Решение № 238 от 09.08.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. С.З., 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.а К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Н. Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500305 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от И. Ж. Ч., Д. И. Ч. и Ж. И. Ч. от гр. К., чрез адв.Н. Г. от АК С.З. против Решение № 1052 от 07.12.2023г. постановено по гр.дело № 647/2023г. по описа на Районен съд С.З..

Въззивниците обжалват първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167*****.1.2, ет.3, ап.2 – жилище апартамент в гр.К., ул.“*****, като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Излагат подробни съображения.

Посочват, че съдът е допуснал до делба всички други обекти в сградата, като е отхвърлил иска само за апартамент 35167*****.1.2, ет.3, ап.2, тъй като е уважил направеното от ответниците възражение за придобивна давност на обекта. Считат, че първоинстанционният съд е уважил възражението за придобивна давност на ответниците, тъй като неправилно е приел, че ответниците са извършили доказани действия, с които са обективирали по отношение на ищците /останалите съсобственици в имота/ намерението си да владеят и техните идеални части, както и че ищците в становището си по делото не оспорвали, че към 2019г. ответниците били собственици, но само и единствено на построения от тях втори етаж.

Сочат, че съдът е направил неправилен и необоснован извод, че 1 придобивната давност на ответниците по отношение на горепосоченият апартамент е доказана, тъй като е интерпретирал неправилно събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Посочват, че съдът е следвало да цени изявлението на ищците наред с всички други доказателства по делото-свидетелски показания, нотариална покана, декларациите по чл.14 ЗМДТ на ответниците, а не да изгради решението само на изявлението на свидетелите водени от ответниците.

Предвид горното, молят съда да отмени постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде също допуснат до делба между страните апартамент с идентификатор 35167*****.1.2 в квоти 4/6 за И. Ч., 1/12 за Д. Ч. и 1/12 за Ж. Ч. и 6/12 идеални части за ответниците в режим на СИО.

Доказателствени искания не са направени.

Въззивна жалба е постъпила и от ответниците в първоинстанционното производство – А. Х. Т. и И. С. Т. от гр.К., чрез адв.Н. Д. от САК, с която обжалват решението в частта, в която е допусната делбата на поземления имот с идентификатор 35167***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно със самостоятелен обект – жилище с площ 107 кв.м. на етаж 2 /първи жилищен етаж/ с идентификатор 35167*****.1.1, както и гараж с идентификатор 35167*****.1.3 и гараж с идентификатор 35167*****.1.4 при квоти 4/12 ид.части за И. Ж. Ч., по 1/12 ид.части за ищците Д. Ч. и Ж. Ч. и 6/12 ид.части за ответниците А. Т. и И. Т. в режим на СИО. Обжалват решението като неправилно , необосновано и незаконосъобразно в тази му част. Излагат подробни съображения.

Считат, че са налице фактически действия, чрез които ответниците са манифестирали владелчески намерения по отношение на своене на процесната вещ – имота на ул.“*****, както и обстоятелството, че ищците са разбрали за промененото отношение на ответниците да владеят само за себе си непрекъснато, продължително и явно имота, да го стопанисват, облагородяват, да не допускат в него никой от ищците и то за повече от 10 години по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, което според тях е довело до придобИ.е на собствеността по давност от страна на ответниците.

Цитират и константна съдебна практика на ВКС по сходни казуси.

Претендират отмяна на постановеното решение в частта, в която е допусната делба на горепосочените имоти при горецитираните квоти.

Претендират отхвърляне на иска за делба, тъй като целия имот е придобит от ответниците с непрекъснато и трайно давностно владение, като и претендират присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил становище-отговор на въззивната жалба на И. Ж. Ч., Д. И. Ч. и Ж. И. Ч. от А. Х. Т. и И. С. Т. от гр.К., чрез адв.Н. Д. от САК, в който оспорват въззивната жалба подадена от ищците, с която е обжалвано решение в частта, с която е отхвърлен 2 предявения от И. Ж. Ч., Д. И. Ч. и Ж. И. Ч. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 35167*****.1.2, представляващо жилищеапартамент с площ 107 кв.м. на трети етаж. Излагат подробни съображения и отново цитират константна съдебна практика на ВКС по сходни казуси.

Претендират оставяне на подадената въззивна жалба от И. Ж. Ч., Д. И. Ч. и Ж. И. Ч. без уважение и потвърждаване на постановеното решение в обжалваната от ищците част, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Доказателствени искания не са направени.

Въззивният съд намира, че жалбите се явяват процесуално допустими и са подадени в законния 2-седмичен срок за обжалване, поради което следва да се разгледат по съществото си относно тяхната материална основателност.

Въззивниците И. Ж. Ч., Д. И. Ч. и Ж. И. Ч. от гр. К., чрез адв.Н. Г. Г. от АК С.З. - редовно и своевременно призовани - не се явяват. Вместо това по делото е представена писмена молба – становище от жалбоподателя Ж. И. Ч., с която молят въззивния съд да уважи въззивната им жалба и да отмени частично обжалваното от тях първоинстанционното съдебно Решение, с което се определят квотите по първата фаза по чл.341, ал.1 и сл. от ГПК относно допуснатите до делба процесни недвижими имоти, като незаконосъобразно в обжалваните от тях части, като остави без уважение другата въззивна жалба подадена от ответниците, по съображенията подробно изложени и посочени във въззивната жалба на тези въззивници и в подробните съображения, изложени в писмената молба – становище от жалбоподателя и въззивник Ж. И.

Ч..

Въззиваемите и жалбоподатели ответници в първоинстанционното производство – А. Х. Т. и И. С. Т. от гр.К., чрез адв.Н. Д. от САК, с която обжалват решението в частта, в която е допусната делбата на поземления имот с идентификатор 35167***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно със самостоятелен обект – жилище с площ 107 кв.м. на етаж 2 /първи жилищен етаж/ с идентификатор 35167*****.1.1, както и гараж с идентификатор 35167*****.1.3 и гараж с идентификатор 35167*****.1.4 при квоти 4/12 ид.части за И. Ж. Ч., по 1/12 ид.части за ищците Д. Ч. и Ж. Ч. и 6/12 ид.части за ответниците А. Т. и И. Т. в режим на СИО - не се явяват лично, вместо тях се явява пълномощника им Н. Д. от АК С. - с пълномощно от порано като упълномощен представител по делото, считат, че подадената от първоначалните въззивници въззивна жалба е неоснователна. Постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което се обжалва от тях настоящото производство намират за неправилно и незаконосъобразно в обжалваните от тях части, по съображенията изложени в депозираните от тях подробни писмени бележки с вх. № 9475/15.07.2024 год. при СТОС, с които молят съда да уважи тяхната въззивна жалба и да остави без уважение въззивната жалба на въззивниците - ищци.

След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната 3 писмена молба на жалбоподателите и на въззиваемата, както и с допълнителното Решение на РС К., писмените и гласните доказателства по делото, съдът намира за изяснено следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.

В първоинстанционното и във въззивното производство по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на датата 11.08.1987г., с нот. акт. № 127, том III, дело № 867/1987г. на К. районен съдия, ответниците И. С. Т. и А. Х. Т., по време на брака си, сключен през 1981г. /удостоверение л. 62 от настоящото дело/ са купили: дворно място от 170 кв.м., в гр. К., съставляващо имот с пл.

№ 1473, кв. 80, ведно с построената в него жилищна сграда, състояща се от две стаи и сервизни помещения, навес и други подобрения и трайни насаждения.

На 05.04.1988г., с нот.акт №158, том 1, дело №396/1988г. на К. районен съд, наследодателят на ищците - И. Д. Ч., е признат за собственик по давностно владение и наследство на: ДВОРНО МЯСТО от 105 кв.м., в гр. К., имот пл. № 1472, кв. 80, заедно с построената в него жилищна сграда и подобрения. Към съставянето на нотариалния акт И. Д. Ч. е бил в брак с ищцата И. Ч., сключен през 1975г.

На 06.04.1988г. И. Д. Ч. е подал заявление до Председателя на ИК на ОбНС - гр. К. по чл. 56 ЗТСУ, че дава съгласие на И. и А. Т.и да построят жилищна сграда в собствения му парцел № 1472, кв. 80 по плана на гр. К..

На същата дата - 06.04.1988г. И. и А. Т.и са подали заявление до Председателя на ИК на ОбНС - гр. К. по чл. 56 ЗТСУ, че дават съгласие И. Д.

Ч. да построи жилищна сграда в собствения им парцел № 1473, кв. 80 по плана на гр. К..

Двата имота са обединени в парцел III- 1473,1472 кв. 80.

На 17.04.1988г. е издадено Разрешение за строеж № 33 от ОбНС - гр. К.

- на И. Д. Ч. и ответниците И. С. Т. и А. Х. Т., съгласно одобрените проекти от гл. архитект, да построят: двуетажна, двуфамилна жилищна сграда в парцел № III- 1472, 1473, кв. 80, на гр. К., ул. „******, със застроена квадратура - 104,40 кв.м.

На 29.06.1988г. с нот. акт № 174, том II, дело № 274/1988г. на К. районен съдия за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, И. Д. Ч. и ответниците И. С. Т. и А. Х. Т. са признати за собственици на следните недвижими имоти, придадени по регулация към собствения им парцел III1473,1472 в кв. 80 по плана на гр. К.: празно място от 5,5 кв.м. и празно място от 22 кв.м. /с описани граници в нот.акт/, които придаваеми места са придобити по силата на утвърдения и влязъл в законна сила протокол № 7 от 31.05.1988г. на Об.Н.С. - гр. К., стойността на придаваемите места /253 лв./ е 4 изплатена напълно на собствениците.

И. Д. Ч. е починал на 05.09.2019г. и е оставил за наследници ищците по делото - И. Ж. Ч. - съпруга и двама сина - Д. И. Ч. и Ж. И. Ч. /удостоверение л.

39 от настоящото дело/.

На 29.09.2021г., на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ - след завършване на сградата в груб строеж и констативен протокол от 28.09.21г., съставен от служители на общинска администрация - гр. К., и съгласно чл. 159, ал.

2 от ЗУТ към протокола за открИ.е на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и разрешение за строеж № 33/1988г., е издадено удостоверение № 530 от главния архитект на Община К., че четириетажна жилищна сграда, със застроена площ, съгласно представения инвестиционен проект, от 104,40 кв.м., намираща се в ПИ с идентификатор 35167***** на ККР - К., разположена в УПИ III-1473, кв.

80, по плана за регулация от 2006г., с адрес гр. К., ул. „****** - че горепосоченият строеж е завършен в груб строеж.

Видно от удостоверение № 651/11.22.2021г. и представените актуални скица и схеми, в УПИ III-1473, кв. 80, гр. К., с идентификатор 35167*****, с административен адрес ул. „******, площ 288 кв.м., има построена четириетажна жилищна сграда, с един вход на четири етажа с четири самостоятелни обекти:

1 етаж - прилежащи части, гараж с идентификатор 35167*****.1.3 и гараж с идентификатор 35167*****.1.4;

2 етаж - апартамент № 1, с идентификатор 35167*****.1.1;

3 етаж - апартамент № 2, с идентификатор 35167*****.1.2;

4 етаж - прилежащи части.

Не е спорно между страните по делото, че строежът на сградата е започнал през 1988г. /когато наследодателят на ищците и ответниците взаимно са си учредили правото на строеж, както и че наследодателят на ищците е участвал в строежа на първия жилищен етаж. Както и че от 1998г. наследодателят на ищците и семейството му са заживели на село, извън гр. К..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на 5 бр. свидетели.