Решение № 886 от 07.11.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. гр. Хасково, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20235640102372 по описа за 2023 година

Производството по делото първоначално е образувано по искова молба от М. Ц. В. и Р. Ж. В., действаща чрез М. Ц. В., против В. Т. В., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на съсобствен недвижим имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: *********************, който самостоятелен обект се намира на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; ***; под обекта:

***; над обекта: 77195,715.22.1.27, със застроена площ от 59.00 кв.м., заедно с прилежащи части: таван № 8 с площ от 7.32 кв.м, мазе № 8 с площ от 2.00 кв.м. и 1.570 процента от общите части на сградата.

В хода на производството, предвид твърдения на ответника В. Т. В., че ½ от процесния имот е придобит по давностно владение в режим на СИО по време на брака на ответника В. Т. В. с М. Д. В., и разрешението, прието в ТР № 5 от 29.06.2017г. по тълк. д. № 3/2016 на ВКС, ОСГК, по искане на ищците по делото е конституиран като ответник и М. Д. В. – съпруга на В. Т. В..

1

В хода на производството В. Т. В. и М. Д. В. са предявили против М. Ц.

В. и Р. Ж. В. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗС, че В. Т. В. и М. Д. В. са СЪСОБСТВЕНИЦИ на ½ ид.ч. от процесния имот - САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор № ***, заедно с прилежащи части: таван № 8 с площ от 7.32 кв.м, мазе № 8 с площ от 2.00 кв.м. и 1.570 процента от общите части на сградата на основание ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ, като другата 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот В. Т. В. е придобил на основание НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВОПРИЕМСТВО от Т.

А. К., ЕГН **********, починала на 03.12.1990г., б.ж. на гр. Хасково.

Ищците по иска за делба - М. Ц. В. и Р. Ж. В. твърдят да са съсобственици с ответника В. Т. В. на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: **********. Твърдят съсобствеността между страните да е възникнала по следния начин: Т. А. К. да е придобила процесният имот с Нотариален акт № 31, том IV, дело № 1176 / 1978 г. на Хасковския районен съд. Същата да е починала на 03.12.1990г. и да е оставила наследници: В. Т. В., с ЕГН ********** и Ж. Т. В., с ЕГН **********, всеки от които да е станал собственик на ½ от процесния имот на основание наследствено правоприемство. Ж. Т. В. да е починал на ***********г. и ищците да са негови наследници - М. Ц. В. да е негова съпруга, а Р. Ж. В. – дъщеря. Твърдят да са собственици в общ дял на 1/2 идеална част от процесния имот като тяхната собственост да произтича от наследственото правоприемство от Ж. Т. В.. Твърдят ответникът В. Т. В. да е собственик на 1/2 идеална част и неговата собственост да произтича по наследство от майка му Т. А. К.. Твърдят да не могат да постигнат съгласие с В. Т. В. доброволно да поделят имота, което поражда правния им интерес от предявяване на иск за делба. Искат съдът да допусне до делба процесния имот при следните квоти: за ищците М. Ц. В. и Р. Ж. В.- в общ дял 1/2 идеални части от описания имот и за ответника В. Т. В. - 1/2 идеална част от имота предмет на делбата.

Ответникът В. Т. В. и Р. Ж. В. оспорват иска за делба по основателност.

Признават следните обстоятелства: че Т. А. К. е придобила процесният имот с Нотариален акт №31/1978 на РС-Хасково, че е починала на 03.12.1990г.; че В.

Т. В. и Ж. Т. В. са наследници на тяхната майка Т. А. К.. Твърдят след смъртта на Т. А. К. в процесния имот да са останали да живеят двамата братя ответникът В. Т. В. и Ж. Т. В.. През 1993г. с тях да е заживял вуйчо им С. А.

К.. През 1996г. В. Т. В. да е сключил граждански брак и да се е изнесъл от апартамента, а Ж. Т. В. да останал да живее там с вуйчо им С. К.. Ж. Т. В. през 2003г. да е сключил граждански брак и също да напуснал апартамента. В процесният апартамент да е останал да живее само вуйчото на двамата братя 2 С. К., двамата братя да продължили да се грижат за него до смъртта му през м. февруари 2004г. След смъртта на С. К. през месец февруари 2004г. В. Т. В. да е установил фактическа власт върху апартамента, да го е заключил и да е лишил брат си Ж. Т. В. от достъп до апартамента. Ответникът да е информирал брат си, че прави ремонт и апартаментът остава за него. Ж. Т. В. да не се интересувал от имота и да не се противоставил. В. Т. В. и Р. Ж. В. твърдят имотът да е съсобствен между тях като ½ ид. ч. от имота да е собственост по наследство на В. Т. В., а другата ½ ид.ч. да са придобили на основание давностно владение в режим на СИО, упражнено по време на брака им и предявяват установителен иск за собственост. Претендират разноски.

Ответниците по насрещния иск - М. Ц. В. и Р. Ж. В. оспорват иска, предявен от В. Т. В. и М. Д. В.. Оспорват твърдението в периода месец април 2004 г. до месец ноември 2024г В. В. да държи имота като свой без противопоставянето на неговия брат Ж. В.. Твърдят след смъртта на С. А. К. вуйчо на Ж. и В. В., двамата братя да са направили ремонт на процесното жилище, в който ремонт да е участвал и тъста на Ж. В.- Ц.. След извършения ремонт двамата братя са отдавали съсобствения си имот под наем като са разделяли месечния наем по квотите на съсобствеността. Твърдят Ж. В. да е починал на ***********г. и наследниците му – ищци в настоящото производство да са изпратили нотариална покана на В. В. доброволно да се прекрати съсобствеността на процесния имот. Твърдят, че до смъртта до смъртта на Ж. В. – ***********г. двамата братя са владели процесния имот като собственици и В. Т. В. е бил държател на ½ от идеалните части от процесния имот, които си припадали на неговия брат – Ж. В., а останалите ½ ид.части да са били негова собственост. Твърдят промяна в намерението на ищеца по насрещни иск да е достигнал до тяхното знание след смъртта на Ж.

Т. В., настъпила на ***********г.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, а и се установява от удостоверение за наследници на Т. А. К. с изх. №ГРАОН1-1630/26.06.2023г. на общ. Хасково, находящо се на л. 8 по делото, че Т. А. К., ЕГН ********, е починала на 03.12.1990г. и към датата на смъртта си е оставил за наследници синовете си В. Т. В., с ЕГН ********** – ответник по делото и Ж. Т. В., с ЕГН **********.

Не е спорно по делото, а и се установява от удостоверение за наследници на Ж. Т. В. с изх. №ГРАОН1-1484/12.06.2023г. на общ. Хасково, находящо се на л. 9 по делото, че Ж. Т. В., ЕГН **********, е починала на 3

22.11.1921г. и към датата на смъртта си е оставил за наследници съпругата си М. Ц. В., с ЕГН ********** и детето си Р. Ж. В., с ЕГН ********** – ищци по делото.

От изложеното следва, че общият на страните наследодател е Т. А. К. като ответникът В. Т. В. е неин пряк наследник, а ищците по делото - М. Ц. В. и Р. Ж. В. са преки наследници на сина й Ж. Т. В..

Установява се от писмените доказателства, че с Нотариален акт № 31, том IV, дело № 1176/1978 г. на Хасковски районен съд Т. А. К. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ жилище № *, находящо се на ет. * в жилищна сграда – ****, вх. *, построена върху държавна земя, парцел № III, кв. № 209, със застроена площ от 59 кв.м., с прилежащите таванско помещение №8, със застроена площ от 7.32 кв.м., избено помещение №8, със застроена площ от 2 кв.м., и 1.570% ид.ч. от общите части на сградата.

Съгласно схема №15-10004249-19.09.2023г. на самостоятелен обект в сграда този имот е с идентификатор *** по КККР на гр.

Хасково, одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, гр. София, с административен адрес: ***************, който самостоятелен обект се намира на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение - жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж-: ***;

***; под обекта:

***; над обекта:

77195,715.22.1.27, със застроена площ от 59.00 кв.м., заедно с прилежащи части: таван № 8 с площ от 7.32 кв.м, мазе № 8 с площ от 2.00 кв.м. и 1.570 процента от общите части на сградата.

От гореизложеното следва, че след смъртта на Т. А. К. процесният имот е придобит от нейните синове В. Т. В. и Ж. Т. В. на основание наследствено правоприемство.

Не е спорно по делото, че след смъртта на Т. А. К. в процесния имот – апартамент са останали да живеят двамата братя - В. Т. В. и Ж. Т. В., както и, че през 1993г. с тях е заживял вуйчо им С. А. К..

Установява се от удостоверение за сключен граждански брак серия ГБ 94 №009338, издаден от ОНС-гр. Хасково, че на 28.08.1996г. ответникът В. Т. В. е сключил граждански брак с ответника М. Д. В. като не е спорно след сключването на брака да се е изнесъл от апартамента.

Не е спорно по делото, че след като В. Т. В. се оженил и изнесъл от процесния апартамент, в него останал да живее Ж. Т. В. със С. К..

4

Не е спорно също, че през 2003г. Ж. Т. В. сключил граждански брак и също се изнесъл от апартамента. В процесният апартамент останал да живее само вуйчото С. К., като двамата братя да продължили да се грижат за него до смъртта му през м. февруари 2004г., когато вуйчо им е починал.

Спорно по делото е дали след смъртта на С. А. К. през месец февруари 2004г. В. Т. В. и съпругата му - М. Д. В. са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене и дали са го придобили по давност. За установяване на тези обстоятелства по делото са събрани писмени доказателства – договора за наем за процесния имот, сключен на 04.01.2016г. между В. Т. В., като наемодател, и трето лице (З. А. У.), като наемател, и договор за наем за процесния имот, сключен на 09.01.2024г. между В. Т. В., като наемодател и трето лице, като наемател, както и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля на ищеца Ц. И. Н. – баща на ищеца М. Ц. В. и дядо на ищеца Р. Ж. В. и свидетели на ответника З. А. У., Й. Д. Д., Н. А. А..

Свидетелят Н. сочи, че два-три месеца след смъртта на С. А. К., зет му – Ж. В. му казал, че с брат му са се разбрали да отдават процесния апартамент под наем и помолил свидетеля да му помогне с ремонта (гръб на л. 149).

Свидетелят обяснява, че помогнал за ремонта през 2004г. и сочи, че помощта му се е изразявала в сваляне на стари облицовки на банята, премахване на вана, изкъртване на тръбите и водопроводите. Казва, че за извършване на ремонта Ж. му е дал ключ от апартамента, ремонтът продължил два дни. За тези два дни В. В. не идвал в апартамента. За останалата част от ремонта били използвани майстори. Казва да не е чувал Ж. да казва, че апартаментът ще остане за В.. След ремонта казва, че имотът бил отдаден под наем на таксиметров шофьор. От ищеца Р. знае, че през 2005г. и 2006г. Ж. е получавал пари от наем на апартамента. Казва, че около 2019г.-2020г. Ж. се е интересувал за колко пари може да се продаде процесния апартамент, но явно не е можел да се разбере с брат си. Казва, че Ж. и дъщеря му са имали къде да живеят – в тристаен апартамент на първи етаж на ************ и затова на Ж. да не му се налагало да ходи в процесния апартамент. На същия адрес - ************, в същата кооперация, но на трети етаж да живеел В. със семейството си, вторият етаж да се ползвал общо от двамата братя и техните семейства. Ж. живеел в тази кооперация до смъртта си със семейството си.