Решение № 179 от 14.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. В., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20233110103871 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Ч. А. М. срещу Е. К. кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответницата:

1) сумата от 12 326,09 лв., представляваща сбор от присъдени суми с решение по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., от които 4027,83 евро главница, 1031 евро лихва за забава и 218,73 лв. законна лихва, за които е издаден изпълнителен лист от 07.12.2022 г., цедирани от М. В. Д. на Е. К. с договор за цесия от 09.12.2022 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ З. Х., като погасени чрез прихващане с насрещните му вземания по изп. лист от 31.08.2021 г., издаден по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В., включващи сумата от 18 449,81 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от общо 5507,89 лв. за разноски, за събиране на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Я.;

2) сумата от 2217,35 лв., представляваща съдебни разноски по в.гр.д. № 1737/2022 г. по описа на Окръжен съд – В., за събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ З. Х., въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2023 г., издаден по гр.д. № 19107/2019 г. по описа на Районен съд – В., цедирани от М. В. Д. на Е. К. с договор за цесия, като погасени чрез прихващане с непогасения остатък от насрещните му вземания по изп. лист от 31.08.2021 г., издаден по т.д. № 1750/2018 г. по описа на Окръжен съд – В., за сумата от 18 449,81 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018 г. до окончателното изплащане, и сумата от общо 5507,89 лв. за разноски, за събиране на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Я..

Твърди се в исковата молба, че с писмо изх.№ 2957/02.02.2023 г. на ЧСИ С. Я. на ищеца е било съобщено, че по искане на ЧСИ З. Х. е наложен запор върху вземането му като взискател по изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я. в полза на Е.

К. за сума в размер на 14 389,53 лв. по изп. д. № *** по описа на ЧСИ З. Х., образувано на основание изпълнителен лист от 07.12.2022 г по гр.д. 1737/2022 г. на Окръжен съд – В.. На 23.03.2023 г. ЧСИ С. Я. уведомила ищеца за втори наложен 1 запор върху вземането му с длъжник М. Д. по същото изпълнително дело № ***, в полза на Е. К. в размер на 2752,05 лв. във връзка с второ изпълнително дело под № *** на основание изп. лист от 07.03.2023 г. на Районен съд – В. по гр.д. № 19107/2019 г.

Сочи се, че и двете вземания са присъдени по едно и също гражданско дело, по което страни са Ч. А. М. и М. В. Д.. Първият изпълнителен лист е за присъдени в полза на М. Д. главница и лихви, вторият изпълнителен лист е за разноски, признати допълнително на ищцата с Определение № 272 на ВРС. По двата издадени изп. листа са образувани две отделни изпълнителни дела под №№ *** и *** по описа на ЧСИ З.

Х., като са наложени два последователни запора върху вземането, което ищецът има срещу М. В. Д., за което е образувал изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я., като размерът на вземането - главница, лихви и разноски надхвърля 58 000 лв. След снабдяването си с изпълнителните листи на 07.12.2022 г. за сумата 14 389,53 лв. и на 07.03.2023 г. за сумата 2 217,35 лв. М. В. Д. е прехвърлила с Договори за цесия двете вземания на украинската гражданка Е. К., което е послужило като основание за образуване на двете изпълнителни дела при ЧСИ З. Х. с длъжник ищеца и взискател Е.

К., вместо М. В. Д., която е кредитор по изпълнителните листи. Навежда се довод, че договорите за цесия са фиктивни, по тях не е заплащана цена, сключени са единствено с цел избягване на прихващане на двете насрещни задължения да размера на помалкото от тях, тъй като дългът на М. В. Д. е в пъти по-голям по размер и събраните до момента суми по изпълнителено дело № *** при ЧСИ С. Я. са по-малко от половината на дълга. При това взискателят Ч. М. не е получил никаква сума, дори разноските си по това изпълнително дело, поради непрекъснатите, подавани в продължение на две години неоснователни жалби срещу действията на ЧСИ С. Я. от страна на М. Д., включително и жалби срещу разпределението, изготвено от ЧСИ Я., което производство все още е висящо пред Апелативен съд. Сочи се, че чрез извършените действия по прехвърляне с цесия М. Д. ще избегне погасяването на поголемия си дълг, а същевременно ще получи плащането на присъдените й 14 389,53 лв. и разноски от 2 217,35 лв. от събраните от публичен търг по изпълнително дело № *** на ЧСИ Я. и неполучени все още от Ч. М. суми. Ищецът счита, че сумите по двете изпълнителни дела по описа на ЧСИ З. Х. под №№ *** и *** са недължими и двете производства следва да бъдат прекратени при условията на чл.433 ГПК поради настъпило погасяване чрез прихващане.

Поддържа се, че с Решение 123/10.12.2020 г., постановено по в.гр.д. № 364/2020 на В. апелативен съд е потвърдено Решение № 357/12.06.2020 г. на ВОС по т.дело № 1750/2018 г с което М. В. Д. е осъдена да плати на Ч. М. сумата 18 449,81 евро ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018 година до окончателното изплащане и разноски, съответно в размер: на 3 407,89 лв., в размер на 1600 лв. и още в размер на 500 лв., съгласно изпълнителен лист от 31.08.2021 г., издаден от ВОС. Общо 41 577,27 лв. по осъдителния диспозитив, законната лихва от 30.10.2018 г. до образуване на изпълнителното дело е в размер на 13 541,79 лв., или 54 445,87 лева към образуването на делото. Излага се, че до момента М. Д. не е погасявала каквато и да е част от дълга, предмет на образуваното изпълнително дело № *** при ЧСИ С. Я.. За събиране на вземането е изнесен на изнесен на публична продан имот на длъжника М. Д. при продажна цена от 53 157,37 лв., който имот е възложен на С. Д. С. с Постановление от 11.04.2022 г. Сочи се, че купувачът С. Д. С. е зет на длъжника М. Д. и освен купувач на имота по търга е присъединен взискател с Удостоверение по чл.456 ГПК, изходящо от ЧСИ С. К. Д., за главница в размер на 20 500 лв. и законна лихва в размер на 1 002,22 лв., разноски и такса по чл.26 ЗЧСИ. Действията на ЧСИ С. Я. по опис, оценка, продан и търг са обжалвани при всяка процесуална възможност с възражение за несеквестируемост на ателие 3, предмет на проданта, като всички жалби са отхвърлени. Оспорено е с иск и вземането на С. Д. С., който по същата схема - чрез Договор за цесия е купил дълга, който М. Д. е поела с подписването на Запис на заповед към мъжа, с който живее на съпружески начала и баща на две от децата й - Н.

М.. Последният е прехвърлил с цесия вземането си по Записа на заповед на С. С. и 2 така е образувано делото при ЧСИ С. Д. и е издадено Удостоверение по чл. 456 ГПК, послужило му за присъединяване като кредитор, включен в разпределението на парите от публичната продан. Изготвено е Разпределение на основание чл.460 ГПК, две години след образуването на изпълнителното дело, като с оглед присъединяването на вземането на С., сумата за разпределение към Ч. М. е само 33 878,37 лв. вместо получените по търга 52 452,33 лв. Разпределението е обжалвано от М. Д., към момента е висящо пред В. Апелативен съд и сумите не са разпределени.

Междувременно, на М. Д. е издаден изпълнителен лист за сумата 4 027,83 евро главница и 1031 евро лихва за забава, които Ч. М. й дължи, съгласно Решение № 1492/24.11.2022 г. по описа на ВОС. Присъдени са допълнително с Определение № 272 разноски в размер на 2 217,35 лв., като законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до издаването на изпълнителния лист е в размер на 218,73 лв. Така М. Д. и Ч. М. се явяват едновременно кредитор и длъжник по две насрещни вземания, присъдени съответно с Решение № 357/12.06.2020 г на ВОС и с Решение 1492/24.11.2022 г на ВОС. Излага се, че към 30.10.2018 г., датата на образуване на търг. дело № 1750/2018г, активното вземане е било изискуемо, а пасивното изпълняемо, поради което е настъпил правният ефект на погасяване на двете задължения до размера на по-малкото от тях, а именно между 18 449,81 евро и сумата от 4 027,83 евро. Поддържа се, че вземането на М. В. Д. е погасено, тя не може да прехвърли вече погасеното вземане, цесията няма предмет и е недействителна, както и че уведомяването на длъжника не е надлежно извършено.

Ищецът депозирал молба до ЧСИ З. Х. за прекратяване на изпълнителното дело № 964/2022 г. поради погасяване на дълга чрез прихващане, изпратена на 02.03.2023 г. по пощата и получена от ЧСИ З. Х. на 07.03.2023 г., към която било приложено Уведомлението за прихващане, отправено от Ч. М. към М. Д. и към Е. К.. До този момент няма произнасяне по молбата за прекратяване, но на 23.03.2023 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 964/2022 г. от 16.03.2023 г., която по същество обективирала отказа на ЧСИ З. Х. да прекрати производството, претендирайки плащане на дълга. С Молба вх. № 3874/09.03.2023 г. ищецът уведомил и ЧСИ С. Я. за извършеното прихващане.

С уточняваща молба от 26.04.2023 г. ищецът пояснява, че активното задължение в общ размер от 54 445,87 лв. е прихванато с пасивното задължение в размер на 12326,09 лв., за което са образувани двете изпълнителни дела на ЧСИ З. Х. с извършено на 09.02.2023 г. прихващане, изявлението за което е отправено от ищеца до ответницата с нотариална заверка на подписа в К. И. от 09.02.2023 г., както и че предявява исковете срещу взискателя по изпълнителните производства Е. К..

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. К. е депозирала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че с договор за цесия от 12.12.2022г. М. В. Д. е прехвърлила вземането си от Ч. А. М. на ответницата, като есията има незабавно действие по отношение на страните и с нейното сключване титуляр и кредитор на вземането срещу длъжника Ч. А. М. става Е.

К.. За извършеното прехвърляне на вземането ищецът е уведомен, веднъж чрез неговият пълномощник адвокат Л. Ш.и втори път по адреса не неговото местоживеене в гр. А., К. И.. Излага се, че по изпълнителното дело на ЧСИ З. Х. са представени доказателства за извършеното уведомяване на длъжника за извършената цесия, отделно от това такова уведомяване е извършено и от частният съдебен изпълнител по делото на представителя на длъжника. Навежда се довод, че в договора за цесия изрично е отбелязано, че същият служи за разписка по отношение на изплатените по него суми, т.е. извършеното плащане по него е документирано с подписване на договора. Твърди се, че по т.д. №1750/2018 г. на ВОС с отговора на исковата молба М.

В. Д. е предявила насрещна искова претенция срещу Ч. А. М., по която е претендирала правата си за заплащане на присъдените и по-късно с решенията по в.гр.д.

3

№1737/2022г. на ВОС, като вземането й е било налично и към него момент. Поради разделяне на предявеният насрещен иск от т.д. №1750/2018 г. и изпращането му във В. районен съд, където е образувано гр.д. №19107/2018г. по описа на 14 с-в на ВРС, двете дела се развиват с различна скорост, като по този начин ищецът Ч. А. М. се облагодетелствал, като първи се снабдил с изпълнителен титул срещу М. В. Д., без да бъде отчетено нейното насрещно вземане и неговото да бъде намалено. Към този момент ищецът М. можел да направи изявление за прихващане, но не го е направил, защото така е щял да намали размера на вземането си. Вместо това образувал изпълнително дело № 672/2021г. по описа на ЧСИ С. Я., по което осъществил публична продан на жилището на М. В. Д. и участвал в публичната продан като купувач. В този смисъл ответницата счита, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца М..

Излага се, че ответницата е придобила вземанията на М. В. Д. въз основа на възмездни договори за цесия, като към момента на тяхното сключване цедента М. В.