Решение № 101 от 02.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сливен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500032 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

На 02.12.2025г. е постъпила въззивна жалба от адв.П., в качеството и на процесуален представител на З. Д. Т., ЕГН ********** от гр.******* и Н. Д.

Х., ЕГН ********** от гр.******* против решение № 986/13.11.2025г. по гр.д.

№ 6414/2024г. на РС - Сливен, с което по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.124 от ГПК е било признато за установено, че Д. К.

П. с ЕГН **********, от *******, е собственик на таванско помещение **, съставляващо прилежаща част към апартамент **, находящи се в жилищна сграда на *******, построено върху държавна земя в кв. *******, град С., с описани граници на таванското складово помещение **, в нот.акт за собственост на жилище, изградено в сграда на ЖСК с №**, том II, нот. дело N: ** г. на нотариус при Районен съд – Сливен, както следва: изток-коридор; запад - общо помещение; север - М.В.; юг коридор. С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да предадат владението на таванско помещение ** на Д. К. П., както и да и заплатят деловодни разноски в общ размер на 1

1250.00лв.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателите на 24.11.2025г. Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна.

Решението е обжалвано като недопустимо, а по същество и неправилно.

Жалбоподателите посочват, че в хода на производството по делото е било установено, че таванско помещение ** съществува, дори в увеличен размер поради извършено преустройство в отклонение на одобрения архитектурен план и същото не е завладяно от жалбоподателите, поради което искът по чл.108 от ЗС бил недопустим. Не ставало въпрос за осъществено чуждо владение върху имота на ищцата. Тъй като искът бил недопустим, недопустимо било и решението по него.

Моли се решението да бъде обезсилено като недопустимо.

В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, жалбоподателят излага съображения за неправилността на решението поради необоснованост и противоречие на материалния закон. При постановяване на решението съдът неправилно бил обсъдил събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и по този начин формирал неправилна фактическа обстановка. Страната посочва, че не оспорва обстоятелството, че ищцата е собственик на таванско помещение **. Всички тавански помещения обаче били преустроени по начин, който да позволи усвояване на част от общите части – коридори. Така и двете тавански помещения – ** и ** също били преустроени. Съпругът на ищцата се бил подписал, че приема таванското помещение в настоящия вид, който не съответства на първоначалния архитектурен план. Ако трябвало да се възстановят таванските помещения в съответствие с архитектурния план щели да бъдат засегнати всички тавански помещения. Неправилно съдът бил приел, че жалбоподателите владеят част от таванско помещение **. От друга страна праводателите на жалбоподателите и те самите владеели таванско помещение №** повече от 10г. във вида, в който е. В тяхна полза била изтекла придобивна давност. Осъждането на ответниците да предадат помещението в границите описани в нотариалния акт било без предмет, тъй като такова помещение не съществувало реално.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции. Страната не е направила доказателствени или процесуални искания.

2

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.Н. – пълномощник на Д. К. П., ЕГН ********** от гр.С., кв. *******, *******, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни били оплакванията на жалбоподателите касаещи допустимостта на обжалваното решение. От събраните по делото доказателства се било установило, че процесното таванско помещение ** не съществува във вида, в който е отразено в нот.акт. Безспорно било установено, че част от него било приобщено към таванско помещение №** чрез самоуправни действия, които са били осъществени при липса на правно основание. На следващо място е посочено, че по делото няма събрани доказателства относно въпроса дали и останалите тавански помещения са били преустроени, нито има доказателства, че съпругът на ищцата е подписал протокол, с който е приел таванско помещение ** във вид различен от архитектурния план.

Непоследователни били изложените от жалбоподателите съображения според, които едновременно не оспорват собствеността на таванско помещение ** и същевременно заявяват, че са придобили части от него на основание давностно владение.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила нови доказателствени искания.

В с.з. въззивниците редовно призовани не се явяват. Представляват се от представител по пълномощие – адв.П., която поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована се явява лично и с представител по пълномощие – адв.Д., редовно преупълномощена от адв.Н. – процесуален представител на страната. Адв.Д. оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло 3 кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред РС – Сливен е бил предявен иск с правно основание чл.108 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците Н. Х. и З. Т. владеят без правно основание собственото на ищцата Д. П. таванско помещение **, съставляващо прилежаща част от апартамент **, ЖСК *******, кв. *******, гр.С..

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установят в условията на кумулативност три предпоставки – правото на собственост на ищеца, владението на вещта от ответниците и липсата на правно основание за това владение. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до отхвърляне на исковата претенция.

Да се установи правото на собственост върху даден обект/вещ означава, че ищецът следва да установи претенциите си върху обекта в пълен обем. В случая това не е сторено. От събраните по делото доказателства се установява, че съсобствениците в ЖСК са се разбрали помежду си да преустроят площта отредена за тавански помещения по различен от предвидения в архитектурния план вид и на практика реализираното разпределение на таванските помещения на цялата кооперация не съответства на одобрените строителни книжа. Според показанията на ВЛ изначало таванските помещения са построени във вида, в който са към момента. Те не са били построени по техническата документация и впоследствие не са били преустроени. Строежът на кооперацията е бил в периода 1985г. – 1986г. По първоначално заложените параметри таванско помещение ** е било с площ 6.42 кв.м., а към настоящия момент е 8.40кв.м., т.е. с 1.98кв.м. в повече. Към момента таванско помещение ** се състои отчасти от площта заложена поначало за неговото обособяване, отчасти от площта, която е следвало да принадлежи на таванско помещение 20 4 и отчасти от усвоено общо пространство предвидено за коридор (ВЛ). ВЛ е категорично, че таванските помещения са във вида, в който са били построени още 80-те години. Таванско помещение 20 е владяно от ответниците, във вида, в който е построено изначало, явно, необезпокоявано и без прекъсване на владението в продължение на повече от 30г. и по отношение на него е настъпила придобивна давност, за частите, които първоначално са владени без правно основание. По делото няма данни ищцовата страна, в който и да е момент, до настоящия да е оспорила владението на ответниците. Ищцовата страна не е конкретизирала и не е установила, каква точно част като обем и точно местоположение се владее от ответниците. Дори съдът да изключи придобиването по давност на владените от ответниците части от ТП 19 , той пак не може да постанови връщане на нещо, което не е установено като размер и точно местоположение. Предявеният установителен иск се явява недоказан.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

По правилата на процеса на въззивниците следва да се присъдят деловодни разноски както за РС, така и за ОС. В полза на З. Д. Т. следва да се присъдят деловодни разноски за първа инстанция размер на 1700.00лв. / 869.20€, от които 1500.00лв. адвокатско възнаграждение и 200.00лв. възнаграждение за вещо лице. За въззивната инстанция на страната следва да се присъдят разноски в размер на 1012.50лв./517.68€.

На въззивницата Н. Д. Х. следва да се присъдят деловодни разноски за първа инстанция размер на 1700.00лв. / 869.20€, от които 1500.00лв. адвокатско възнаграждение и 200.00лв. възнаграждение за вещо лице. За въззивната инстанция на страната следва да се присъдят разноски в размер на 1012.50лв./517.68€.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ решение № 986/13.11.2025г. по гр.д. № 6414/2024г.. на Сливенския районен съд като неправилно и незаконосъобразно.

Вместо това постанови :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. П. с ЕГН **********, от ******* против З. Д. Т., ЕГН ********** от гр.******* и Н. Д. Х., ЕГН ********** от гр.******* иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр. с чл.124 от ГПК за признаване за установено, че Д. К. П. е собственик на таванско помещение **, съставляващо прилежаща част към апартамент **, находящи се в жилищна сграда на *******, построено върху държавна земя в кв. *******, град С., с описани граници на таванското складово помещение **, в нот.акт за собственост на жилище, изградено в сграда на ЖСК с №**, том II, нот. дело N:

** г. на нотариус при Районен съд – Сливен, както следва: изток-коридор; запад - общо помещение; север - М.В.; юг коридор и за предаване на владението му като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН **********, от ******* да заплати на Н. Д.

Х., ЕГН ********** от гр.******* деловодни разноски за първа инстанция размер на 1700.00лв. / 869.20€, от които 1500.00лв. адвокатско възнаграждение и 200.00лв. възнаграждение за вещо лице. За въззивната инстанция на страната следва да се присъдят разноски в размер на 1012.50лв./517.68€.

ОСЪЖДА Д. К. П. с ЕГН **********, от ******* да заплати на З. Д. Т., ЕГН ********** от гр.******* деловодни разноски за първа инстанция размер на 1700.00лв. / 869.20€, от които 1500.00лв. адвокатско възнаграждение и 200.00лв. възнаграждение за вещо лице. За въззивната инстанция на страната следва да се присъдят разноски в размер на 1012.50лв./517.68€.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7