Присъда № 56 от 10.04.2024, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към ПРИСЪДА №56 от 10.04.2024г. по н.о.х.д. № 912/2022г. по описа на ПлРС

Районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П.Н.Д. роден на **** с българско гражданство, неженен, със средно образование неосъждан, с адрес на живеене: гр. ****,за това, че:

На 29.08.2021. в гр. Плевен, на ул. „Васил Левски“, причинил на Б.И.В. от същия град две средни телесни повреди, изразяващи се в контузия на мозъка, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, и в счупване на големия и малкия пищял на левия крак, довело до трайно (поне за два, три месеца) затруднение на движението на левия крак - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1НК.

При съдебните прения представителят на РП, поддържа изцяло повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия П.Н.Д.. В подкрепа сочи свидетелските показания на свидетелите П.В., Д.Т. и пострадалия, събрани по реда на 281, ал.3 от НПК, поради това че възпроизведените обстоятелства в тях са свързани с предмета на доказване и следва да се приемат като достоверен доказателствен източник и на същите да се даде вяра при изграждана на фактически констатации. Налице са и други гласни доказателства, включително и разпита на св. Б.Д., който е относим към предмета на доказване. Механизмът на увреждането се установява от назначените две съдебно-медицински експертизи. Първата от тях сочи, че увреждането на главата и костите на глезена е причинно следствие на падане, усукване на глезена и удар по главата в земята.

Другото вещо лице предполага удар и съприкосновение между двама и загуба на равновесие. И след като никой не е видял да има удар и това не се потвърждава, а се установява, така е осъществено и престъплението.

Пледира съда да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство неговото чисто съдебно минало. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода по вид, а по размер – към минимума предвиден в закона, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години и да се наложи наказание Пробация.

Пострадалият от престъплението Б.И.В. се конституира като частен обвинител в процеса и се представлява от адв. П.Е.. Адвокат Е. подържа казаното от представителят на РП и моли съда под. Д. да бъде осъден,като намира че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.

Защитникът на подсъдимия - адв.З., пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт на основание чл. 304 от НПК.

Сочи, че обвинителния акт на РП е необоснован и недоказан. Навежда доводи за несъответствие на свидетелските показания на пострадалия с обективно установеното по делото,липсват категорични доказателства за нанесена телесна повреда от страна на подсъдимият към пострадалият,с удари 1 с ръце и крака в областта на главата и тялото.

Подсъдимият П.Д. не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение. На дадената му последна дума заявява, че не е виновен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното: На 29.08.2021 г. под. Д. след като бил в друго заведение ,решил да посети дискотека„Модерно“ в гр. Плевен и там продължил вечерта като се забавлявал в дискотеката в компания на момичета както той самият твърди в своите обяснение пред съда.

По това време на смяна като охранители били св. П.В.П, Д.В.Т., Б.Й.Б.

Същата вечер в дискотеката бил и св. Б.И.В.. Подсъдимият Д. се познавал със св. В., но двамата не поддържали близки отношения помежду си. Докато двамата се забавлявали, вътре в дискотеката под. Д. видял св. В. и решил да го заговори. Подсъдимият се приближил до него и му казал, че иска да го почерпи. По това време св. В. разговарял с момиче на име С., с което искал да се усамоти, затова казал на под. Д. да не го притеснява. Подсъдимия Д. обаче бил емоционално приповдигнат от изпитото количество алкохол,което той отрича да е употребявал изобщо въпросната вечер и не се съобразил с желанието на св. В. да си тръгне. Постепенно поведението на подсъдимият изнервило св. В. и той бил принуден да реагира, за което го избутал с ръце в гърдите. Това действие провокирало конфликт помежду им, в който под. Д. замахнал да удари св. В., но не успял. Физическата разправия не останала незабелязана от охранителите на дискотеката - св. П., Т. и Б., които решили да изведат двамата-Д. и В. пред дискотеката.

Отвън, на ул. „Васил Левски“, спорът между двамата продължил в присъствието на множество странични наблюдатели, сред които били и охранителите на дискотеката — св. П., Т. и Б..Подразнен от случилото се, пред дискотеката св. В. отправил спрямо под. Д. обидни думи и ругатни. В резултат на това под. Д. отново се насочил към св. В. и го издърпал няколко пъти с ръцете си със сила.От дърпането св. В. паднал назад и ударил главата си в асфалта, от която започнало да тече кръв. Вследствие на падането му било причинено усукване в областта на левия глезен със счупване и травмиране на тилната част на главата.

По това време от дискотеката излязъл св. Ц.Т.И., който видял лежащия безжизнено на земята св. В.. Св. И. установил, че от задната част на главата на пострадалия има кръв и спешно се обадил на тел. 112. Не след дълго на мястото на инцидента пристигнала полиция и специализиран екип от ЦСМП, който веднага откарал св. В. в „Клиника по неврохирургия“, където останал до 02.09.2021 г. За престоя му в болничното заведение била издадена епикриза за лечението му намираща се /л.28/ в досъдебното производство.

В хода на образуваното досъдебно производство била изготвена СМЕ за установяване на характера и степента на нараняванията. Тя дава заключение, че в резултат на инцидента и падането на земята, на св. В. са причинени следните увреждания: охлузна рана на тилната част на главата, контузия на 2 мозъка, излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка и по-меката мозъчна обвивка, както и счупване на големия и малкия пищял на левия крак.

Така изложената фактическа обстановка се установи от всички събрани по делото както и в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства: гласни – обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на свидетелите. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по производството доказателства: протоколи от разпит на свидетели: Ц. И. (л. 3-4); Б. В. (л. 4); П. П. (л.5 и л.58);

Д.Т. (л.6 и л. 60); Б. Б. (л. 7 и л. 59); СМЕ (л.10-12), видео-техническа експертиза(л.16-25) писмено доказателства - експертизи (л. 27 и л. 28); справка за съдимост - л.33-35, протокол за разпит на обвиняем материали от досъдебното производство.

Независимо че по делото липсват преки доказателства за авторството на деянието и съпричастността на подсъдимият, вкл. в показанията на св. В. (тъй като действията на под. Д. не са били непосредствено възприети по време на причиняване на увреждането от други лица), фактическите изводи в подкрепа на обвинението се основават на еднопосочна и непротиворечива верига от косвени доказателства, които анализирани в съвкупност и съпоставени едно с друго налагат единствено възможния извод, че под.Д. е извършителят на престъплението. В такава взаимовръзка са показанията на свидетелите В., както и показанията на останалите свидетелите - св. Т. и Б., в това число и тези на св.П. П., които възпроизвеждат обстоятелства, свързани със събитието на престъпното деяние, а именно, че е имало физически конфликт между под.

Д. и св. В., в който обвиняемият използвал физическа сила чрез дърпане, вследствие на което пострадалия паднал на земята и му били причинени увреждания — два вида средна телесна повреда .

На първо място трябва да се посочат основните факти по делото.

Свидетелските показания на свидетеля П.В., Д.Т. и пострадалия, събрани по реда на 281, ал.3 от НПК чрез прочитане, поради това че възпроизведените обстоятелства, свързани с предмета на доказване, следва да се приемат като достоверен доказателствен източник и на същите да се даде вяра при изграждана на фактически констатации. Налице са и други гласни доказателства, включително и разпита на св.Б.Д., който е относим към предмета на доказване. Всички възпроизвеждат факти, които не са противоречиви помежду си , че между подсъдимия и пострадалия е имало словесен конфликт, имало е и физически сблъсък -бутане, който е прекратен след намеса на охранителите вътре в дискотеката. След което събитието се е пренесло отвън пред дискотеката, където словесния конфликт е продължил между пострадалия и подсъдимия.

Навън пред дискотека „Модерно“конфликта е прераснал във физически сблъсък и именно тогава двамата са се дърпали взаимно един друг, като в допълнение на това следва да се посочи, че св.Б.П.Д. описва и посягане, опит за удар от страна на подсъдимия,но както твърди самият свидетел „дали го удари или бутна не знам.Б. падна и при падането имаше повторен удар,когато падна на земята“,категоричен е свидетелят в своите показания дадени пред съда по време на съдебно заседание.Същото това го потвърждава и при 3 повторният си разпит пред съда,както и при поставяне на осн. чл. 143 ал1 от НПК в очна ставка с подсъдимият Д. в последното по ред заседание по делото.

Ето защо от показанията на св. П.В. П. и на другите охранители и тези прочетени в хода на съдебното следствие се сочи, че двамата-подсъдимият и пострадалият са се спречкали,обиждали са се и след като се сдърпали св. Б.

В. паднал на земята,така твърди св.П.В. в хода на съдебното следствие,паднал на земята и си глътнал езика.Обърнали го на една страна, и със св.Б.Д. които също бил там му вадили езика.

От показанията пък на св. Б. Б. се установява,че той помагал на св. Б.Д. да качат в линейката св. В.,като твърди ,че под.Д. останал през цялото време докато дошла линейката носел вода,като самият свидетел твърди, че се е появил по късно и е видял св.В. вече на земята,а не е видял спречкването с под. Д..

Съдът намира, че от събраните гласни доказателства е изяснена установената по делото фактическа обстановка.

Показанията на св. В. , св.Д. и св. П.В. сочат, че има бутане от страна на подсъдимия Д. , което е довело до падане назад на св.В., удряне на главата му и усукване на глезена. Пострадалия В. след като бе изгледан видеозаписа приложен към изготвената и приета по делото техническата експертиза казва, че от приложените по делото видео материали забелязва, че бил избутан, което довежда и до падането му и причиняването на средни телесни повреди.

Свидетелските показания на св.Б.Д. дадени при първият разпит и при повторният му разпит допринасят за изясняване на фактическата обстановка, като кореспондират и потвърждават изложеното от пострадалия В.. От показанията се изнася информация, че подсъдимия е направил удар и го е избутал, което е довело до загуба на баланс и падане назад и причиняване на увреждания. В тази връзка тези доказателства следва да се ценят,тъй като са във връзка с останалия доказателствен материал, а именно показаният на св.П.В., който през цялото време е присъствал на събитието и потвърждава всички тези действия на под. Д..

Показанията на свидетел П. П. , произтичат от незаинтересувано лице и съдът намира ,че може да им се вярва. Същият използва в разпита си пред съда многократно изразите „сбориха се“, „боричкаха се“, взаимно се дърпаха и посочва, че след сдърпването пострадалият Б. В. е паднал между тях.

В хода на досъдебното следствие свидетелят П. П. също посочва, и използва често думата „сбориха се“ която е най-близката до случилото се и не може да опише по друг начин станалото.

Затова съдът може да се приеме, че в динамичен процес двамата-под.Д. и св. В. са се държали един друг и са се дърпали взаимно, като подсъдимия е дърпал пострадалия с такава сила, че той е загубил баланс и паднал назад, следствие на грубата физическа сила приложена от под. Д..

4

Макар да са налице противоречия между две групи свидетели – първата група тези на пострадалия В. и св. Б.Д. и тези на охранителите на заведението,те не следва да се ценят изолирано в насока на едната или другата версия, тъй като съдът намира , че те се допълват и водят до единствено възможния извод за нанасяне на телесни повреди на св. В. , вследствие на упражнена физическа сила от страна на под. Д..