Решение № 526 от 01.08.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Разград, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101915 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по: 1) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 2) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД; 3) чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 9 ЗПК вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) с ЕИК 000694749 срещу Р. П.

Р. с ЕГН: ********** се моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество във връзка с Договор за издаване на кредитна карта МК154338 от 07.07.2020 г. неиздължена главница в размер на 861,58 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., възнаградителна лихва в размер на 253,32 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 26.09.2023 г., мораторна лихва в размер на 391,13 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., включително ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли се ответницата да бъде осъдена да заплати сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски по заповедното

Твърди се, че по силата на Договор за издаване на кредитна карта МК154338 от 07.07.2020 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството на кредитор е отпуснала Р. П. Р., ЕГН: ********** в качеството и на картодържател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит. Към датата на сключване на договора, разрешеният кредитен лимит бил в размер на 1000 лв. съгласно чл. 3 от договора. По силата на чл. 8, т. 1 от Общите условия банката към Договор за издаване на кредитна карта МК154338 от 07.07.2020 г., които картодържателят приел с процесния 1 договор, страните уговорили банката- картоиздател да изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.

Твърди се, че считано от 03.08.2023 г. ответницата преустановила редовното заплащане на дължимите от нея суми по изпращаните и месечни извлечения. С оглед на обстоятелството, че не били платени дължимите суми по две последователни месечни извлечение от дата 03.08.2021 г. и от дата 03.09.2021 г., на основание чл. 20. т. 2 от Общите условия, приложими към процесния договор, банката упражнила правото си поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения да обяви цялото задължение на длъжника- картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, без прекратяване действието на договора. На тези договорни основания и поради непогасяване на две последователни месечни вноски за главница и лихви, банката обявила вземането си за възстановяване на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, уведомявайки кредитополучателя Р. П. Р. с уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита, връчено и чрез ЧСИ ДЕЯН ДРАГАНОВ с peг. № 762, район на действие ОС - РАЗГРАД.

Твърди се, че на 10.08.2023 г., на 24.08.2023 г. и 11.09.2023 г. призовкар при ЧСИ ДЕЯН ДРАГАНОВ с рег. № 762, район на действие ОС – РАЗГРАД, посетил адреса по договор на Р. П. Р., а именно: с. Д., п.к. 7268, ул. „***, който съгласно справка в НБД „Население" бил и постоянен и настоящ на лицето. Р.

П. Р. не била открита на адреса. Според събрани данни от съседи и кметството на селото, тя живеела в чужбина. С оглед на това при третото посещение на 11.09.2023 г. било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът или негов представител не се явили в кантората на ЧСИ за получаване на книжата, поради което уведомлението следвало да се счита за редовно връчено на Р. П.

Р. на 26.09.2023 г. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Направена била и справка в регистъра на НОИ, от която било установено, че лицето няма регистриран трудов договор.

Твърди се настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита на 26.09.2023 г. - датата на връчване на кредитополучателя Р. П. Р. на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД.

С ИМ ищецът претендира непогасена главница, договорна и мораторна лихви.

С оглед на обстоятелството, че вземането на банката станало предсрочно изискуемо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД подало заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника. Било образувано ч.гр.д. № 2076/2023 г. по описа на PC – Разград, по което срещу ответницата били издадени заповед по чл. 417 и изпълнителен лист за следните суми: неиздължена главница в размер на 861,58 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., възнаградителна лихва в размер на 253,32 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 26.09.2023 г. вкл., мораторна лихва в размер на 391,13 лв. за периода от27.08.2021 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2 направените в заповедното производство разноски, от които 30,12 лв. платена държавна такса и 480 лв. заплатен адвокатски хонорар. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Въз основа на разпореждане на съда, ищецът предявява установителни искове. Така обосновава правния си интерес.

В срока на отговор ответникът чрез особения си представител твърди нередовност на ИМ, доколкото не е ясно как се претендира главница от 27.08.2021 г. и възнаградителна лихва от 25.06.2020 г., както и обезщетение за забава от 27.08.2021 г., преди сключването на договора за кредитна карта.

Моли се за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Сочи се, че картодържателят не е уведомен за предсрочната изискуемост по този договор, а за съвсем друг, а именно за договор, сключен на 29.01.2020 г., т.е. за задължението по друг договор, а не процесния. Посочва още, че се касае за други падежни дати и размери на претендираните суми. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че е обявил на ответницата предсрочната изискуемост на вземанията си по договора. Твърди се недействителност на сключения договор, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12. ал. 1. т. 7 – 9 от ЗПК. Сочи, че в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Изтъква се, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, доколкото липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, така потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Сочи се, че не е ясно при какви параметри е изчислен посоченият ГПР от 50,65 %, тъй като е посочен кредитен лимит от 3000 лева, а за изчисление на ГПР е посочен в размер на 1000 лева. Сочи се, че неяснотата не може да се преодолее чрез ИМ, поради неточни дати, неясни суми на главница, липса на информация какво е платила ответницата и какво е длъжна да плати по процесния договор. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв.

Алтернативно, ако съдът приеме договорът за действителен, моли за отхвърляне претенциите за договорна лихва и мораторна лихва за забава на основание чл. 111 ЗЗД като погасени по давност, доколкото най-ранната дата на която ищецът претендира възнаградителна лихва е от 25.06.2020 г., а възнаградителна – от 27.08.2021 г. Сочи се, че ищецът, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства за усвоената сума, на коя дата, размера и.

По делото е назначена съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, чието заключение е прието от страните без възражения.

След указание от съда с определението за насрочване ищецът да посочи на какво основание претендира възнаградителна лихва за периода преди сключването на договора, е направено изменение на иска за възнаградителна лихва, като същият да се счита предявен за сумата от 253,32 лева за периода от 27.08.2021 г. до 26.09.2023 г.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за издаване на кредитна карта № МК154338 от 07.07.2020 г., сключен с 3 ответника. С този договор на ответника е предоставен кредитен лимит в размер 1000 лева. Не се оспорва, че ответницата е положила подпис, съгласявайки се с договорените с банката условия. Съобразно чл. 2 от договора неразделна част от договора са ОУ на банката и всички техни приложения, съдържащи приложимата към договора тарифа. Според приложението (л. 36) ГПР от 50,65 % е изчислен съгласно чл. 10.6 от ОУ. По делото са приложени месечни извлечения.

От приложените доказателства към приложеното ЧГД се установява, че е направен опит за връчване на уведомление от ЧСИ на ответницата за формирано трайно просрочие на дължимите месечни вноски в размер на 1350,03 лева по процесния договор (л. 14 от приложеното ЧГД). При обективния факт на неплащане банката е обявила вземането си по процесния договор за предсрочно изискуемо. На 10.08.2023 г., на 24.08.2023 г. и 11.09.2023 г. призовкар при ЧСИ ДЕЯН ДРАГАНОВ, рег. № 762, район на действие ОС – РАЗГРАД, посетил адреса по договор на Р. П. Р., а именно: с. Д., п.к. 7268, ул. „***, който съгласно справка в НБД „Население" бил и постоянен и настоящ на лицето. Р. П. Р. не била открита на адреса. Според събрани данни от съседи и кметството на селото, тя живеела в чужбина. С оглед на това при третото посещение на 11.09.2023 г. било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът или негов представител не се явили в кантората на ЧСИ за получаване на книжата.

От заключението по назначената от съда съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза се установява, че ответницата е извършила общо 4 бр. тегления в общ размер 1000 лева съответно първото на 13.07.2020 г., а последното на 31.08.2020 г. Съгласно счетоводните записи към 10.12.2022 г. задължението по невъзстановения кредит по кредитната карта (главница) е в 861,58 лева, възнаградителната лихва е 265,22 лева, а лихвата за просрочие към 10.12.2022 г. е 134,94 лева. След осчетоводяването на кредита като просрочен и начисляването на такси от 30,00 лева за администриране, на титуляра са изпратени още 9 бр. месечни извлечения, според които дължимата сума е 1350,03 лева, от които 861,58 лева за главница, 265,22 лева за договорна лихва, 134,94 лева за лихва за просрочие и 88,29 лева за такси. Вещото лице сочи, че ГПР е правилно определен.

След подадено заявление от ищеца било образувано ЧГД № 2076/2023 г. по описа на PC – Разград, по което срещу ответницата били издадени заповед по чл. 417 и изпълнителен лист за следните суми: неиздължена главница в размер на 861,58 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г., възнаградителна лихва в размер на 253,32 лв. за периода от 25.06.2020 г. до 26.09.2023 г. вкл., мораторна лихва в размер на 391,13 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 19.11.2023 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда на 24.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от които 30,12 лв. платена държавна такса и 480 лв. заплатен адвокатски хонорар. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Въз основа на разпореждане на съда е ищецът предявявил установителни искове.