Решение № 424 от 11.08.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Велико Търново, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря М. ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500434 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Община Стражица въззивна жалба против Решение № 304/12.03.2025г. , постановено по гр.д. № 29/2024г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, с което е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл.410,ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, че ОБЩИНА СТРАЖИЦА , БУЛСТАТ 000133972 , със седалище и адрес на управление гр.

Стражица, п.к.5150, ***, представляван от Йордан Цонев кмет дължи на

ЗЕАД

„Булстрад

Виена

Иншурънс

Груп“,

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, със законни представители Теодор Илиев Илиев, Иво Иво Груев сумата от 190,23 лв. (сто и деветдесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща причинени имуществени вреди на лек автомобил “Тойота” с рег.№ СВ 0677 АС при ПТП на 05.10.2022г., при движение в гр. Стражица по ул.“Кирил и Методий“, в близост до № 5, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 19.10.2023г. и до нейното окончателно изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 976/30.10.2023г. по ч.гр.дело № 2187/2023г. по описа на ГОРС, с присъдени разноски съобразно изхода на спора. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва : Ищецът не е доказал, че е настъпило твърдяното от него ПТП, в следствие на което е настъпила увреда 1 на гумата на посочения в исковата молба лек автомобил. Според жалбоподателя представените от ищеца документи, с които той цели да установи настъпването на процесното ПТП, нямат безспорна доказателствена сила по отношение отразените в тях факти и обстоятелства. Водачът на процесния автомобил не е подал сигнал на телефон 112 за настъпилото ПТП и такова не е регистрирано за датата, на която се твърди да е настъпило, на територията на град Стражица. Според жалбоподателя, той самият е доказал, че стопанисва и поддържа процесния път, след като е представил доказателства за извършен ремонт на същия година преди твърдяното за настъпило ПТП. Развиват се подробни съображения като се отправя молба до съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на ответникът по въззивната жалба заема становище за нейната неоснователност, оспорва наведените в жалбата доводи и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът “ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” ЕАД, ЕИК:000694286 гр. София твърди, че на 05.10.2022г. Теомира Х. Монева управлявала лек автомобил “Тойота” с рег.№ СВ 0677 АС в гр. Стражица. По време на движението си по ул.“Кирил и Методий“, в близост до № 5, управляваният от Монева автомобил преминал през дупка на пътното платно, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. Ищецът твърди, че за увредения автомобил е била сключена застраховка “Каско” под формата на 2 застрахователна полица № 4704221510000261 с период на валидност 26.08.2022г. - 25.08.2023г. По подадено от Теомира Х. Монева заявление в ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД била образувана застрахователна преписка № 470422222254146 и било установено, че вследствие на настъпилото на 05.10.2022г. пътно - транспортно произшествие била увредена задна дясна гума „Michelin Primacy 205/55/R16“. Твърди се, че общата стойност на причинените от длъжника имуществени вреди на застрахования лек автомобил “Тойота” с рег.№ СВ 0677 АС, представляваща сбор на стойностите на вложените за възстановяването им консумативи и труд възлязла на 190,23лв., която сума била изплатена на 10.10.2022г. от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД на собственика на лекия автомобил Теомира Х. Монева, чрез превод по посочена банкова сметка.

Предвид обстоятелството, че посоченото пътно транспортно произшествие е настъпило по пътен участък, за който Община Стражица не е изпълнила задължението си да го поддържа или поне да го обезопаси по някакъв начин, ищецът счита, че тя следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. В случая намиращата се на пътното платно дупка представлявала според ищеца препятствие по смисъла на ЗДВп, което е създавало опасност за движението. Проявеното бездействие на служителите на длъжника е в пряка причинна връзка с настъпването на вредите по автомобила. Предвид това, че е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилите в следствие на процесното ПТП вреди, съгласно чл.410, ал.1 от Кодекса за застраховането, ищецът суброгирайки се в правата на увреденото лице, отправил претенция към ответника ОБЩИНА СТРАЖИЦА ЕИК:000133972 с писмо, получено на 12.12.2022г., да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение. Това не било сторено, като ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 20234120102187/2023г. по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица. На основание чл.410 ГПК, срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която той подал писмено възражение, че не дължи претендираната сума. В тази връзка и на основание чл.422, ал.1 ГПК, ищецът отправя молба към съда да постанови решение, с което да се признае, че ОБЩИНА СТРАЖИЦА дължи на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА

ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК:000694286 със седалище в гр.София и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изп.директори Теодор Илиев Илиев и Иво Ивов Груев сумата от 190,23 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил “Тойота” с рег.№ СВ 0677 АС при ПТП на 05.10.2022г., при движение в гр.Стражица по ул.“Кирил и Методий“, в близост до № 5, ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 19.10.2023г. и до нейното окончателно изплащане, като се присъдят направените в настоящото производство разноски, както и тези, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 20234120102187/2023г. по описа на Районен съд гр.Горна Оряховица в общ размер на 425,00лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът ОБЩИНА СТРАЖИЦА оспорва исковата претенция. Твърди, че не е съставен 3

Протокол за ПТП на място от органите на МВР. В Община Стражица също не са постъпвали сигнали за необезопасени и необозначени дупки в посочения участък. Оспорва доказателствената сила на представения документ „Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт" на водача на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, по отношение на отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие, свързани с времето, мястото и начина на настъпването. Заявява, че 11 месеца преди настъпване на твърдяното ПТП е извършен основен ремонт на цялата улица „Кирил и Методий" в град Стражица. Навежда подробни съображения и моли съда да отхвърли предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установяват твърденията на ищеца за сключена застраховка „Каско на МПС“, за заведена преписка по щета във връзка с увреждане на застрахования автомобил на територията на гр.

Стражица, за наличието на увреда на автомобила и изплатено на собственика му застрахователно обезщетение.

От заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза се установява размерът на вредите, настъпили по процесния автомобил, както и евентуалният механизъм на настъпване на произшествието, при което се твърди да са получени.

По делото като свидетел е разпитана присъствалата към момента на установяване на повредата на процесното МПС лек автомобил “Тойота” с рег.

№ СВ 0677 АС свидетелка М. П. Същата не удостоверява с показанията си фактите, които ищецът твърди, както и отразените в представената по делото декларация факти относно мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП. В декларацията са посочени точно място и начин на настъпване на произшествието - гр. Стражица, ул. „Кирил и Методий “№ 5, при преминаване през дупка на пътното платно. При разпита си в съдебно заседание П. посочва, че са установили спуканата гума на автомобила, докато са се движели на територията на град Стражица, малко преди изхода на града. Не посочва автомобилът да е преминал през каквото и да е препятствие на пътя, както и не посочва точно кога, по какъв начин и къде е настъпила повредата по гумата. Свидетелката не посочва и че на мястото, посочено в декларацията, към момента на преустановяване движението на автомобила е имало дупка на пътното платно.

Така самата свидетелка не само не потвърждава констатациите в съставената от застрахованото лице декларация за настъпване на процесното ПТП, а и ги разколебава. Така представената декларация е частен свидетелстващ документ, който удостоверява изгодни за страната, която го представя факти.

При липсата на признание от страна на ответника на удостоверените в документа факти, той не го обвързва и не може да послужи като доказателство за настъпването им. Съдът намира, че от представените ищеца доказателства не се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД за настъпване на вредите, чиято обезвреда се търси.

В тежест на ищеца е възложено да докаже предпоставките за уважаване на регресната му претенция с правно основание чл. 410 от КЗ, предявена в рамките на производството, започнало като заповедно. Неизпълнението на 4 тази негова задача влече санкцията на отхвърляне на исковата му претенция.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неправилност на първоинстанционното решение в неговата цялост. Същото следва да се отмени и претенцията да бъде отхвърлена.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за водене на делото пред двете инстанции, а именно – по 150 лв. възнаграждение за двете инстанции.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 304/12.03.2025г. , постановено по гр.д. № 29/2024г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица, вместо което ПОСТАНОВЯВА: