я ползва. Не заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Тази клауза фигурирала в договора поради изрична негова заявка, а не била едностранно наложена от ответника. Претендирани са направените по делото разноски.

2

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 20.08.2019 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ............. по силата на който е отпусната парична сума в размер на 2000,00 лв., при ГПР – 49.37 %, лихвен процент – 40.32 %. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние.

В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1 257,90 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Доколкото в договора е посочено, че заемателят е избрал да се ползва от услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на кредита, то се налага извод, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 1 257,90 лв. или в случая повече от 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното установителният иск ще бъде уважен.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, следва да й се присъдят 3 разноски в размер на 50,00 лв. заплатена държавна такса. По делото ищецът се е представлявал от ........ С. Н., който е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 400 лева, което ще му се присъди.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от договор за кредит №.............., сключен между П. Н. Б. ЕГН **********, чрез ........... С. Н., със съд. адрес: гр. П........, ул.“Й...... Г...... и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ №2, офис 73Г, обективирана в чл.1, ал.3, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 1 257,90 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално - правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ №2, офис 73Г, да заплати на П. Н. Б. ЕГН **********, чрез ........... С. Н., със съд. адрес: гр. П........... ул.“Й...... Г............., сумата в размер на 50,00(петдесет) лева направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, бл.АТЦ, „Силвър център“ №2, офис 73Г, да заплати на ......... С. К. Н., с адрес на практика: гр. П...., ул.“Й....... Г............ на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________

4