Решение № 63 от 29.08.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Тополовград, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20232320100237 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от И. Ж. Ж. чрез пълномощника си адв.М. М. от АК – С.З. против „К.“ЕАД – гр.С. и „А.Т.“ ЕООД – гр.С., с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.21 от ЗПК вр.чл.26 от ЗЗД и по чл.124 ГПК, вр.чл.55 от ЗЗД за признаване за установено, че договорът за потребителски кредит, сключен между нея и „К.“ ЕАД е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и в условията на евентуалност, ако съдът не прецени, че целият договор е недействителен, да обяви за нищожни клаузите от договора, според които се дължи 40% възнаградителна лихва и клауза, според която кредитополучателят е следвало да представи банкова гаранция внесена в 10-дневен срок или да сключи договор за поръчителство; да бъде установено че договорът за поръчителство сключен от ищцата с „А.Т.“ ЕООД е изцяло недействителен и осъдителен иск да бъдат осъдени ответниците да заплатят сумата от 960,32 лева на ищцата на основание чл.55 от ЗЗД, като недължимо платени суми.

Обстоятелствата, на които ищцата основава претендираните права и предявения иск са подробно посочени в исковата молба, в която се посочва какви договори са сключени и какви суми са заплатени по тези договори.

1

Излагат се подробни съображения, които според ищцата обосновават иска като основателен. Претендират се и разноските по делото.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците и в законоустановения срок са постъпили отговори от ответниците „К.“ЕАД и „А.Т.“ ЕООД, в които отговори същите оспорват исковете като неоснователни, като твърдят, че исковата молба е нередовна с оглед на това, че ищцата не е представила банкова сметка, като съдът счита, че това не е основание за оставяне на молбата без движение, като определя на ищцата двуседмичен срок да посочи конкретна банкова сметка, с оглед евентуално изпълнение от ответниците.

Отделно от това, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е направено искане от „К.“ ЕАД за спиране на производството, тъй като пред друг съд, а именно Софийски районен съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на настоящото дело.

Съдът не уважи искането на ответника „К.“ ЕАД за спиране производството по настоящото дело, предвид наличието на данни за отправено преюдициално запитване и образувано № С714/2022 г. на СЕС, тъй като отправните по преюдициалното запитване въпроси не са в отношение на преюдициалност към спора по настоящото дело, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Предвид на гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че договорът за потребителски кредит № 2171949 от 23.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и ищцата И. Ж. Ж. е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В хипотеза на евентуалност, в случай че съдът не прецени, че целият договор е недействителен моли да бъде постановено решение, с което да признае за установено, че следните клаузи по сключения между „К.“ЕАД и И. Ж. договор за потребителски кредит са нищожни: 1.Точка 7 от Приложение № 1 – условия на кредита, което е неразделна част от договора за потребителски кредит, съгласно която се дължи възнаградителна лихва в размер на 40% върху главницата и 2. Член 4 от договора за потребителски кредит, съгласно който в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, то последният следва да предостави и банкова гаранция, внесен в 10-дневен срок от подаване на заявлението или да сключи 2 договор за поръчителство, с одобрено от кредитополучателя юридическо лице „поръчител“, в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договорът за поръчителство към договора за потребителски кредит № 2171949 от 23.01.2020 г., сключен между „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ********* и И. Ж. Ж. е изцяло недействителен, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Отделно от това, моли съда да осъди „К.“ЕАД и „А.Т.“ ЕООД да заплатят сумата от 960,32 лева на основание чл.55 от ЗЗД недължимо платени суми от ищцата И. Ж., във връзка с договора за потребителски кредит и договора за поръчителство към него.

С Определение в съдебно заседание бе допуснато изменение на размера на този иск на 3038,52 лева, от които платена главница по договора в размер на 2050 лева, възнаградителна лихва в размер на 820,98 лева, лихва за забава в размер на 12,83 и 154,71 лева – неразпределена сума.

Претендират се и разноски по делото.

Ищцата И. Ж., редовно призована не се явява, представлява се в съдебно заседание от адв.М., който поддържа исковата молба и представя писмена защита, в която е развил подробно аргументите си.

Ответниците – редовно призовани – не изпращат представители в съдебно заседание, като от същите са постъпили молби за гледане на делото в тяхно отсъствие, с което оспорват исковата молба, като неоснователна и недоказана.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между ищцата И. Ж. Ж. с ЕГН ********** от село С., общ.Т., ул.“************, в качеството й на кредитополучател и „К.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район *******************, представлявано от изпълнителния директор С.Р.Я., в качеството на кредитор е сключен договор за потребителски кредит с № 2171949 от 23.01.2020 г. при условията на Закона за електронните документи и електронните удостоверителни услуги, по силата на който договор последния е следвало да представи заемни средства в размер на 2050 лева. Съгласно т.7 от е-приложение № 1 – условия на кредита, което е неразделна част от договора за потребителски кредит. Годишният лихвен процент на заема е 40%, 3 съгласно точка 8 от същото приложение № 1, годишният процент на разходите е 48,21 %, уговорени със срок и начин на плащане 24 вноски посочени в погасителния план в приложението към договор. Във връзка с този договор за потребителски кредит и на основание глава втора, чл.4 от него, ищцата е сключила и договор за поръчителство с „А.Т.“ ЕООД, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. В договора за поръчителство е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на втория ответник „А.Т.“ ЕООД за това, че същият става гарант по кредитно правоотношение. Същото възнаграждение се заплаща от ищцата Ж. директно по сметките на „К.“ ЕАД, ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Въпреки тези факти касаещи договора за поръчителство, ответникът „К.“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход. Ищцата е заплатила доброволно и извънсъдебно заема, като договорът за потребителски кредит е погасен по банков път, по сметка на „К.“ ЕАД и по сметка на същото дружество, чрез системата на Изи пей. Видно от направената справка и от заключението на вещото лице, размерът на заплатената сума от ищцата по договора за потребителски кредит е 3038,52 лева, от които: 2050,00 лева внесена главница, 820,98 лева – лихва, 12,83 лева – наказателна лихва за забава и 154,71 лева – неразпределена сума. Видно от експертизата сумата, която е разпределена и администрирана от „К.“ към „А.Т.“ ЕООД е 1980,48 лева и това плащане е постъпило по сметката на „А.Т.“ ЕООД. Видно от експертизата годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит е в размер на 48,2129 %, както е уговорен в договора. Този ГПР е общата цена на кредита, която заплаща кредитополучателя, съгласно чл.19 ал.2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Тази цена се изразява като годишен процент заедно с размера на общо изплатените лихви и такси, и това е показателят, по който най-лесно могат да се сравняват процентите на различните банки. За да се изчисли ГПР коректно е необходимо да се включат всички задължителни такси за сметка на кредитополучателя, свързани с отпускането на кредита. Тези параметри са размера на кредита, в случая 2050 лева, лихвения процент на 40%, броя на погасителните вноски – 24 вноски, вида на погасителния план. В него задължително се включват и разходите, както месечни и годишни такси, такси при усвояване, промоционален период месеци, промоционална лихва и гратисен период в месеци. Като се ръководим 4 от тези изисквания се получава ГПР 48,21 %. Съгласно договора за поръчителство е определено възнаграждение на поръчителя 123,35 лева и при включването на това посочено възнаграждение ГПР изглежда така: размер на кредита 2050 лева, средна месечна вноска в размер 125,44 лева, средно месечно плащане 248,79 лева, такси за усвояване – 0, такси по усвояване – 0, годишни и месечни такси 2960,00 лева, лихва 960,50 лева, общо разходи – 3920,90 лева, общо за изплащане 5970,00 лева и ГПР в случая е станал 256,8089 %.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.21 от ЗПК вр.чл.26 от ЗЗД и по чл.124 ГПК, вр.чл.55 от ЗЗД.

Исковете са допустими, тъй като са предявени от лице имащо правен интерес от това и са спазени всички законни изисквания за тяхното разглеждане. По същество същите се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

В настоящото производство ищецът доказа по безспорен начин претенцията си, че сключеният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен, поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, че сключеният договор за поръчителство към договора за кредит също е недействителен и че на основание чл.55 от ЗЗД ищцата е платила недължими суми на ответниците, във връзка с договорите за потребителски кредит и поръчителство.

На първо място в първото заседание по делото на основание чл.190 във вр.чл.161 от ГПК бе прието за доказано, че главницата от 2050 лева не е усвоена от ищцата, тъй като ответникът „К.“ ЕАД не беше представен платежен документ относно усвояване на сумата. След първото заседание по делото бяха представени платежни документи от ответниците, касаещи усвояването на заем в размер на 556,35 лева и счетоводен документ за сумата от 1493,65 лева. С представените документи се доказва единствено усвояването на сумата 556,35 лева, тъй като това е единствения платежен 5 документ удостоверяващ предаване на сумата на ищцата. Договорът за заем е реален и фактическия състав за пораждане на правни последици възникват с предаване на сумата. С представените документи ответниците удостовериха, че е представена част от главницата, а не целия заем. Договорът за заем е реален и се счита за сключен не от момента на постигане на съгласие между страните, независимо от формата му, а от момента в който заемодателят предостави, а заемателят получи заетата сума. В случая ответникът не можа да докаже, че е предоставил целия размер на заема от 2050 лева, и в тази връзка съдът приема, че всички суми по процесното правоотношение са недължимо платени към „К.“ ЕАД и към „А.Т.“ ЕООД.

На следващо място по делото се доказа, че действително приложения в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от посочения и вписан в договора за потребителски кредит. В договора за потребителски кредит при сключването му е записан ГПР от 48,21 %, а действително приложения в настоящият случай ГПР, видно от заключението на вещото лице е бил 256,80 %. В случая, кредиторът е посочил грешен ГПР и по този начин е заблудил ищцата и е генерирал свръхпечалба за себе си. Това в случая се е реализирало чрез допълнителна такса под формата на възнаграждение на поръчителя, в размер на 1980,48 лева. Това обстоятелство се потвърждава от факта, че възнаграждението на поръчителя е пряк разход по заема и е следвало да се калкулира годишният процент на разходите, като това не е било направено.