Решение № 9 от 06.01.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Казанлък, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря Е. ИВ. С. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102020 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от И. Х. И., ЕГН **********, от ****, против Ц. И. Ц., ЕГН ********** и К. Д. К., ЕГН **********. Ищцата твърди, че с Договор за дарение обективиран нот. акт **** г. на нотариус № 097 - Р.Б., с р.д. РС-К. заедно с покойния й съпруг И. Ц.

И.ов - поч. на ****** г., дарили на дъщеря си Ц. И. Ц., собствения си недвижим имот, представляващ СИО: ДВОРНО МЯСТО, съставляващо ****, цялото от **** по плана на с. Д.И., общ. К. от 1987 год., заедно с построените двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи на УПИ: от запад ****, юг - улица, от изток - **** и от север - ****, като двамата дарители си запазили правото на ползване върху подаряемия недвижим имот. Сочи, че след прехвърлянето на собствеността на имота, двамата дарители упражнявали владението си върху него спокойно и безпрепятствено. На ****** г. съпругът й починал и ищцата останала единствен ползвател. През 2012 г. ответниците се нанесли в имота, без да искат мнението на ищцата. Още тогава изразила своето несъгласие да останат да живеят в имота. Те не само, че не се съобразили с желанието й да я оставят да ползва имота сама, но дори засели в двора резници лавандула и започнали да отглеждат крави и телета. К. Д. К. повече от десет години живеел на семейни начала с другата ответница и заедно са се настанили в имота. Ищцата била възрастна жена във влошено здравословно състояние. С ЕР № **** г. на УМБАЛ **** била с установени 87% степен на увреждане, с водещо заболяване „Злокачествено новообразование на щитовидната жлеза“. Въпреки това, успявала да се грижи сама за дома си и за себе си. Като ползвател на имота заплащала всички разходи за ток и вода, включително и тези направени 1 от ответниците. Едновременно с това същите непрекъснато я тормозели психически, заключвали врати, обиждали я и я заплашвали. При последните им разговори ответницата многократно й заявявала: „Чакам само да умреш и да почна да щракам с пръсти“. Сочи, че през всички тези години, след смъртта на съпруга си до настоящия момент недвусмислено подчертавала желанието си да ползва самостоятелно процесния имот и ответниците да й върнат владението му, което осъществявали въпреки нейното несъгласие.

Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В конкретния случай при запазеното вещно право на ползване правото да се претендира предаване на владението може да упражни и ищцата като вещен ползвател по смисъла на чл.56 от ЗС.

Моли съда да постанови решение, с което: след като установи, че ищцата е вещен ползвател по смисъла на чл. 56 от ЗС на основание Договор за дарение със запазване на правото на ползване от **** г., обективиран в нот. акт **** г. на нотариус № 097 - Р. Б., с р.д. РС-К. на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, съставляващо ****, цялото от **** по плана на с.Д.И., Община К. от 1987 г. заедно с построените двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи на УПИ: от запад ****, юг улица, от изток - **** и от север ****, да осъди на основание чл.108 от ЗС ответниците да предадат на ищцата владението върху гореописания имот и й присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците. Считат иска за изцяло недопустим и неоснователен. От описаните в исковата молба обстоятелства било видно, че претенцията на ищцата била с осн. чл. 108 ЗС. Съгласно този член от Закона за собствеността - ревандикационен иск, законодателят определял като иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик. От представените по делото писмени доказателства, а именно Нот. акт **** - Р. Б., с р.д. РС К. било видно, че през 2009 г. волята на дарителите И. Ц. И. и И. Х. И., била да дарят дъщеря си, като запазват правото си на ползване на имота без да е уточнено изрично правото на ползване, а напротив то било общо. Със смъртта на единия от ползвателите същите се преклудирали - прекратявали по отношение на него и за другия жив ползвател остава другата половина от пр. на ползване върху имота /чл.59 ЗС/. Бащата на ответницата починал през 2019 г., като от този момент до сега същата била пълноправен собственик на идеалната част от правото на ползване на баща си. Ответницата владеела и държала имота на правно основание като наследник на частта на починалия си наследодател. От това приложено писмено доказателство следвало, че не бил изпълнен текста, посочен от законодателя, а именно „владеещ несобственик“, тъй като ответницата била собственик на частта от баща си, а майка й ползвала другата част. Относно желанието на ищцата да ползва сама имота, заявява, че същата ползвала първи етаж от къщата заедно с цялата изба която И. заключвала, горното ниво от двора - където засяла детелина, райграс 2 и цветя и част от навес, сайвана - в която си складирала нейни вещи, поради тази причина искът бил неоснователен. Сочи, че твърдението в ИМ, че ответниците се нанесли в имота, без да искат мнението на ищцата било невярно, тъй като ответниците се нанесли в имота през 2012 г. със съгласието на дарителите. След завръщането си от И. имотът се явявал единствен имот на ответницата и за това тя отседнала в него и нито един от дарителите не изразил явно несъгласие за това. Напротив, последните се зарадвали, че щяло да има кой да им помага на старини и даже заявили, че къщата била на Ц. и каквото и да реши да прави, те щели да я подкрепят с труд доколкото могат, но не и с пари. Точно и поради тази причина от 2012 г. до 2019 г. ответниците живели и реновирали имота, необезпокоявани от никого. Като следствие на тези разговори и това съгласие Ц. решила да стане земеделски производител, да стегне порутената бащина къща и да започне да изкарва прехраната си в България. Следствие на направените разговори между родители и дъщеря, Ц. предприела действия по ремонт на къщата, оборите, оградите на имота подпорна стена, покрива на къщата, нова ВИК и ел. инсталация, вътрешна баня и тоалетна с канализация, парно и плоча разделяща двата етажа, канализация в селскостопанските постройки, съобразно изискванията на закона. Регистрирала се като земеделски стопанин и се снабдила с необходимите удостоверения за регистрация на животновъден обект. Преди завръщането й в България /2012 г./ ответницата живяла и работела 10 години в И., от където всеки месец изпращала пари на родителите си /без да има задължение за издръжка/, за да им помага. След връщането си в България ответницата се грижела за родителите си, водела ги на лекар, тъй като и двамата били със здравословни проблеми и плащала всички разноски. До смъртта на баща си Ц. се хранела в едно домакинство с родителите си, след като баща й починал през 2019 г. майка й И. се отделила в свое домакинство, но Ц. продължавала да й помага, като заплащала всички разходи за ток и вода на имота. Твърдението на ищцата, че заплащала всички разходи за ток и вода било невярно, тъй като всичко заплащала ответницата. Сочи, че на осн. чл. 59 ЗС трети абзац, правото на ползване се погасява, ако не се упражнява в продължение на 5 г. Ако родителите на Ц. не са упражнявали правото си на ползване, тяхното право на ползване се е погасило още през 2017 г., а в случай, че е имало несъгласие от тяхна страна – такова не е изразено от нито един от дарителите до момента на подаване на настоящата искова молба.

След смъртта на бащата на Ц., в съответствие с твърдението на ищцата в исковата молба, започнали пререкания между дарителката и надарената дъщеря, относно местоживеенето на К. в имота. И. никога не изявявала желание да ползва самостоятелно процесния имот, още повече, че това й право по никакъв начин не било ограничено или нарушено - тя живеела на първия етаж от сградата и имала достъп до целия имот и владението по никакъв начин не й било отнето. Пререканията не били относно владението на имота, а по отношение на приятеля на ответницата. Сочи, че ако имало пререкания в годините относно несъгласие на дарителите да бъде „върнато 3 владението“ никога не би се направил, от страна на ответниците, такъв огромен ремонт и подобрения на имота. В подкрепа на това било и изписаното в исковата молба твърдение на ищцата, че „след прехвърляне на собствеността на имота, двамата дарители упражнявахме владението си върху него спокойно и безпрепятствено“ в периода 2009-2019 г. По направеното от ищцата искане, след като съда установи, че тя е вещен ползвател по см. на чл.

56 ЗС да осъди ответниците да предадат владението върху процесния имот, счита, че същият не бил отнет по никакъв начин – за едната част на правото на ползване не е нарушено, а за другата част това право не съществува. Моли съда да отхвърли изцяло предявеният иск като неоснователен веднъж по отношение на 1/2 ид. част от имота, тъй като тя се ползва от ищцата и веднъж по отношение на останалата част, тъй като правото било погасено на осн. чл.

59, абзац 3 от ЗС. Претендира разноски в производството.

В с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба. Пред съдебния състав заяви, че заедно с покойния си съпруг са упражнявали спокойно, необезпокоявано и безпрепятствено владението и ползването на имота до 2012 г., а не както неправилно е интерпретирано в отговора от 2009 г. до 2019 година. През 2012 г. ответниците се нанасят в имота и от тогава започват да препятстват ползването му от страна на дарителите. Процесния имот представлявал дворно място, около **** кв. метра, със стопанска постройка и жилищна сграда на два етажа. Целият имот бил засят с лавандула и ответниците отглеждали дванадесет крави и телета. Причината ищцата и починалия й съпруг да не били съгласни още в началото с нанасянето на ответниците в имота, е че К. К. бил мъж на сестрата на Ц. Ц.. Били са против дъщеря им да живее с бившия съпруг на другата им дъщеря и нейна сестра в къщата.

Сумите за ток и вода били разделяни между страните, като на гърба на разписката за заплащане на ток и вода отбелязвали разпределението на средствата. Ищцата се противопоставила в двора й да се гледат животни и то в такава бройка. Имала желание да сее зеленчуци, но била възпрепятствана, тъй като ответниците засадили лавандула, на което тя се противопоставяла.

Предоставили й малка градинка, в която тя засяла цветя. Всички овощни дръвчета по двора, ответниците изкоренили. Отрича между страните да има сключен договор за заем за послужване или договор за наем. Признава, че в имота са извършени подобрения, но това е станало без нейно съгласие. Тя е била поставена пред свършен факт. Твърди, че няма достъп до втория етаж на къщата, тъй като й е отказан ключ.

Ответниците, редовно призовани за датата на съдебното заседание, се явяват лично и чрез процесуалния си представител поддържат изложеното в отговора. Пред съдебния състав ответницата Ц. Ц. заяви, че дворът е на две нива, като селскостопанската постройка е в едната страна на двора, а къщата с обработваемата площ в предната част. Ищцата обитавала първия етаж, а ответниците втория. Обзавеждането на втория етаж било изцяло на ищцата – секции, фотьойли, дивани. Първият етаж ищцата заключила лятото на 2022 г.

4 и ответниците нямали ключ. Имали изба, в която съхранявали зимнина, която не можели да ползват, защото не могат да влязат. Нямали досег до баня и тоалетна, което ги принудило да направят такава на втория етаж. Ищцата не е била против сеенето на лавандула в двора, но не е дала и разрешение.

Покрива направили 2021 г., защото падал. В стопанската постройка в момента съхранявали слама, като другата част е предоставена на ищцата като тя вътре съхранявала стари керемиди, които останали след ремонта на покрива, бойлер, стари радиатори, банцига на бащата на ответницата. Ответницата заяви, че от двадесет и две години са заедно с К. К.. Признава, че той е бил женен за сестра й, но само за една година, като след раздялата им тя е заживяла с друг мъж. Твърди, че родителите й са знаели, че двамата с другия ответник са живели като семейство. Твърди, че през всичките години, докато баща й бил жив им е помагала с парични средства, водила ги е на лекар, когато имали нужда. Когато с К. решили да се прибират от чужбина, където живеели, провели разговор, при който ищцата и починалия й съпруг били много щастливи, че ще има някой, който да се грижи за тях. Споделили им, че искали да гледат лавандула, череши, ябълки, животни. Родителите й заявили, че няма да могат да й помагат с пари, а само с труд. Баща й до последния си ден им помагал с животните. След смъртта на И. И., първото, което ищцата казала на дъщеря й било, че не искала К. да влиза на първия етаж.

Разпечатката съдържа 20 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eec7459c-6888-4c51-b51a-68f1a12e46a5